Докладът й "Адаптиране към климатичните промени в Европа и Централна Азия" беше публикуван по време на преговорите в Бон по Рамковата конвенция на ООН за климатичните промени.
Според документа държавите от бившия съветски блок ще бъдат изправени пред големи предизвикателства идното десетилетие, за да избегнат най-страшните последици от измененията в климата.
От Полша в Централна Европа през региона на Балканите до Казахстан в Централна Азия, бившите соцдържави ги чакат по-чести наводнения, засушавания, горещи вълни, бури и горски пожари.
Поради разпадащата се инфраструктура и последствията от лошото управление по съветско време страните са недостатъчно добре подготвени за справяне със заплахата, предупреждават авторите.
Сред обхванатите от доклада страни най-подготвена за предизвикателствата се оказва Словения, а в най-неизгодно положение са Турция, Албания, Русия и Армения, както и Македония и Таджикистан.
Противно на очакваното, регионът, в който се включва и Турция, е изправен пред "значителни проблеми" заради климатичните промени. Според доклада те ще се почувстват до 10-20 години далеч по-осезаемо, отколкото се смяташе досега.
Средните температури вече са се повишили с 0,5 градуса по Целзий на юг и с 1,6 градуса на север, например в Сибир. Затоплянето е довело до по-чести летни засушавания и бързо топене на зимните снегове и ледниците, което е засегнало водните запаси.
Балтийско, Адриатическо, Черно море и арктичните брегове ще бъдат засегнати от повишаване на морското равнище. В същото време нивото на Каспийско море ще спадна с около 6 м до края на 21 век.
Топенето на ледовете в Русия и стичането на водата в Черно море вече покачват равнището му и застрашават и населението на България, което живее близо до бреговете. Усиленият строеж по крайбрежията засилва риска от унищожителни бури за курортите там.
Лошото състояние на речните корита, вкл. тяхната замърсеност, в България и Румъния също може да доведе до нови инциденти, като наводненията от предишните години, отнели човешки животи.
Междувременно се очаква спад с 6% на годишните валежи и с 25% на водните запаси в Югоизточна Европа през следващите четири десетилетия, което обаче няма да предотврати внезапните порои и наводнения.
Към средата на века ще има допълнително повишаване на температурите с 1,1 градуса на юг и 1 градус на север. Процесът ще засили водната криза и ще задълбочи екологичните промени.
Заради топлината Балканите ще бъдат нападнати от насекоми и вредни растения, които ще нанесат сериозни щети на селското стопанство и горите.
Според доклада регионът като цяло е зле подготвен да се справи със заплахата и ще изисква използване на комплексни ресурси - икономически, човешки и екологични.
Страните от бившия източен блок обаче са бедни, климатичните промени не са във фокуса на общественото им внимание и имат инфраструктура, която ще бъде засегната от екстремните промени в климата.
Последвайте ни
