"Морков и пръчка": Колко пари получава Сърбия от ЕС и колко рискува да загуби

Н аскоро Европейският парламент прие резолюция относно нова стратегия за разширяване на ЕС. В нея се призовава за преразглеждане на "всички двустранни фондове и фондове на ЕС за Сърбия, които биха били от полза за сръбските власти - по-специално всички фондове, отнасящи се до проекти, финансирани в рамките на Плана за икономическо и инвестиционно развитие на Западните Балкани - с цел да се гарантира, че всички разходи на ЕС са в пълно съответствие със стратегическите цели и интереси на ЕС", като се отчита съответствието с Общата външна политика и политика на сигурност. Въпреки че резолюциите на ЕП не са задължителни, те представляват последно предупреждение, че Брюксел е на път да промени отношението си към Белград, ако той запази неутралитет по отношение на войната в Украйна.

Проблемът с досегашното "кандидатстване" за финансова помощ от ЕС е двоен.

Вучич: По-добре да сме на масата, отколкото в менюто

На първо място, гражданите на Сърбия не са напълно запознати с размера на парите, които са изложени на риск (повече от 200 млн. евро годишно, според най-оптимистичната или консервативна оценка), защото сръбското правителство омаловажава или оставя неизказано значението на тази помощ. В резултат на това все повече граждани са безразлични към бъдещото членство в ЕС, според проучване на CRTA от края на септември и началото на октомври. На второ място, Сърбия не разполага с технически капацитет (или политическа воля) и поради това не използва правилно получените от ЕС средства. Години наред обещаната сума на хартия не съответства на тази, използвана за бюджетите на местните власти, предприятията и селскостопанския сектор, само защото Сърбия избягва да се занимава с това. Просто няма достатъчно служители, които да работят по отворената покана за разпределяне на тези средства.

Тези два факта улесняват всичко за Белград в случай, че преосмисли отказа си да се съобрази с позицията на Брюксел, което може да спре по-нататъшния напредък по пътя на членството в ЕС и да доведе до загуба на средства пред лицето на нова икономическа криза.

Подходът "морков и пръчка" не е нещо ново. През май германският Бундестаг предложи да се спре финансирането на страните-кандидатки, които отказват да наложат санкции на Русия. В списъка има само една - Сърбия.

Войната в Украйна ускори поставянето под въпрос на използването на общите фондове, като се има предвид, че дори сред държавите-членки има разнопосочни гласове, свързани не само с Общата външна политика и политика на сигурност. Така например в момента Полша е застрашена да загуби 110 млрд. евро безвъзмездни средства и средства от кохезионния фонд до 2027 г. поради конфликти с Европейската комисия по отношение на съдебните реформи.

От друга страна, Сърбия не е използвала потенциала на безвъзмездните средства на ЕС и все по-често търси алтернативни източници за рефинансиране на дълговете или покриване на дефицитите. Пример за това е заемът от милиард долара с 3% лихва, който президентът Александър Вучич договори с Обединените арабски емирства през септември. Тези средства, поне според управляващите политици (защото засега не разполагаме с допълнителна информация), ще бъдат използвани за погасяване на вече съществуващи дългове, чийто падеж настъпва.

Тези финансови източници са за предпочитане за официален Белград, като се има предвид строгият контрол върху разходите, който институциите на ЕС налагат като предварително условие за получаване на средствата.

Въпреки свободните пари от ЕС, до които ще има достъп по по-строги процедури, Сърбия избира по-скъп и непрозрачен път. Анализът на бюджета за 2023 г. показва, че Сърбия ще се сблъска с недостиг на 8,7 млрд. евро за редовно финансиране на държавата, които ще получи или чрез заеми, или чрез продажба на публична собственост. Вземането на заеми е все по-скъпо поради нарастващите лихвени проценти.

Ана Бърнабич: Сърбия има право и намерение да върне силите си в Косово

Колко получава Сърбия от ЕС?

Досега Сърбия е получила над 3,7 млрд. евро под формата на дарения от Европейския съюз: за укрепване на върховенството на закона, провеждане на административни реформи, насърчаване на опазването на околната среда и др. По линия на Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП) Сърбия може да получи над 200 млн. евро годишно. С тези пари се изграждат много неща, сред които - пътища и мостове, както и нови депа за отпадъци в няколко общини в Сърбия.

От 2000 г. досега подкрепата на ЕС за транспортния сектор в Сърбия е надхвърлила 420 млн. евро под формата на безвъзмездни средства. Съюзът е най-големият донор и в енергийния сектор, в който досега е инвестирал над 830 млн. евро.

По данни на Делегацията на Европейския съюз ЕС е инвестирал около 2,8 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства и още 6,5 млрд. евро под формата на облекчено финансиране на около 300 проекта, като всичко това е станало в периода между 2007 и 2020 г. Чрез програмата IPARD (Инструмент за предприсъединителна помощ за развитие на селските райони), специална част от средствата по ИПП, допълнителните 230 млн. евро, които бяха заделени за земеделските производители до 2020 г., останаха в по-голямата си част неусвоени.

