Архивите на Политбюро вече са в интернет

Архивите на Политбюро на БКП за времето от 1944  до 1989 г. вече са онлайн.

На сайта archives.bg/politburo всеки ще може да се запознае с документите на органа, контролирал цяла България в продължение на 45 години.

Малко след представянето на сайта той спря да работи, а на началната му страница се появява съобщение за натоварен трафик към сървъра.

"Политбюро на БКП е най-тесният ръководен орган на висшия ешелон на комунистическата партия.

Политбюро, а не правителството тогава е вземало решенията.

За 45 г. едва 55 българи са били негови членове - Г. Димитров, В. Коларов, В. Червенков, О. Дойнов, Д. Джуров и др.", припомни при представянето на сайта шефът на Държавна агенция "Архиви" Мартин Иванов.

По думите му почти всички българи имат натрапчивото усещане, че миналото не е влязло в музея. Може би това е минало несвършващо, допълни директорът на агенцията.

Ако сега са нужни няколко часа, за да могат протоколите на Министерския съвет да стигнат до всички български граждани през интернет, днес ние качваме документи, които са стояли в архивите в продължение на 20 години, заяви Иванов.

По думите му за част от тях никога не е предвиждано да стигнат до масовия читател - те са с грифове "секретно" и "строго секретно".

Любопитното е, че освен по големите теми, по които очакваме да прочетем повече, като възродителния процес или строежа на АЕЦ, в протоколите виждаме и огромното дребнотемие, с което са се занимавали в Политбюро - с цените на найлоновите дамски чорапогащи, с отпускане на жилища на крайно нуждаещите се служители в службите или активни борци, подчерта той.

Сред по-интересните документи са тези за натрупването на външния ни дълг. Архивът разполага и с богата снимкова галерия с 396 образа.

Около 30 000 страници са нашите архиви в Русия, от които сме получили вече приблизително 24 000 страници. Те пристигат на части и се обработват, но не очаквам разтърсващи събития около тях, подчерта Иванов.

Изпратихме предложение за създаване на музей на Държавна сигурност, 1,75 млн. лв. ще са необходими за него, средствата още ги нямаме, но фактическата работа по него ще е не повече от година, отбеляза още шефът на държавния архив.