Допитванията до общественото мнение вещаят рекордно ниско участие в изборите за Европейски парламент идния месец в страните от Европейския съюз.
Парламентът, базиран в Страсбург, някога бе смятан за беззъба говорилня, но това отдавна вече не е така. В действителност има много причини, поради които европейците да гласуват, коментира агенция Ройтерс.
Гласувайки, те могат да формират европейските политики за финансовата и икономическата криза и околната среда, и да помогнат да се определи кой ще ръководи изпълнителния орган на ЕС - Европейската комисия.
Ако не гласуват обаче те може да допуснат екстремисти в парламента и да намалят възможностите на тази институция да упражнява ефективно ролята си на демократичен контрольор на официалните институции и законодателните власти в ЕС.
Това може да увеличи дефицита на демокрация - един от тревожните проблеми в ръководенето на Европейския съюз.
Често на европейските избори се гледа като на безплатна възможност да се даде протестен вот срещу националните правителства или да бъдат подкрепени партии, фокусирани само върху един проблем и представящи се зле на национални избори. Но става дума за далеч по-важни неща.
Ето десет причини, за да се гласува на изборите между 4 и 7 юни за единствения пряко избиран транснационален парламент в света.
1. Кризата
За първи път след като през 1979 г. Европарламентът започна да се избира пряко, една единствена тема е доминираща във всички 27 страни от съюза: финансовата и икономическата криза. Европейските законодатели действат заедно с правителствата на страните членки по въпроси от решаващо значение като регулирането на финансовия и бизнес сектор.
За разлика от националните парламенти, Европейският парламент не е разделен на управляващи и опозиция, и не може да инициира собствени закони.
Но той може да внася поправки или да блокира предложения, и така е в състояние да влияе върху резултатите от прилагането на европейските закони.
Следващият парламент със сигурност ще се занимава с предложения, свързани с кризата. Балансът ляво-дясно в парламента ще повлияе, например, върху начина, по който ЕС ще регулира хедж фондовете, дейността на частните инвестиционни компании, търговията с финансови деривати и дори заплащането на мениджърите.
2. Бъдещето на Барозу
Изглежда почти сигурно, че португалецът консерватор Жозе Мануел Барозу ще получи втори мандат като председател на Европейската комисия, която предлага всички закони на ЕС и гарантира прилагането им. Той е подкрепян от Европейската народна партия, най-големия блок в досегашния парламент, и от някои социалистически правителства.
Според някои Барозу е твърде отстъпчив пред правителствата на големите страни членки, прави се, че не вижда действия, нарушаващи правилата на конкуренцията или държавни спасителни планове, за да си осигури подкрепа за преизбирането си. Мнозина го смятат за слаб лидер на една отслабена комисия.
Повторното назначаване на Барозу обаче не зависи единствено от волята на лидерите в ЕС. Той трябва да бъде одобрен от парламента, който изслушва отделните кандидати за политически постове и трябва да гласува за одобрение на цялата комисия.
Едно лявоцентристко мнозинство може да блокира Барозу. Досега парламентът никога не е отхвърлял председател на комисията, но заплахата от неодобрение принуди комисията на Жак Сантер да подаде оставка през 1999 г., а Барозу трябваше да промени списъка на еврокомисарите преди да получи одобрение през 2004 г.
Ако групата на социалистите се очертае като най-големия блок, тя може да поиска да бъде избран лявоцентристки кандидат.
3. Радикалите
Съществува опасност в парламента да се изсипят партии с една-единствена кауза, или периферни политици. Радикални леви и десни формации като френската Нова антикапиталистическа партия, антиимигрантската Британска национална партия или крайно дясната белгийска Влаамс беланг, се надяват да постигнат пробив, подпомогнати от апатията на традиционните избиратели. Слабата избирателна активност ще е от полза и за силно мобилизиралите се евроскептици.
4. Досегашният парламент изигра ключова роля за изготвянето на законите за околната среда, насочени срещу заплахата от климатичните промени и за насърчаване на чистата енергия.
Съставът на следващия парламент ще помогне да се определи докъде и колко бързо Европа ще се движи към нисковъглеродна икономика.
5. Разширяването
Френският президент консерватор Никола Саркози и германският канцлер Ангела Меркел се обявиха против опитите на Турция да стане член на ЕС. Законодателният орган на съюза няма право на пряка намеса в преговорите, но неговите доклади за страните кандидатки влияят на Европейската комисия и на кандидатите, освен това парламентът трябва да одобри договорите за присъединяване.
6. Лисабонският договор
Ирландските гласоподаватели ще подпечатат съдбата на този важен договор за реформа на ЕС на втори референдум, най-вероятно през октомври, след като миналата година го отхвърлиха.
Целта на текста е блокът да получи едно по-силно ръководство, по-ефективна външна политика и по-справедлива система за вземане на решения.
Ако противниците на договора, като Либертас и Шин Фейн, получат голяма подкрепа на евроизборите, това ще помрачи перспективите за влизане в сила на реформите през януари, както е планирано, а и изобщо.
7. Правомощия
Лисабонският договор ще разшири правомощията на парламента за съвместни решения със страните членки в почти всички области на законодателството на ЕС.
Експерти вече смятат, че повече от половината от националното законодателство представлява всъщност транспонирани закони, одобрени на европейско ниво. Избирателите, които пренебрегват евроизборите с убеждението, че действителната власт е в ръцете на националните им парламенти, се лъжат.
8. Легитимност
Критици често обвиняват институциите на ЕС, че са недемократични, не се избират и затова им липсва легитимност. Европейският парламент е главната институция, която упражнява известна степен на демократичен контрол и следи изпълнителния орган на ЕС.
9. Идеализъм
Европейският съюз е уникален експеримент за транснационално сътрудничество между бивши врагове и остава като пътеводна звезда за много страни извън неговите граници.
За онези, които виждат в една по-единна, интегрирана Европа по-добро бъдеще, високото участие в изборите е задължително.
За онези, които се боят от европейска супердържава, има многобройни партии, които се стремят да ограничат правомощията на Брюксел.
10. Злоупотреби
Европейският парламент направи големи крачки към разчистване на злоупотребите при отпускането на средства за пътувания и присъствие, различното заплащане на членовете и шуробаджанащината, спечелили му незавидната слава на място за печелене на лесни пари, но все още има какво да се направи в тази посока.
Както показва скандалът с разходите на парламентаристи във Великобритания, паричните злоупотреби съвсем не са запазена марка само на Страсбург.
Ако това е бил аргументът да не се гласува, много от националните парламенти в Европа биха останали празни.
