И нституциите в Скопие не представиха реални аргументи за оспорването на регистрацията на български сдружения, каза заместник-министърът на външните работи и говорител на МВнР Костадин Коджабашев на пресконференция във ведомството. Според него институциите в страната са взели своето решение единствено чрез безпринципно, едностранно и тенденциозно поставяне на имената на сдруженията в изкривен исторически и идеологически контекст, предаде БТА.
"Силно сме обезпокоени от последователните действия на Северна Македония
за ограничаване на правата за сдружаване и свободно изразяване на българската общност в страната", каза Коджабашев.
Сдружение културен център "Иван Михайлов" беше заличено от Централния регистър,
показа справка на страницата на регистъра на Република Северна Македония. Действието е в резултат от промяна на Закона за сдруженията и фондациите, гласуван единодушно в парламента на Република Северна Македония, който със задна дата забрани създаването на организации, които "с името, програмата, целите и дейността си подбуждат и призовават към агресия, разпалване на национална, расова, религиозна омраза или друга нетърпимост, нетолерантност, геноцид, изтребление, разпространяване и подпомагане, подбуждане и одобряване на фашизъм, нацизъм, националсоциализъм и Трети райх".
Сдруженията имаха тримесечен срок, в който да променят имената си, нещо, което от Сдружение „Иван Михайлов” не направиха,
а Комисията за използване на личните имена даде отрицателно становище за използване на името Иван Михайлов с аргументите, че името представлява провокация към националните чувства на хората в Република Северна Македония.
Забраната и мотивите за нея са извършени по начин, който вече има решение на Европейския съд за правата на човека
и решението отхвърля именно тези доводи, които използва Северна Македония, коментира експертът от дирекция „Югоизточна Европа“ Желязко Радуков. Общо 17 000 имена на сдружения се разглеждат от комисията, която да се произнася по техните имена, на този етап това е единственото решение, което е взето, добави Радуков. Прави впечатление, че явно е първото решение, каза още той.
МВнР предприема всички усилия, за да информира европейските институции и партньори на България за безобразното поведение
спрямо правото на сдружаване, посочи Радуков. Той добави, че страната ни ще окаже всяка подкрепа, която заличаваните организации поискат. Трябва да не забравяме, че условията за по-нататъшния процес на интеграция на Република Северна Македония вече са ясно разписани и те не могат да бъдат променяни. Има условия за започване на преговори и това е вписването на българите в Конституцията, обясни Радуков. По думите му осигуряването на ефективен достъп до равни права за всички граждани е европейско изискване и Република Северна Македония много трудно би напреднала в каквато и да е посока, без да осигури тези равни права.
Желязко Радуков увери, че МВнР прави всичко необходимо за защитата на организациите на българи в Република Северна Македония.
Оценките и квалификациите за Иван Михайлов в Република Северна Македония не почиват на обемния корпус на исторически свидетелства за тази личност и са насочени към запазване на монопола на една преднамерена и ревизионистка интерпретация на общата ни история. Особено неоснователни са обвиненията в антисемитизъм, обясни заместник-министърът на външните работи Костадин Коджабашев.
Самият Иван Михайлов, неговото обкръжение и ВМРО са имали последователно уважително и добронамерено отношение
към еврейската общност. Неслучайно един от най-близките му съратници Владимир Куртев, член на последния състав на Централния комитет на ВМРО, е провъзгласен за Праведник на света от държавата Израел, коментира той.
Република Северна Македония, която защитава едно тълкуване на историята чрез забрани на изразяването на различни мнения,
дори тези мнения да са критични към наложения официален наратив, очевидно нарушава основополагащите принципи на Европейския съюз по правата на свободно изразяване и на свободно сдружаване. Тези принципи са защитени от член 10 и 11 на Европейската конвенция за правата на човека и Скопие е длъжно да ги прилага изцяло, независимо дали са приемливи за властите, или за част от местната общественост, каза още Коджабашев.
Зам.-министърът припомни, че на 17 юли 2022 г. Република Северна Македония пое ясен ангажимент да предприеме необходимите действия,
за да осигури на българската общност ефективен достъп до равни права, защита от дискриминация и опазване на нейното културно наследство и идентичност.
България все още очаква информация и ефективно правосъдие за извършителите на множеството нападения
срещу сдруженията на българите в Република Северна Македония, особено за стрелбата срещу клуба в Охрид, каза Коджабашев. По думите му бавното правораздаване силно контрастира със скоростта, с която беше приет закон и бяха закрити българските сдружения. Според него това показва ефективност на властите в Скопие в посока на ограничаване на правата на човека, но не и на тяхната защита.
