С равнително висока остава подкрепата за еврочленството, има риск евроинтеграцията да бъде възприемана като "приватизирана за лична употреба", показват данни от национално представително проучване на "Алфа рисърч", което беше представено от министъра по европейските въпроси Гергана Грънчарова и директора на агенцията Боряна Димитрова.
Проучването "Българинът и ЕС - две години по-късно" е осъществено в периода 1-10 декември 2008 г. сред 1250 души.
Подкрепата за европейската ни интеграция
Според него, в края на втората година от членството на България в ЕС подкрепата за европейската ни интеграция остава сравнително висока - 47% от анкетираните са положително настроени, а 14% са против членството.
От средата на 2008 г. се наблюдава известен спад в категоричната подкрепа за сметка на по-неутрално и дистанцирано отношение. Този спад е най-сериозен сред жителите на малките градове и селата, пенсионерите, хората с ниско образование и доходи.
Това са и групите, които в най-голяма степен смятат, че са загубили от членството, като техният дял леко нараства през годината.
Влияние върху начина на живот
Три четвърти не смятат, че до момента членството в ЕС е оказало по-съществено влияние върху живота им.
От "Алфа рисърч" посочват, че ако през първата година отсъствието на преки видими ефекти все още не беше повод за скептицизъм, то през втората разочарованието от липсата на промени и резултати се усилва.
28% от анкетираните са на мнение, че в края на 2008 г. в страната се забелязват подобрения, за 33% промяна няма, а според 39% има влошаване.
Кой печели от еврочленството
Един от рисковете, които проучването отбелязва, е еврочленството да започне да се възприема като приватизирано от политиците и съмнителни кръгове за лична употреба и облага.
Повече от половината от анкетираните, 52%, са на мнение, че засега от интеграцията най-много печелят политиците, а според близо 40% - мошениците и корумпираните.
За 38,5%от европейското членство печелят младите. На последно място са фермерите (4%), което обяснява техния евроскептицизъм, посочват от "Алфа рисърч".
Като цяло ефектите от членството върху отделните обществени сфери в страната се оценяват като все още твърде скромни. Над 80% не виждат подобрение в съдебната система, 76% - в борбата срещу корупцията.
Положителни страни от членството в ЕС
Преди две години едни от най-силните обществени очаквания бяха България да придобие европейски облик, а социално-икономическата среда да започне да се променя по правилата и стандартите на европейските страни. Сега основните положителни страни от членството се виждат в повече възможности за пътуване (77%), по-добри шансове за работа в чужбина (72%) и за обучение в европейски университети (70%).
От "Алфа рисърч" посочват, че липсата на видими позитивни промени в сфери, към които общественото мнение е особено чувствително - корупция, престъпност, съдебна система, инфраструктура, селско стопанство, определя високата подкрепа за тезата, че критиките от Брюксел през последния месец са справедливи - 76%. Мнението доминира сред всички социални групи, включително и сред симпатизантите на управляващата коалиция, отбелязват от агенцията.
Критиките на ЕК - справедливи или не
Според 20% критиките не са справедливи, като в най-висока степен това становище се споделя от електората на ДПС, се посочва в проучването.
По-голямата част от анкетираните (57%) смятат, че ЕК "прилага правилата еднакво към всички и отнемането на парите по ФАР е било заради нередности в самите агенции". 37% от анкетираните пък заявяват, че ЕК прилага двоен стандарт в отношението си към България.
Боряна Димитрова обърна внимание на това, че ако тенденцията се запази, България може да се окаже различна от Европа и по евроскептицизма си. Противно на останалите страни, където той се формира на базата на несъгласие с определени европейски политики, у нас евроскептицизъм може да бъде катализиран като реакция срещу усилията да се наложат общи стандарти на компетентност, прозрачност и отговорност.
Според проучването обаче българинът остава оптимист за бъдещето на ЕС.
Грънчарова коментира като едно от големите предизвикателства изравняването на собствените ни стандарти към европейските. Предизвикателство остава и много по-настоятелното и методично информиране на българите за големите въпроси, свързани с всекидневието им - въпроси от европейско измерение, посочи Грънчарова.
Голямото предизвикателство за мен, особено месеци преди европейските и националните избори, е изкушението да се експлоатира евроскептицизма, при това по този повърхностен начин, коментира Грънчарова.
