Отбелязваме 137 г. от Освобождението на България

Д нес отбелязваме 137 години от Освобождението на България от османско владичество.

На 3 март (19 февруари по стар стил) през 1878 г. е подписан Сан-Стефанският мирен договор между Русия и Османската империя, който предвижда възстановяването на Княжество България.

По повод Националния празник – Трети март във всички градове в страната се организират чествания и тържествени зари.

Българският патриарх Неофит ще оглави панихидата и Благодарствен молебен от в 10.00 ч.

в Патриаршеския катедрален храм-паметник „Св. Александър Невски“.

В 11.00 ч. в София ще се състои официалната

церемония по издигането на националното знаме на пл. „Св. Александър Невски“.

Президентът Росен Плевнелиев ще участва в церемонията и ще поднесе венец пред Паметника на Незнайния воин.

Военнослужещи от Българската армия ще участват в тържественото отбелязване на празника в цялата страна.

Официалната програма на връх Шипка започва в 11.30 ч.

В честването ще се включат народни представители, представители на чуждестранни дипломатически мисии у нас, кметове на общини, неправителствени организации и граждани. С нова поетично-музикална композиция ще бъде припомнен подвигът на загиналите за свободата на България воини.

Час по-късно на Паметника на свободата на връх Шипка, до който водят 894 стъпала, с военен ритуал ще се отдаде почест и ще бъдат поднесени венци и цветя. В ритуала ще участват почетна рота, военен оркестър и войници венценосци – общо 150 военни от 61-ва стрямска механизирана бригада.

В Стара Загора ще има шествие под надслов „За свободата… Да развеем българското знаме!“, което ще бъде водено от 300-метрово знаме.

Колоната, водена от трибагреника и конницата на прабългарската школа „Багатур“, ще измине над 3 км до Мемориалния комплекс „Бранителите на Стара Загора“. Шествието ще тръгне от площада пред Общината веднага след официалната церемония по издигане на националния флаг в 10.00 ч. Близо 300 военнослужещи от Тунджанската бригада ще пренесат българското знаме до мястото, където през лятото на 1877 г. Самарското знаме и българското опълчение получават бойното си кръщение, в ожесточена битка за Стара Загора и свободата на България.

По повод Националния празник

в 12.00 ч. ще се извърши тържествена смяна на караула

пред сградата на Президентството в столицата.

От 18.30 ч. на пл. „Народно събрание“ в София ще се състои

тържествената проверка-заря по случай Националния празник.

Президентът Росен Плевнелиев ще приеме почетния строй на представителните части на Българската армия и ще произнесе слово.

Тържествената проверка, с която ще бъде почетена паметта на падналите за свободата на България, е с начало 18.50 ч.

В церемонията ще участват военнослужещи от военни формирования 28 860 – Горна Малина, 42 600 – Мусачево, 22 320 – Божурище, както и военнослужещи от Националната гвардейска част със знамената-светини – Самарското знаме, Знаме на Стилияна Параскевова, Щандарт на 1-ви конен полк, Знаме на 23-ти Шипченски полк, Знаме на 15-ти Ломски полк, Знаме на 13-ти Рилски полк, Знаме на 24-ти Черноморски полк, Знаме на 30-ти Шейновски полк.

За шеста поредна година

Националният военноисторически музей ще отбележи 3 март с Ден на отворени врати

и специална изложба „Трети март – три войни – три съдби“, която посетителите ще могат да разгледат не само безплатно, но и единствено в този ден. По повод празника НВИМ обявява свободен достъп и до своята постоянна хронологична и външна експозиция.

По случай Националния празник ще бъде осигурен безплатен достъп до общинските музеи и галерии. Софийската градска художествена галерия, галерия-музей „Дечко Узунов“, музеят под базиликата „Св.София“, парк музей „Врана“ и столичният зоопарк ще отворят врати безплатно за гражданите и гости на столицата.

От 19.30 ч. в Централния военен клуб в София ще се състои традиционният прием за Трети март, даван от държавния глава.

На 3 март 1878 г. в градчето Сан Стефано, днешен Йешилкьой, предградие на Истанбул, е подписан мирен договор между Русия и Османската империя. С него се слага край на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. и се създава отново българската държава след близо 500-годишно османско владичество.

Тази дата не е избрана случайно – тя съвпада с коронацията на Александър ІІ през 1855 г. и освобождаването на крепостните селяни в Русия през 1861 г., за което руският император получава прозвището Освободител.

Договорът е прелиминарен, т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 хил. кв. км.

Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунската област и Халкидическия полуостров).

Със Санстефанския мирен договор България се появява отново на картата на Европа. Нейното население наброява 4,8 млн. души. Санстефанска България, с малки изключения, припокрива картата на Екзархията от 1870 г., с която султанът легитимира православната духовност на българското население.

Един от важните резултати на Санстефанския договор е, че той създава един идеал, който е в основата, както на големите успехи, така и на националните катастрофи за българската държавност след 1878 г.

Англия и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор. По тяхна инициатива той е ревизиран и заменен с Берлинския договор през юли 1878 г. По силата на неговите клаузи България е разделена на пет части – Северна България и Софийския санджак формират васалното Княжество България; земите между Стара планина и Родопите се обособяват в отделна автономна област с име Източна Румелия, управлявана от генерал-губернатор, назначаван от Високата порта; Македония и Одринско остават в пределите на Османската империя под пряката власт на султана; градовете Пирот и Враня се предават на Сърбия, а Румъния получава Северна Добруджа.

За първи път Трети март се чества през 1880 г. – две години след Освобождението, като Ден на възшествието на престола на император Александър Втори. Две години по-късно – през 1882 г., Държавният съвет приема „Списък на неприсъствените дни в Българското Княжество“. В него за първи път е записано, че денят 19 февруари се чества като ден на „Заключаването на С. Стефанский договор“.