Празникът се отбелязва седем седмици преди Великден, който тази година е на 24 април, и една седмица след Месни заговезни, а след него -
от понеделник, започва Великият пост.
Последният ден преди Великия пост е "неделя на всеопрощението". На този ден се четат Христовите думи: "Ако не простите на човеците съгрешенията им и вашият небесен Отец няма да прости съгрешенията ви."
Всеки човек в църквата иска прошка от другите, за да може да влезе в поста, който е време за очистване, размисъл, усъвършенстване и примирение със събратята.
Съвестта, скрита дълбоко в нашето съзнание, е тази, която поражда угризения и силно желание за очистване, поправяне и възраждане. Угризенията са гласът на съвестта. Те са първата стъпка по пътя към изчистването, към желанието да простиш и да ти бъде простено, към самата "неделя на всеопрощението."
Жаждата за прошка се появява силно в момента, в който се събуди съвестта. Защото съвестта разкрива същността на злото и лъжата, а тя е раздяла, вина пред другите...
Във всички епархии на Българската православна църква на този ден се отслужва Вечерня с взаимно опрощаване.
В митрополитската катедрала на София празничната вечерна служба в присъствието на Българския патриарх и Софийски митрополит Максим ще оглави Знеполски епископ Йоан.
Началото на вечерните богослужения е в 18 часа.
Взаимното всеопрощаване подготвя вярващите да извървят достойно 40-дневния труден път на въздържание и молитва. Постът е посветен на страданията на Христос, който сам е завещал примера, като постил 40 дни в пустинята.
Затова във времето до Великден освен да се блажи, греховно е и да се мине под венчило.Венчавките не са позволени от Сирни заговезни до 26 април - вторник от Светлата седмица.
Не се прави помен за починали през първата седмица на Великия пост, а също от Лазаровден до Томина неделя.
Великденският пост е най-строгият в годината. Светите отци казват, че тогава трябва да се храним като просяци. Великите пости допускат само растителна храна. Изключението е на Благовещение и Връбница, когато може да се яде риба.
В събота и неделя, както и в празнични дни може да се готви и яде с олио. Тогава се разрешава да се пие и вино.
Храната е важна, но не най-съществена по време на Великите пости. Основното е покаянието, затова се наричат още Покаятелни пости. Затова първо хората се опрощават и молят Господ за прошка. Оттук започва пречистването - духовно и физическо, което се извършва с постите.
На Сирни заговезни в домовете на християните на трапезата се слагат баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.
Според народните традиции вечерта на празника при родителите се събират семействата и техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят с млечни храни.
На Сирни заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове - целуват ръка и изричат: "Прощавай, мамо, тате."
"Господ да прощава, простен да си!", е задължителният отговор.
С този ден е свързано народното вярване, че слънцето се обръща към лято и времето се затопля. Тогава излизат всички буболечки, змии, гущери от дупките си.
Особено място сред обичаите на празника заема обредното им гонене. Предпазващо значение имат всички действия в този обред - палят огън, прескачат го, удрят по железни предмети и наричат: "Бягайте, зъми и гущери, на 40 разкрача".
Много популярен е и обичаят хвърляне на стрели. Всеки ерген изстрелва с простичък, направен от самия него, лък запалена стрела в двора на момата, която си е харесал. Обикновено това продължава до късна вечер на Заговезни.
Извършва се обичаят хамкане: на червен конец се завързва и се спуска от тавана парче бяла халва или варено яйце. Най-възрастният мъж завърта конеца в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване халвата или яйцето с уста.
Който успее, ще бъде жив и здрав през цялата година...
На много места в страната днес има и маскарадни и кукерски игри.
Последвайте ни
