- Г-н Кръстев, що за година бе 2009, щом за нейна дума Оксфорд определи термин от Facebook - unfriend (зачерквам някого от списъка с приятели)?
- 2009-а бе годината, в която виртуалната и "реалната" реалност се срещнаха и не се познаха.
Виртуалните пари взривиха глобалната финансова система, политиката на образите победи политиката на думите, младото поколение се засели в интернет и светът стана по-беден и по-неуправляем.
Надеждата, че кризата ще роди някаква нова алтернатива на сегашния свят не се случи. И за това не е странно, че езикът се кове във "Фейсбук".
Появява се поколение, което има свой език, но не в смисъл на свой жаргон, а на паралелна реалност, в която живее. Пропастта между поколенията в рамките на едно и също общество е по-голяма, отколкото между хора от различни нации или социални групи в света, които са на една и съща възраст.
"Ънфренд" е нещо, което ще разберат всички под 25 г. и в Европа, и в Китай, но няма да разберат повечето от хората над 50 г.
- Към какво ни води това?
- Ако вярваме на демографите, в момента в света живеят повече хора, отколкото всички хора, които са живели досега на земята. Днес ние имаме повече съвременници, отколкото предци. И ефектът от това пренаселено настояще е изчезването на историята като отправна точка на мислене.
Днес новите поколения не мислят, че могат да научат нещо от историята. Светът на техните родители им изглежда един почти "античен свят".
Неотдавна в Русия бе направена анкета до каква степен 15-17- годишните разпознават основни ключови фигури в руската и съветската история. И едно 15-годишно момче на въпрос кой е Чапаев след дълъг размисъл отговаря - индиански вожд Защо? "Ами, нали той се беше бил с белите."
Ние постепенно губим способността да се вживяваме в света на другите, да влезем в кожата им. Резултатът е криза на чувствителността. В момента мнозинството от хората у нас вече не знаят как да се смеят - те се хилят, и не знаят как да плачат - те реват.
- Много се пише за това как интернет променя медиите. Вие как виждате този процес?
- Драматично, но за жалост журналистите са последните, които разбират. И въпросът не е да се плашим с това как интернет ще промени света на нашето общуване, а в това да видим и положителните, и негативните страни на тази промяна.
Най-просто казано обещанието на интернет беше обещание за един свят, свободен от манипулация. Но в действителност новият свят е толкова свободен от манипулация, колкото социализмът беше свят, свободен от експлоатация.
Поддръжниците на идеята за интернет като свят на свободата са убедени, че съществуването на свободно от държавата информационно пространство означава повече плурализъм, вие може да откриете всяка гледна точка, и има предпоставка за появата на едни по-свободни хора.
- Не е ли така?
- В някакъв смисъл е така. Наистина в интернет може да откриете всичко. Въпросът е дали търсите всичко.
Серия от изследвания на Кас Санстейн показват друга логика на използване на интернетното пространство. По странен начин възможността да намерите всичко всъщност кара хората все повече да се съсредоточават и да събират информация от едни и същи определени източници, които изцяло съвпадат с тяхната гледна точка за света.
Грубо казано, крайната десница ще отиде или на информационни сайтове на крайната десница, или, ако иска да се разнообрази - на крайната левица, но няма да получи информация, която би позволила да си промени гледната точка.
Това води до особена групова поляризация и радикализация, включително и на политическите убеждения. И резултатът е не повече, а по-малко плурализъм.
- Забелязвам, че не споделяте големия ентусиазм, който блика покрай ролята на интернет в публичния дебат?
- Споделям го. Интернет е нещо възхитително и не мога да си представя собствения си живот без него, но всеки ентусиазъм има и своята обратна страна, която е важно да бъде разбрана.
Един от ефектите на интернет пространството е тоталното разрушаване на идеята за авторитет на информацията.
В интернет вие намирате всичко и като че ли всичко изглежда еднакво достоверно. Човек, който се е събудил и му е хрумнало нещо, го написва в своя блог. Друг, който в продължение на два месеца е изследвал същия проблем, също го написва. По-влиятелен е обикновено този, който го е написал по-интересно. Ние живеем в свят, в който интересното е заменило истинното.
В нормалното медийно пространство гаранция за информацията е репутацията на вестника. Ако имате доверие на този вестник, четете информацията по един начин, ако нямате - по друг. В интернет изчезва границата между информация и мнение.
Изведнъж всичко се оказва мнение. Това, че 2 + 2 е 5, също е интересна гледна точка.
Втори ключов ефект от масовото разпространение на интернет е всеобщото усещане, че информацията трябва да се получава безплатно.
Светът, в който всички могат да бъдат репортери, е свят, в който няма нужда от репортери. Всеки снима с телефона, но това не ни помага да видим и разберем повече.
Идеята, че няма смисъл да се плаща за информация, постепенно разрушава традиционните медии. Защо да плащате да си купувате вестник, като можете да получите същата информация без пари в интернет. Проблемът е, че интернет в голяма степен "краде" тази информация от вестниците.
Но какво ще стане, когато вече няма от кого да краде. По парадоксален начин светът на безплатната информация не увеличава, а намалява информираността на гражданина. И това, което получаваме, е илюзията за обективна информация и появата на гражданина параноик.
Не е ли парадоксално, колкото повече властта говори за прозрачност, толкова повече хората вярват на конспиративни теории.
Например правителството ви казва, че е напълно прозрачно, защото публикува стенограмите от заседанията на Министерския съвет, но не е ли прозрачността на дебата начин да се ограничи възможността за реален сблъсък на мнения в рамките на правителството.
Кой министър ще обвини в некомпетентност свой колега, когато знае, че обвинението му на другия ден ще се появи в интернет? Не е ли решението за прозрачност на правителствените заседания начин за затваряне на устата на министрите?
- Как виждате отражението на тези информационни промени в медиите?
- В момента у нас наблюдаваме как от източник на информация вестниците започват да се превръщат в източник на забавление. И започват да търсят политическо влияние не по линия на налагане на едни или други идеи и създаване на обществен дебат, а през персонализация на политиката и свеждането на политическото до възхвала или дискредитация на конкретна политическа фигура.
Този процес започна преди години, но в момента сме свидетели на класически пример на това, което в литературата е описано като "ефект на сварената жаба" - ако поставите жаба в съд със студена вода и започнете много бавно да нагряватеводата, накрая температурата може да стигне до 100 градуса и жабата ще бъде сварена, без тя дори да разбере това.
Според мен нещо подобно се случва и на българския читател. Ако има нещо, което най-важно се случи след 1989 г., това е появата на свободната медия. Медиите се превърнаха в независима власт.
Днес проблемът не е, че медиите не са независими (за съжаление много от тях не са), големият проблем е, че не са власт. Жълтите вестници, които са новата мода на вестникарския пазар са популярни без да са влиятелни. А другите не са влиятелни, защото не са популярни.
През жълт вестник може да унищожите, но не и да подкрепите политик. От тази гледна точка дори когато политически сили, правителство или опозиция има контрол върху тази преса, те по никакъв начин не могат да я използват за създаване на подкрепа на политики.
Жълтата преса може да създава популярности, но не и подкрепа. Това създава степен на неуправляемост в българското общество, което според мен, допълнително се засилва от ефектите на кризата.
Намираме се в ситуация, в която всички посредници между властта и обществото са разрушени и единството, което е останало е харизмата на един или друг политик.
