Н ови предложения в здравеопазването идват от Здравното министерство. Те ще бъдат представени до края на месеца.
Сред идеите са въвеждане на задължителна застраховка за здраве и доплащане от пациентите за лечение в болница.
Вариантите обаче не са окончателни. В един от тях се предвиждат санкции за пропуснат годишен профилактичен преглед при личен лекар.
Един от работните варианти на новия здравноосигурителен модел предвижда здравната вноска да остане 8%. Но освен нея се предлага и задължителна здравна застраховка. Прогнозата е, че тя ще струва около 12 лева на месец.
Друго предложение е да се въведе "Критична линия" - сума за лечение в болница, която ще се плаща от Здравната каса и пациента. От здравното министерство изчисляват,че ако разходите на болницата са 700 лева, Касата ще плати 85% от от тях, останалите 15% ще трябва да доплати пациента. За сметка на това няма да му се начислява такса леглодни в болницата.
В случай, че лечението е по-скъпо от критичната линия, пациентът няма да плаща нищо, освен ако не е решил да използва експерти, като избор на екип или ВИП стая. Касата ще поеме 8% от разходите, а останалите ще са за сметка на застрахователя.
Друго предложение за промяна е да плащаме допълнителна вноска от 2%, която да се разпределя солидарно между застрахователите. Има идея съсловните организации в здравеопазването да не участват в договарянето на цените и услугите, които ще заплаща Здравната каса.
Противоречиви мнения
От Лекарския съюз изразиха несъгласие с новите предложения, които все още не са представени официално. Притеснението на лекарите е, че в процеса на формиране на правилата и цените вече влизат нови играчи в лицето на застрахователите, но отпадат съсловните организации.
Министър Кирил Ананиев е представил идеите си освен пред лекарския, зъболекарския и фармацевтичния съюз, и пред Асоциацията на професионалистите по здравни грижи, добави председателят и Милка Василева: "Много е рано да говорим за каквото и да било, тъй като вчера беше първа среща и министърът просто ни разказа идеите си за двата модела без сериозни цифри, без сериозен анализ".
Фармацевтите обаче откриват положителни страни в новите предложения.
Председателят на Фармацевтичния съюз проф. Илко Гетов: "Някои неща са изключително позитивни, ще успокоят системата, ще дадат възможност на пациентите наистина да са фактор в определяне на качеството на това какво се прилага като лечение".
Не така обаче смятат пациентските организации.
Според Иван Димитров, председател на Федерация "Български пациентски форум”, системата има достатъчно пари и към настоящия момент: "Може някой непрекъснато да предлага увеличаване на нещо. Въпросът е, че ние не виждаме реално с какво ще подобри увеличаването на парите. Ние и сега имаме страшно много пари в здравеопазването, страшно много се краде, страшно много се пренасочват средства. Здравеопазването ни е най-лошото в цяла Европа. Държавните чиновници в управлението на тази държава се опитват от най-бедния народ в Европа да изискват, да имат още повече задължения, а Министерство на здравеопазването задължения няма".
Идеите си здравният министър Кирил Ананиев разкрил и пред някои болнични асоциации. Частните болници обаче не били поканени, добави д-р Николай Болтаджиев, който ги представлява. На срещата с организациите е станало ясно също така, че министерството обмисля държавните и общинските болници да се преобразуват по модела на БДЖ. Не било уточнено обаче какво точно предвижда този модел.
Подготвяла се и друга промяна – в нормативната уредба на Националната здравноосигурителна каса, според която лекарствата за онкологични заболявания ще бъдат включени в цената на клиничната пътека. Според пациенти обаче по този начин водещи за предписването на терапията ще се окажат финансовите, а не медицинските показания.
Темата коментира и финансовият министър
"Аз съм привърженик на модел за демонополизация на Националната здравноосигурителна каса с даване право на избор на осигурените лица дали да се осигуряват с цялата си вноска в частно застрахователно дружество или да останат осигурени в НЗОК".
Финансовият министър Владислав Горанов каза, че има няколко модела и призова дебатът да протече във времето и мястото, което е подходящо.
"Всеки модел има предимства и недостатъци, при модела, който обаче аз съм дискутирал и предложил на колегите от Министерство на здравеопазването, допълнителна тежест за здравно осигурените лица не се налага. Той има други предимства и други недостатъци, заяви министърът.
На днешното заседание финансовият министър е запознал Министерски съвет със състоянието на фискалната рамка за полугодието на 2018 г. Този отчет ще бъде представен и на българския парламент.
"Разбира се ние разполагаме и с много по-актуални данни за състоянието на държавната сметка. Към последни данни в края на месец август превишението на приходите над разходите е близо два милиарда и половина”, заяви финансовият министър.
Какво каза Министерството на здравеопазването
От здравното министерство казаха, че провеждат срещи със съсловните организации,с директори на болници, сидникатите и бизнеса, за да обсъдят идеите за промяна на здравноосигурителния модел.
Окончателното предложение на здравния министър ще бъде представено на 26 септември. Идеята е новият модел да влезе в сила през 2020 г.
Вижте още:
Къде потъват парите за здравеопазване
Евростат: Българинът харчи най-много за храна, по-малко за здраве
Кой е основният проблем за българите при здравеопазването
Комисия избра Дечо Дечев за шеф на НЗОК
Министърът: Здравеопазването ни е отличник
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
