Проверка развенчава диетичните ни хлябове

Д�т �тичните хлябове не са диетични, а тези за диабетици са с най-много захари, твърдят от асоциация "Активни потребители".

Калоричната стойност, съдържанието на фибри, сол и захари, обявени на опаковките на популярни марки диетични хлябове, не съответстват на реалното съдържание на продуктите, показват проведени от асоциацията тестове.

Анализите на 12 марки диетичен хляб са извършени в специализирана лаборатория във Варна.

Според резултатите обявените енергийни стойности върху етикетите на всички от тях са по-ниски от реално установените, а разликата между белите и "черните" хлябове (типови, ръжени, пълнозърнести и т.н.) не е голяма.

За много потребители със здравословни проблеми или на специална диета обаче е изключително важно да знаят точните калории и състава на консумираната от тях храна.

От асоциацията отбелязват, че важният показател за диетичното хранене е съдържанието на влакнини (фибри), и определят като "мит" убеждението, че от "тъмните" хлябове се отслабва, тъй като съдържат по-малко калории.

Лабораторните тестове разкриват и занижено съдържание на фибри при въпросните хлябове, не само в сравнение с обявеното на етикета, но и спрямо европейските стандарти.

В анализираните продукти средното количество фибри е 1,02 г на 100 г хляб, докато при проведен подобен тест в Холандия е установено съотношение е 5,1:100 г, т.е. близо пет пъти по-високо.

Българският хляб с най-високо установено съдържание на влакнини съдържа 3,18% фибри, което е доста по-малко от обявеното на етикета.

Лабораторните анализи са отчели и високо съдържание на остатъчна пепел в продуктите, което според специалистите може да се обясни с влагането на много сол и други добавки (например утайка от кафе), които обикновено целят да подобрят естетическия вид на хляба.

Без никаква логика, най-високо съдържание на захари в теста е установено в хляб с надпис "за диабетици".

Препоръчителното количество сол не трябва да надвишава повече от 6 г на ден, като се има предвид, че хлябът допринася за 1/3 от консумацията й. Етикетите на хляба обаче дават малко насоки в това отношение, тъй като производителите не се задължени да изписват количеството сол върху тях.

Тестовете на потребителските организации в Европа показват, че количеството сол в хляба в съответните страни е било чувствително намалено през последните години в резултат на настойчивите им кампании.

Голяма част от производителите изписват върху етикетите си и че фирмите им са сертифицирани по ISO - напр. 9001:2000. От "Активни потребители" подчертават, че това не е сертификация за качество на продуктите, а на производствения процес и вътрешно фирмената организация.

Според експертите поставянето на такива надписи не е разрешено дори от самия стандарт, защото създава подвеждащо впечатление у потребителите.

Миналата година земеделският министър Мирослав Найденов призова зърнопроизводителите да месят хляб от хлебна пшеница, а не от фуражна и подобрители, която им излиза малко по-евтина, но едва ли прави хляба много по-евтин.