106 млн. лева по-малко за здравното министерство

Със 106 млн. лева ще се намалят средствата за Министерството на здравеопазването (МЗ), но това няма да засегне лечебните заведения и качеството на оказваната медицинска помощ.

Това заяви днес председателят на парламентарната комисия по здравеопазване Лъчезар Иванов на среща с директори на болници от страната, състояла се по инициатива на Българския лекарски съюз (БЛС).

Тези пари ще се икономисат от инфраструктурни проекти на ведомството, от консултантски договори и предвидени съкращения от обединяването на регионалните инспекции по опазване и контрол на общественото здраве с районните центрове по здравеопазване.

Ще се икономисат всички "паразитни" разходи, които има МЗ, обобщи Иванов. Той информира директорите на болници, че е внесъл в парламента предложение за
увеличаване на средствата за лекарства с 26 млн. лева.

По думите му комисията по здравеопазване ще приключи разглеждането на второ четене на Закона за лечебните заведения и идния вторник проектът ще бъде представен в пленарната зала.

Подписвайки Националния рамков договор за 2010 г., БЛС и НЗОК сме партньори докрай, заяви на срещата шефът на касата Нели Нешева.

Тя изрази надежда да има "предвидимост и прогнозируемост" на плащанията към изпълнителите на медицинска помощ и обеща средствата да бъдат получавани в срок.

В момента наличностите в бюджета са такива, че се налага този начин на разпределение, каза тя по повод на недоволството от забавените плащания към болниците.

На въпрос дали от делегиран механизъм на финансиране на здравните заведения ще се премине към пазарен, Нешева отговори, че това е казус, който изисква политическо решение.

Болниците, на които предстои да бъдат преструктурирани,

ще получат финансиране от 295 млн. лева, от които 147 млн са за общинските заведение, а останалите средства - за високотехнологично оборудване на избрани центрове, които ще бъдат включени в националната стратегия.

Това заяви министърът на здравеопазването Анна-Мария Борисова на днешната среща, като представи предвижданата реформа в болничната система.

По думите й тя ще продължи няколко месеца и по "оптимистични прогнози" може да приключи до края на годината.

Според министъра има четири условия за преструктуриране на болничната система - ясна стратегия, политическа подкрепа, мерки за преструктуриране, сливане и нова организация на болничните дейности, както и определяне на потребностите от инвестиции. Болниците трябва да разполагат с три типа болнични легла - терапевтични, педиатрични и неврологични.

Трябва да укрепим извънболничната помощ

и голяма част от дейностите трябва да се изнесат извън болниците, да укрепим леглата за долекуване, за сметка на тези за активно лечение, заяви Борисова.

Тя цитира данни от 2007 г., според които България харчи 47 на сто от средствата за здравеопазване за лечение в болниците, а Европа - 29 на сто.

Анна-Мария Борисова напомни още, че Националната здравна карта е задължителна за осъществяване на реформата и ще включва всички 28 областни здравни карти. Тя ще се основава на определен максимален брой болнични легла, медицински стандарти, изработени от медицинските дружества, утвърдени от Министерския съвет и публикувани в "Държавен вестник".

Комисиите за изработване на областните здравни карти ще бъдат назначени със закон, ще бъдат оглавявани от областния управител и ще включват представители на БЛС, БЗС, профсъюзи, и всички ангажирани страни.

БЛС не приема въвеждането на регулативните стандарти

в първичната и в специализираната извънболнична медицинска помощ, делегираните бюджети и заплащане на 80% от извършената дейност в болниците, се посочва в декларация на Националния съвет (НС) на БЛС, предоставена днес на медиите.

Съсловната организация изразява категорично несъгласие с подобен подход, който според нея налага финансова регулация на медицинските дейности.

Категорично не приемаме намалението в заплащането на болничната дейност, което означава намаление на цените на всички клинични пътеки с 20%, оттам - и 20% по-малко лечение, заяви председателят на БЛС Цветан Райчинов.

Според Райчинов вместо делегирани, болниците трябва да имат прогнозни бюджети, при които е заложена медицинската, а не финансовата целесъобразност.

НС на БЛС настоява при доказана медицинска целесъобразност да се изключат всякакви финансови претенции от районните здравноосигурителни каси за надвишени регулативни стандарти.

НС не приема проекта за Национална здравна карта

и заявява, че председателите на 28-те регионални лекарски колегии няма да дадат своето съгласие за нейното приемане преди обнародване на Закона за лечебните заведения и съобразяването й с виждането на лекарите от всички области в страната.

От БЛС не приемат и изготвените от МЗ нива на компетентност

и настояват във всички работни групи по специалности да бъдат включени и експерти на БЛС като реален индикатор за приложимостта на формулираните изисквания.

Съсловната организация настоява за индивидуален подход към общинските болници и диспансерите, чието преобразуване трябва да стане с подсигурен финансов ресурс.

Цветан Райчинов съобщи, че е получил уверението на министър Борисова, че в болниците, на които предстои преструктуриране, няма да бъдат прекъсвани договорите с НЗОК до края на годината и за този период те ще имат възможност да се подготвят, така че да отговарят на стандартите.