Сърбия получава непряка помощ и чрез програми на ЕС, като например фондовете "Еразмус Мундус" или "Темпус", средства за програми за подкрепа на гражданското общество и бежанците в рамките на Регионалната жилищна програма и др.

Една от основните цели на инструмента ИПП е да изгради административен капацитет за присъединителните фондове, предназначени за държавите-членки на ЕС, чрез кохезионната политика на Европейския съюз. Кохезионните фондове, както се вижда от горепосочения пример с Полша, са значително по-щедри от предприсъединителните фондове.

Оценката на това, което Сърбия вече е загубила, защото не се е присъединила към ЕС, е въпрос на груби изчисления.

Цената на дългия път към Европа

Анализ, извършен миналата година от Европейското движение в Сърбия, показва, че в периода от 2014 г. (когато бяха стартирани преговорите за присъединяване) до 2020 г. (когато започна кризата с коронавируса) Сърбия е получила 1,1 млрд. евро нето годишно, т.е. общо 7,7 млрд. евро, от името на структурни фондове и дарения във фондове и стоки, казва Владимир Меджак, бивш член на преговорния екип на сръбското правителство за присъединяване към ЕС.

Сръбски политик от Косово към Вучич: Идва краят на престъпната ти политика

Меджак припомня, че средствата, с които разполагат държавите-членки на ЕС, са няколко пъти по-големи, поради което Сърбия е загубила повече от десетки милиарди евро през последните няколко десетилетия, тъй като все още не е член на ЕС.

"В периода от 1990 г. до 2027 г. България е получила или ще получи 43 млрд. евро от структурните фондове на ЕС. Сърбия - малко по-малко от 4 млрд. Ето защо България няма проблем с вземането на заеми, не ѝ се налага да мисли кой ще ѝ отпусне парите и при какви условия. Икономическите различия между Сърбия, от една страна, и България, Румъния, Унгария, от друга - само ще се увеличават. Това е така, защото ние просто не играем една и съща игра", смята Меджак.

Така например скоро след пандемията от COVID-19 Сърбия взе заем от 2 милиарда евро, докато Хърватия поиска 10,5 милиарда до 2027 г. Повече от половината от сумата не подлежи на връщане, а останалата част е с по-нисък лихвен процент от този, който получава Сърбия.

Меджак оценява, че усвояването на средствата по ИПП е било доста интензивно и в някои години е достигало 100%. През последните години обаче то намалява до "30, 40, 80 процента".

"Това е нормално, защото все още се използват средства, които са били предназначени за 2017 г. например. Усвояването е добро и поради факта, че става дума за сравнително малки средства, от 200 до 250 млн. евро годишно, което за Сърбия не е толкова трудно за изразходване. За съжаление, тази сума не е била увеличавана от 2001 г. насам. И това е проблемът, защото значението на 200 млн. евро тогава, когато бюджетът на Сърбия беше около 2 милиарда евро, и сега, когато е десет пъти по-голям - не е същото. Тогава това беше почти 10% от годишния бюджет, а сега е капка в морето в сравнение с другите публични разходи", каза Меджак.

Той заявява още, че страните от Западните Балкани от години предлагат "награди" за напредъка в процеса на европейска интеграция чрез увеличаване на предприсъединителната помощ, като в момента на присъединяването към ЕС кохезионните фондове за по-слабо развитите страни-членки са на път да достигнат почти 2% от БВП, което в случая на Сърбия в момента би възлизало на около един милиард евро.

Сръбският премиер: Единственото, за което копнеят сърбите в Косово, е мир и стабилност

"Ако можехме да скочим от 200 милиона на един милиард евро за един ден - нямаше да можем да похарчим всички тези пари. Точно това се случи със страните след присъединяването - години наред средствата оставаха неизползвани поради липса на капацитет. Сърбия вече трябва бързо да изгради капацитет (за достъп до допълнителни средства). Имаме голям проблем, защото много хора напускат администрацията", допълва Меджак.

Въпреки доброто усвояване на структурните фондове по ИПП, според него Сърбия е "пропуснала възможността" да използва по-добре фондовете, предназначени за укрепване на селското стопанство. Например, годишната помощ от ЕС за селското стопанство в Хърватия се е увеличила 14 пъти, откакто тя се присъедини към Съюза.

"Това е мястото, където се провалихме. Информацията, с която разполагам, е, че от 175 млн. евро, отпуснати за селското стопанство, Сърбия е използвала само 10 милиона", подчертава Меджак.

Според него националните институции не са запознали средностатистическия сръбски фермер с възможността за използване на тези средства.

