В България не достигат 35 хил. медицински сестри, за да се достигне минималното клинично съотношение лекари-медицински сестри 2:1.
У нас работят общо 29 150 сестри и броят им е критично нисък, съобщи проф. Станка Маркова, председател на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи (Nursing-bg.com), по време на кръгла маса.
Другият голям проблем, по думите й, е застаряването на кадрите. Средната възраст на медицинските сестри е 47 години, на фелдшерите - 61 година, а на ортопедичните техници – 55 години.
Общият брой на медицинските сестрите у нас е критично нисък, наблюдава се тенденция за траен отлив от професията, стотици медицински сестри напускат страната, потвърди и председателят на парламентарната комисия по здравеопазване Лъчезар Иванов.
Средно в ЕС има 750 медицински сестри на 100 хил. души население, а у нас – те са 425 на 100 хил. души.
Българското сестринство е в дълбока криза и поради трайната тенденции за напускане на професията.
Почти 50% от сестрите са напуснали страната или професията през последните 20 г.,
а след приемането ни в ЕС около 1200 медицински сестри емигрират всяка година.
Причината за критичната ситуация сега е изключителното ниско възнаграждение на работещите, което не съответства на образованието и отговорностите им.
И досега в Националния класификатор на професиите и длъжностите в България професионалистите по професионални грижи са в графата със средно образование, което на практика не е така.
Друг тревожен факт е, че учебната 2010/2011 от университетите са заявени 370 места за медицински сестри и 155 за акушерки, според капацитета им, определен при акредитация.
При такъв прием ще са необходими около 100 г., за да достигнем до необходимия минимум, се казва в доклада на проф. Станка Маркова.
В същото време потребността от здравни грижи нараства непрекъснато поради застаряване на населението, скъсяване на болничния престой, нарастване на хроничните заболявания и инвалидност, както и мобилността на младите хора и отпадането на традицията за грижи за възрастните родители.
Началната
стартова заплата да бъде не по-ниска от 2,5 минимални работни заплати за страната
предложиха асоциацията на професионалистите по здравни грижи.
Те настояват и за остойностяване на здравните грижи, като асоциацията участва в договарянето на Националния рамков договор, както и за разработване на единна методика за разпределяне на финансовите средства в лечебните заведения.
Асоциацията предлага целево финансиране от НЗОК за заплащането на медицинските сестри, работещи при общопрактикуващи лекари, съобразно брой пациенти и извършена дейност.
Сред предложенията са още създаване на нормативна база за разкриване на центрове и домове за здравни грижи, в които работят медицински сестри, акушерки, рехабилитатори и други, като дейностите в тях се заплащат от НЗОК или други финансови източници - общински бюджет, доброволни здравно-осигурителни фондове, директни плащания от пациенти.
Според организацията, недостигът на медицински сестри може да бъде донякъде компенсиран с въвеждането в болниците на професията "здравен асистент" (болногледач).
Всички предложения ще бъдат разгледани в Комисията по здравеопазване и ще се сформира работна група за изготвяне на законодателни промени, ангажира се Лъчезар Иванов.
