Той си отиде месец след като завърши и представи последния том на най-значителното свое творение - "Пантеон. Бележити дейци на българската култура".
Преди повече от десет години той се зае с необикновена задача - да осветли богатото българско литературно и общокултурно наследство. Така създаде своята антология на личности, "жалонирали възходящия път на българската култура“, които с яркото си творческо присъствие оказват мощно влияние върху цялостния духовен живот на България.
Без претенции за енциклопедичност, "Пантеонът" на Евгени Клинчаров заема особено място в неговия творчески път. В условията на една разколебана ценностна система, това е неговата лична битка със завладяващата обществото бездуховност, личният му принос за съхраняването на нашата историческа и културна памет, своеобразната му житейска равносметка.
“Не утре, а днес трябва да се кажат най-възторжените думи за нашата многовековна култура, защото тя има непреходна, общовалидна стойност. Тя спаси езика, спаси писмеността, спаси духовността българска. Защото чрез културата България присъства в света," написа авторът.
Евгени Иванов Клинчаров завършва "Стенопис" в Художествената академия в София през 1948 г. при професорите Кирил Цонев и Георги Богданов. Бил е главен художник на издателство "Български художник" с известни прекъсвания от 1953 до 1985 г. и зам.-главен редактор на списание "Изкуство" (1962–1970).
Участвал е в националните изложби на илюстрацията и изкуството на българската книга, както и в изложбите на декоративно приложните изкуства. Носител на национални и международни награди за изкуство на книгата.
Автор е на монографичните издания за художниците Иван Ненов, Любен Гайдаров, Тодор Панайотов, Кирил Казанлъклиев, Екатерина Савова–Ненова, на книгата "Разговори с Иван Ненов", на статии по проблеми на изкуството.
Последвайте ни