"Администрацията първо трябва да може да им осигури достъп до тези средства. Дори ако сега влезем в ЕС - няма да можем да използваме парите за земеделие, въпреки че като земеделска страна бихме могли да имаме огромна полза от това. Досега над 175 млн. лв. от IPARD са били насочени предимно към инфраструктурата, по-малко към производството или напояването, където изоставаме. И тогава ще трябва да върнем преведените пари, защото те не могат да останат завинаги в сметката на Сърбия - всичко, което не е използвано, ще се върне в ЕС", каза Меджак.

Междувременно всички проучвания на общественото мнение в Сърбия показват, че гражданите надценяват помощта от други външнополитически субекти, като Русия и Китай, докато подценяват средствата от ЕС. Меджак смята, че причина за това е десетгодишната кампания, водена от представители на правителството.

"Защо ЕС дава пари и мълчи - това е негов проблем. Той ще трябва да обясни на своите данъкоплатци защо дават парите си на субект, който от десет години води кампания срещу ЕС, НАТО и Запада. Европейският парламент призна това. Ако лъжеш гражданите в продължение на десет години, а те не си правят труда да разберат истината, тогава не е чудно, че хората са откъснати от реалността", твърди Меджак.

За да се доближат преките ползи от парите на ЕС до гражданите, кампанията за фалшиви новини трябва да спре.

"Например ЕС финансира интермодалния терминал в Батайница, а вие имате медийни репортажи и снимки от откриването. На страниците на нашите вестници знамената на Европейския съюз са скрити от заглавията. Можете да видите само Вучич, антуража, сръбското знаме, но никъде няма знаме на ЕС. Това е умишлено. От друга страна, имате билбордове в центъра на Белград, които изразяват "благодарност" на Китай", казва Меджак.

В момент, когато световната икономическа криза е на хоризонта, с огромно увеличение на цената на заемите, никоя страна не може да си позволи да се откаже от каквато и да е финансова помощ. Селското стопанство е особено силно засегнато от настоящите цени на дизела и торовете.

Фондовете за присъединяване като подготовка за членство в ЕС

ЕП поиска Сърбия да наложи санкции срещу Русия​

Страхиня Суботич, програмен ръководител и старши изследовател в Центъра за европейска политика (CEP), заявява, че средствата не са се увеличили значително по време на прехода от ИПП 2 към ИПП 3, напротив, ако се има предвид инфлацията.

Доскоро нямаше политически критерии за използването на средствата, тъй като ИПП 3 не беше създаден за нуждите на Сърбия, а за целите на Западните Балкани и Турция.

"Целта на ИПП 3 не беше да се говори за национални пакети, а за регионален подход, при който държавите да работят върху себе си и взаимно да се конкурират за средствата от ЕС, доколкото е възможно. С приемането на регламента за ИПП 3 Съюзът очерта ясен набор от цели, те бяха прозрачни и ясни за това, което искат да постигнат. Финансирането обаче изисква значителен административен капацитет, което означава, че не е лесно да се получи", обяснява Суботич.

Именно поради липсата на административен капацитет нито една държава от Западните Балкани не е успяла да използва всички налични средства. "Дори самите държави-членки имат проблеми с усвояването на структурните фондове", добавя Суботич.

Замразяването на фондовете е сравнително нова "явна заплаха", която Европейският парламент започна да споменава едва от това лято с аргумента, че няма да толерира по-нататъшен упадък на демокрацията в Сърбия, заявява представителят на CEP.

"Европейската комисия е снизходителна към региона. От правна гледна точка те имат възможност да задържат средства, но политическата реалност е различна. Сърбия ще продължи да губи съюзници в рамките на ЕС, които я подкрепят или поне я толерират", казва той.

Според Суботич мнението, че средствата от ЕС са "касичка", предназначена за Сърбия, независимо от напредъка на демократичните реформи, е вредно. Самите фондове са създадени, за да намалят социално-икономическите различия между кандидатите за членство и членовете на Съюза.

"Виждаме, че разликата не намалява твърде много и че демокрацията регресира. Отпуснатите средства не постигат напълно целите, за които са предназначени. Всичко, което правим сега, трябва не само да ни позволи да живеем по-добре, но и да ни подготви да бъдем ефективна държава-членка. Вътрешната оценка на CEP е, че Сърбия като страна-членка ще трябва да допринася с 500 млн. евро към общия европейски бюджет всяка година. В същото време тази цифра може да се увеличи в зависимост от момента, в който станем член на ЕС. Освен това членството означава, че размерът на фонда ще се увеличи от пет до седем пъти. Задължителното плащане в общия бюджет и условните фондове означават, че ЕС е скъпа играчка за безотговорните държави", смята Суботич.

Според него Сърбия вече трябва да разработи дългосрочни проекти, за които ще кандидатства, да обучи персонал и, разбира се, да деполитизира цялата структура, за да извлече максимални ползи не само от предприсъединителния процес, но и от бъдещото членство. 

Статията е публикувана в рамките на проекта "Подкрепа на медийната свобода в Сърбия във връзка с процеса на присъединяване към ЕС", осъществяван в сътрудничество с Института за европейска политика EUROPEUM и подкрепен от Министерството на външните работи на Чешката република.