Д еца под 14-годишна възраст продължават да бъдат настанявани в социално-педагогически и възпитателни училища-интернати, а в затворите се разпространява ново упойващо вещество с неясен състав, което не се засича от стандартните тестове за наркотици. Това се посочва в 13-ия годишен доклад на омбудсмана в качеството му на Национален превантивен механизъм (НПМ) за 2025 г., съобщиха от институцията в прессъобщение.
- Повече проверки и тревожни констатации
През 2025 г. екипът на НПМ е извършил 81 проверки – с 35% повече спрямо предходната година – в затвори, арести, социални услуги, психиатрични болници и центрове за настаняване на търсещи закрила лица. Механизмът следи спазването на правата на човека в институции, в които хората са поставени в зависимост от държавата.
Докладът отчита, че в местата за лишаване от свобода продължават да се наблюдават пренаселеност, лоши битови условия, наличие на влага, мухъл и паразити, както и недостиг на медицински персонал и проблеми с достъпа до лечение.
- Ново вещество „билка“ в затворите
Една от най-сериозните констатации е разпространението на вещество, известно сред лишените от свобода като „билка“. Случаят е установен след самосезиране и внезапна проверка през май 2024 г. по повод смърт на лишен от свобода в затворническото общежитие от закрит тип „Кремиковци“.
При вътрешни проверки са открити предмети със съмнителна миризма, свързвани с употреба на течно вещество с неясен химически състав. По данни на администрацията десетки лишени от свобода използват подобни субстанции, като често изпадат в неадекватно състояние въпреки отрицателни тестове за наркотици.
Представители на затворническата администрация и медицински лица са посочили, че веществото може да представлява смесица от препарати, включително отрова за дървеници и други химикали. То се внася по различни начини – импрегнирано в дрехи или хартия, в конци или инжектирано в плодове. Стандартните тестове за урина не го засичат.
В тази връзка НПМ препоръчва на Министерството на правосъдието да се извърши разширен химичен анализ, да се осигури техника за проверка на пратки и да се закупят тестове за по-широк спектър от вещества.
- Системата спрямо деца остава „морално остаряла“
Проверките показват, че България продължава да прилага остаряла нормативна рамка към деца в конфликт със закона, при която институционалният и наказателният подход доминират над подкрепящите мерки.
„През 2025 г. беше констатирано продължаващо настаняване на деца в СПИ и ВУИ, включително на деца под 14-годишна възраст, при условия, които не осигуряват ефективна подкрепа за развитието им и създават риск от вторична виктимизация“, се посочва в доклада.
Омбудсманът препоръчва цялостна реформа в системата за детско правосъдие, отмяна на действащия от 1958 г. Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните, закриване на интернатите и въвеждане на съвременни възстановителни и превантивни мерки.
- Проблеми при непридружените деца бежанци
Въпреки намаления брой молби за закрила от непридружени деца, остават трудности като ограничен достъп до здравна помощ, недостатъчни социални услуги и проблеми при интеграцията след получаване на статут. В доклада се подчертава необходимостта от системна политика за закрила и извеждане на децата от бежанските центрове към подходящи социални услуги.
- Незаконни социални услуги и промени в закона
Докладът обръща внимание и на случаи на нелегално предоставяне на социални услуги за възрастни хора и хора с увреждания. Още през 2022 г. са установени тежки нарушения от нелицензирани доставчици, създаващи риск за здравето и живота на настанените лица.
След многогодишни препоръки на омбудсмана в края на 2025 г. са приети законодателни изменения, с които тази дейност вече е криминализирана.
- Дефицити в психиатричната грижа
Проверките в държавните психиатрични болници и центровете за психично здраве показват сериозен недостиг на лекари, медицински сестри и специалисти, амортизирана материална база и ограничени възможности за рехабилитация.
Установени са случаи на продължителна изолация и недостатъчен контрол върху ограничителните мерки. Според омбудсмана липсата на инвестиции и реформи създава риск от нечовешко и унизително отношение към хората с психични разстройства.
Като основен извод в доклада се подчертава необходимостта от промени в правната рамка на психичното здраве, включително по-ясни правила за прилагане на мерки за физическо ограничаване на пациенти.
- Необходимост от структурни реформи
С доклада си омбудсманът като Национален превантивен механизъм отново настоява за дълбоки структурни реформи, ефективен контрол и гарантиране на човешкото достойнство на всички уязвими лица, поставени в институционална зависимост, се посочва още в прессъобщението.
