Като по чудо и напук на всякакви грандомански идеи великолепната къща на бул. „Цар Освободител" 18 не се срути. Заповед на Столичната община от април 2008 г. най-накрая задължи сегашните собственици да я ремонтират и реставрират, като се съхрани първоначалния й вид.
Столичната дирекция "Направление архитектура и градоустройство" е издала разрешение за строеж от 15 юли 2009 г. на инвеститора, фирма "Болса" ЕООД.
Разрешението е за извършване на ремонт, преустройство, реставрация и консервация на съществуващата двуетажна сграда с промяна на предназначението в елитен клуб-ресторант.
Управител на "Болса" ЕООД, чийто собственик е "Консултантс Лимитид", Кипър, е Станислава Георгиева.
Реставрацията започна в началото на август и трябва да завърши в края на годината.
За близо 20 години бездомници и наркомани са опустошили интериора. Отмъкнати са дърворезбени парапети, мраморни камини, кристални огледала, оригинални осветителни тела, богато декорирани гипсови тавани, ламперии. Вътре е оцеляло само тясното каменно стълбище при черния вход.
Ръководител на българо-австрийския реставраторски екип е Николай Иванов. Той обяснява пред в. „Сега", че фигурите по външната фасада били правени от странен разтвор - цимент, син пясък и вар. За да не изневерят на оригинала, реставраторите са направили фини проби на всички материали във виенска лаборатория.
Новата дограма, която трябва да бъде поставена, е абсолютно копие на свалената.
"Дограмата от 1905 г. беше с дървени вградени щори, които не бяха мръднали - механизмите си работеха. Сега не можем да направим същите, защото няма такъв майстор, но пак ще има вградени щори", обяснява Владимир Тодоров, главен инженер на фирмата изпълнител на ремонта - "ЦТС Стройинженеринг".
Малкият дворец, познат на повечето днешни жители на столицата като "къщата до "Ялта", е изключителен паметник на културата, който от години се руши.Имаше основателни подозрениия, че целта е да бъде докарана до състояние, в което да бъде напълно разрушена, за да бъде построен поредния "бизнес център" - на възможно най-апетитното и скъпо място в София.
Димитър Яблански (1859-1924) е виден финансист и политик. Завършил държавни и стопански науки в Париж, учредил Народно осигурително дружество "Балкан" заедно с братята Паница през 1896 г. Членувал в Народната партия.
През 1897-1899 г. е бил кмет на София, а през 1912-1913 г. - министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството в кабинетите на Иван Гешов и Стоян Данев.
Неговата къща в София е построена през 1907 г. от австриеца Фридрих Грюнангер (1856 -1929). Този талантлив архитект пристига в България след Освобождението. Живее с прекъсвания в София до 1914 г. и строи най-представителните обществени сгради и елитни градски къщи в София, Варна, Русе, Разград, Кюстендил.
Той започва със североизточното крило на Княжеския дворец през 1894, където търси сходство с френските дворци от XVIII в. и виенския имперски барок. Сградата се превръща в образец за подражание в града и богати политици и финансисти в продължение на трийсетина години възлагат на Грюнангер да проектира новите им къщи.
Други негови проекти са Духовната семинария и Духовната академия, Централната синагога, Централната минерална баня (заедно с арх. П. Момчилов), Кнажеският дворец в Русе (днес Исторически музей), Мъжката гимназия във Варна и др.
Образци на жилищни сгради са къщата на българския дипломатически агент във Виена - адвоката Х. Сърмаджиев на бул. "Цар Освободител" (1903, днес резиденция на турския посланик) и къщата на Яблански, завършена през 1907.
Бароковата украса е била дело на дворцовия декоратор Андреас Грайс. В цялата архитектура на сградата са видни стилови заемки от Княжеския дворец. Грюнангер влага цялото си професионално умение и резултатът е забележителен.
След 9 септември 1944 г. къщата е национализирана и там до 1991 г. се настанява посолството на Китайската народна република. Много елементи на разкошния интериор са мазани от китайците със синя и зелена боя или направо са били унищожени. В почти всяко помещение са къртени стени, за да бъдат подредени "червени" кътове с бюстове на вожда Мао Цзедун.
От 1991 г. къщата на Яблански е частна собственост. Наследниците Димитър и Васил Паница я продават на Венцислав Йосифов и злополучната Първа частна банка.
Следващият собственик - "Драфт" ЕООД е еднолична фирма, в която участват банки и именити бизнесмени.За "Драфт" през 2003 г. арх. Драгомиров направил проект за висока 46 метра сграда. Столичният общински съвет спрял проекта.
"От "Драфт" искаха само да "обкрачат" къщата с 15-етажен билдинг", припомня арх. Павел Попов, който по онова време бил общински съветник.
Точно по времето на "Драфт" започва интензивното рушене. Тогава започва и периодичното разпращане на тревожни писма от различни институции и организации до дирекции и отдели на Столичната община и на Министерството на културата.
Последвайте ни
