Месец преди местните и президентските избори данните от представително изследване на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ) показват мобилизация на електоратите на ГЕРБ и на БСП.
Мобилизацията на симпатизантите на управляващите води до покачване на общото одобрение за работата на парламента - с 6% в сравнение с месец юли, и за кабинета на ГЕРБ - със 7%.
След началото на изборната кампания в края на септември, 25% от интервюираните одобряват парламента, а 38% – кабинета. Близо 40% от привържениците на управляващите имат положително отношение към Народното събрание, а 71% одобряват дейността на кабинета.
Силно критични настроения към парламента и кабинета са регистрирани сред избирателите на БСП – 72% от тях не одобряват парламента, а 79% – кабинета.
Подобни данни показват по-скоро степента на мобилизация на избирателите на основните политически сили, отколкото са израз на оценка за свършеното от държавните институции за последния месец. В изборна ситуация подобна информация служи не толкова за измерване на рейтинг на посочените институции, а по-скоро отразява политическите настроения, коментират от НЦИОМ.
Обиколките на политиците в страната ги правят по-разпознаваеми,
а съпричастността на партийните електорати към политическите им послания в предизборна обстановка обяснимо води до ръст на одобрението към тях.
В сравнение с юли нараства одобрението за работата на председателя на Народното събрание Цецка Цачева (с 5%), на президента Георги Първанов (с 4%) и на премиера Бойко Борисов (с 2%). Лидерите на "Атака" и на БСП също подобряват публичната си визия. С 4% расте одобрението за Волен Сидеров, а с 3% – за Сергей Станишев. Пропорционално спада и неодобрението към работата им.
Мобилизацията на електората на БСП води до нарастване на дела на социалистите, одобряващи лидера Сергей Станишев. От началото на кампанията подкрепата за него сред социалистите е съизмерима с тази за президента Първанов. В началото на кампанията Иван Костов и Мартин Димитров запазват без промяна оценките за работата си.
През последните месеци не настъпват значими промени в
класацията на най-одобряваните министри.
След номинацията на Росен Плевнелиев за президент, най-одобряваните министри остават Цветан Цветанов, Мирослав Найденов (с по 47% одобрение), Николай Младенов (с 46% одобрение) и Вежди Рашидов (с 40% одобрение).
Личният рейтинг на министрите в момента е резултат и на подкрепата, която симпатизантите на ГЕРБ дават за управлението като цяло. Критиките към "своите" в условията на изборна кампания се минимизират и дори се избягват. Най-висок ръст в одобрението (от 13%), регистрира за Маргарита Попова, която, въпреки че бе номинирана за вицепрезидент, не напусна поста си на министър, а излезе в отпуск за кампанията.
Този висок резултат всъщност е по-скоро израз на положителна обществена реакция към номинацията й, отколкото оценка за работата й като министър.
Симеон Дянков и Вежди Рашидов през последния месец също добавят изразителни дялове одобрение към рейтинга си (съответно 11% и 9%). Подкрепата за работата на двамата министри се разширява и за сметка на хора извън симпатизантите на ГЕРБ.
Йорданка Фандъкова е
единственият работещ в България политик с одобрение, по-високо от това на премиера Борисов
(54%, спрямо 51% за Борисов). Софийският кмет леко редуцира обществената подкрепа за работата си, като в основата на това отново стои политизацията на обществените нагласи в столицата.
В навечерието на местните избори делът на хората, които гледат с надежда на управлението на ГЕРБ, е равен на дела на изпитващите притеснения от това управление (44% към 44%). През последните месеци делът на скептиците бе трайно по-висок от този на оптимистите, напомнят социолозите.
През септември
ГЕРБ продължава да бъде водеща политическа сила
в страната, като дори дела на симпатизантите й леко се покачва в сравнение с май 2011 г. - от 30% на 32%. На следващо място е БСП с 18% - увеличение с 2% в сравнение с май 2011 г. През последните шест месеца без значими промени остават дяловете на симпатизантите на ДПС – между 7% и 8%, а на "Атака" и на "Синята коалиция" – по около 4%.
Дори в условия на реална изборна ситуация, обаче, не расте делът на хората, според които има политическа сила, която би се справила с управлението по-добре от ГЕРБ. Това показва, че избирателите инвестират доверие в своите партии, но го правят без да очакват някакъв радикален пробив в политическата конюнктура към момента
Проучването е проведено в периода 22-26 септември, като са реализирани 1000 интервюта в цялата страната.
Теренната работа по изследването съвпадна със събитията в Катуница, както и с първите два дни на последвалите протести. Резултатите в него обаче не отразяват динамиката на обществените нагласи в отговор на събитията, случили се през седмицата след 27 септември, казват от института.
