Има толкова голям страх от неучастието в изборите в неделя, че политиците прибягват към шантажиране на сантиментално ниво, към гъделичкане на чувството за дълг и националната гордост, за да накарат хората да отидат да гласуват, пише Родика Чобану от румънския в. "Гъндул".
Недоволен от вялата кампания, президентът Траян Бъсеску се опита да събуди чувството за отговорност у гражданите, като заяви, че "в зависимост от участието във вота на 7 юни се оценява нивото на ангажираност на народите към идеята на Европейския съюз".
С други думи, ниското участие означава слаба ангажираност, а за такова непризнателно отношение румънците са по-отговорни, отколкото партиите, казва държавният глава.
От тази гледна точка следва, според резултатите от изборите през 2004 г., че най-голяма привързаност към ЕС има една от най-малките държави в него - Люксембург, където присъствието е било 90%.
Там вотът е задължителен, както и в Белгия, Гърция и няколко други държави. В повечето други страни участието е средно или слабо (Испания - 45%, Франция - 42%, Германия - 43%, Финландия - 41%, Великобритания - 38%, Чехия - 28%, Полша - 20%, Словакия - 16% и т.н.).
Румъния може да се сравни с Естония (26%), вписвайки се в профила на младите демокрации, присъединили се към съюза след 2000 г., чиито граждани са по-малко информирани за ролята на Европейския парламент, за мерките, които се взимат в Брюксел, и влиянието им във вътрешен план, следователно по-малко мотивирани да отидат до урните.
Отсъствието от вота е общовалидно явление за ЕС (55% не са участвали в изборите през 2004 г. спрямо 27% през 1979 г.), а за настоящата година на криза сондажите не са по-оптимистични.
Не мисля обаче, че някой от по-горе изброените народи оценява ангажираността си към ЕС през призмата на присъствието си на вота. То отразява както доверието и интереса към европейските политики, така и към националните.
У нас първите са непознати - освен с факта, че получаваме пари, мониторинг и евтаназирани прасета, само посветените знаят повече - масивното отсъствие, очаквано на евроизборите тази година, ще покаже нивото на оценка спрямо местната политическа класа.
Не липсата на уважение към Европа е причина за неучастието, а досадата у дома. Харесва ни Европейският съюз, из който пътуваме свободно и работим, но това, което откриваме като се върнем, ни потиска.
Виждаме, че въпреки че сме интегрирани в ЕС, освен етикетите на консервите, за четири години нищо друго не се е променило.
Съмняваме се, че настоящата политическа класа е заинтересована да върви в крак с европейските изисквания, да преодолее егоистичните си вътрешни цели и да мисли мащабно, в перспектива и отвъд границите. А тогава защо да се натискаме да ги изпращаме за наши представители в Брюксел!
Твърде малко от решенията, взети в тази отдалечена столица, успяват, прекарани през филтъра в Букурещ, да засегнат живота и политиката в Румъния - било то по въпроса за правосъдието, било кампанията за ЕП, проведена пак с евтино шоу и екскурзии, платени от партията.
В крайна сметка гражданите прилагат с автотерапевтична цел отдръпване от политиката, а политиците са наистина притеснени този път, защото ще бъде злепоставящо за тях да покажат пред Европа, че не са успели да убедят повече от една четвърт от избирателите да отидат до урните.
Някои кокетират с въвеждането на задължителен вот, сякаш принудителните мерки могат да променят възприятието за политическата класа. Има обаче един мотив да се гласува. Досадата не минава, докато стоиш със скръстени ръце и гледаш телевизора, а като вземеш в ръка бюлетината и печата.
Това са пет минути на реална власт за избирателя, дори той да е толкова отегчен, че да реши да я упражни, анулирайки сам гласа си, все пак политиците може да схванат нещо.
