България празнува 104 години независимост

С празнична Света литургия в историческия храм "Св. 40 мъченици" започва честването на Деня на Независимостта на България, обявена преди 104 години на днешната дата във Велико Търново.

Великотърновският митрополит Григорий ще освети бойното знаме на Националния военен университет "Васил Левски" и още 35 знамена на държавни и общински институции, неправителствени организации и учебни заведения.

С военен ритуал на крепостта "Царевец" ще бъде издигнато националното знаме, след което ще бъдат поднесени цветя и венци на Пирамидата на Независимостта.

По-късно участниците в тържествата ще се включат в празнично шествие от "Царевец" към паметника "Майка България", където ще бъде положен гирлянд с цветовете на българския трибагреник.

В рамките на тържествата са предвидени театрализиран исторически етюд "Обявяване Независимостта на България", изложба"Послание от вековете", екскурзоводски тур по музейни обекти, свързани с обявяването на Независимостта, и празничен концерт наансамбъла "100-те родопски гайди".

Очаква се хиляди великотърновци и гости на града да се включат в голямото търновско хоро, което ще започне от центъра на града и ще достигне до площада "Цар Асен" пред "Царевец", а с него ще бъде изразена подкрепа за кандидатурата на Велико Търново за Европейска столица на културата.

В 19.00 ч. представителна рота от НВУ "В. Левски" ще изпълнистроеви демонстрации с оръжие, а в 19.30 часа ще започне тържествената заря-проверка.

На 22 септември България празнува 104 години независимост, възраждането на българската държавност.

Цялата история на една от най-старите държави в Европа - България, е белязана от борбата за независимост - от приемането на християнството при Борис Първи, през разцвета на писмеността при Симеон Велики и стремежа на цар Калоян да бъде равен на другите владетели, водейки умела дипломация между Рим и Византия. И след това - в битките за Свободна България, в Съединението на двете Българии, както наричат Източна Румелия и Княжество България, българското битие е устремено към постигането на независимост на църквата и народа - от поробителите, от Великите сили.

И както при честванията на годишнините от Априлското въстание обръщаме поглед към Панагюрище или Копривщица, така днес гледаме към старопрестолния град Велико Търново, където на паметната плоча на Царевец, ще прочетем: "Тук, в историческата крепост Царевец, на 22 септември 1908 г. Княз Фердинанд I обявява Независимостта на България".

Всъщност Независимостта на България е обявена в старинната църква "Св. Св. Четиридесет мъченици",

която приютява едни от най-значителните старобългарски епиграфски паметници - Омуртаговата, Асеновата и граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум.

На 18 май 1888 г. в тази църква сключват брак министър-председателят Стефан Стамболов с Поликсени Костаки Станчова от Свищов. В църквата са погребани царете Калоян, Иван Асен II, Михаил Шишман, цариците Анна Мария и Ирина, Свети Сава Сръбски и много други членове на царското семейство. В същия храм Фердинанд приема титлата Цар на българите.

В предговора на своите "Легенди при Царевец" патриархът на българската литература Иван Вазов разказва как, докато броди по царския хълм, пред очите му се явяват образи, сякаш излезли от народните предания и легенди:

"...тия царствени пущинаци пазеха някакво неизразимо очарование за душата ми; те ме приковаваха с печалния си вид и със строгото величие на нещо умряло, което е било голямо и което ти е близко. Пред мене се разтваряше цялата история на Търновското царство, история, пълна с драматизъм, поразителна с изненади, невероятна, както е и видът на самото Търново, дето е кипял двувековен трескав политически живот... А тия видения изскачаха на всяка стъпка пред мене; преданията, населяющи тия светени пущинаци, взимаха живи образи, окръжени в светлив ореол или с мрачен трагизъм, и настрояваха за нови вдъхновения болезнено чутката ми тук душа."

Пак във Велико Търново се намира музеят "Възраждане и Учредително събрание". Експозициите са разположена в сградата на стария турски конак, която се намира в северната част на площад "Съединение". Архитектурният паметник е изграден през 1872 г. от майстор Колю Фичето. В тази сграда е разпитван Апостолът от 28 до 31 декември същата година, а през 1876-та година са съдени участниците в Априлското въстание. През 1879-та година Учредителното събрание разработва и приема в нея Търновската конституция, а след това Първото Велико Народно събрание избира Александър Батенберг за княз на България.

И днес, в бившия турски конак се веят български знамена, червените килими и европейският вид на залите, и след това множеството ценни и изконно български символи - експонати, са истински пътеводител през историята. Те са знак за съзнанието на предците ни още от онези времена, в които битките за свободна, съединена, и накрая - Независима България, са били национален идеал.

Но музеят също така пази спомените за политическите убийства, за предателствата и вътрешните противоречия на Нова България. Там например може да се види фотография на Стефан Стамболов, направена след жестокото му убийство. Парадоксът - един от многото в българската история е, че последните думи на Стамболов са срещу Фердинанд. Той заявява, че България ще му прости всичко, но никога това, че й е докарал Фердинанд за монарх.

Категоричният завет на нашата история изисква нов прочит на тези събития. Днес страната ще празнува. Поне за ден българският ентусиазъм и патриотизъм ще се възродят, а с тях дано задълго си припомним и онзи стар стремеж към независимост, които е превел държавността ни през толкова много перипетии и дано бъде съхранен в бъдещето.