В последния си брой седмичникът "Култура" публикува различни отзиви. Тук даваме два противоположни коментара от унгарската преса.
Балинт Аблонци, HetiVálasz, Будапеща:
Правото на информираност над всичко
Няма нищо по-нервиращо в един футболен мач от гол, който би могъл да бъде избегнат. И в политиката има глупави голове. Точно такъв е случаят със закона за медиите, написан и приет с невероятно бързане.
В текста има множество дискусионни моменти. Така например, при открито или "завоалирано" посегателство върху всяко мнозинство или всяко малцинство, медията може да бъде осъдена. Или пък „комисарят по медиите" може да обискира редакция не само в случай на нарушаване на права, но и при нарушаване на интереси; може да рови из компютри и ръкописни бележки.
Почти не може да бъде намерен политик от (управляващата със значително мнозинство - бел.ред.) "Фидес", който в частен разговор да не признава, че да избереш медиен съвет, съставен единствено от членове на правителствената партия, е не особено елегантна политическа инициатива.
Основните моменти в закона за медиите са незащитими. Според министър-председателя Виктор Орбан, принципите могат да бъдат открити в медийните закони на другите европейски страни - тоест, проблем няма!
Тази аргументация на може да удържи на критика: един химически елемент, разглеждан отделно, може да е безвреден, но да се превърне в експлозив, когато се смеси с други.
Наистина, медийни съвети и закони за печата съществуват в други страни, но никъде не съществува надзорен орган, разполагащ с подобна власт, нито пък закон, позволяващ толкова многообразни тълкувания.
И все пак, в коментарите на западната преса имаше нещо лицемерно. Тъкмо в момента, в който отвсякъде валяха критики срещу Унгария, взе думата говорителят на френското правителство Франсоа Бароан. Той привлече вниманието върху опасностите от държавен контрол върху медиите.
За малко не застанах мирно, но погледът ми попадна на един от последните броеве на сп. "Експрес" (L'Express), който публикува разследване на методите за следeнe на телефонните разговори на журналисти и политици от френската държава.
Въпреки всичко, унгарският закон трябва да бъде променен - и то не заради Европейската комисия, нито пък защото Франция и Германия ни галят нежно по русата главица.
Ние сме длъжни пред унгарските граждани - зрители и читатели - да премахнем от текста елементите, които застрашават правото на информираност.
Янош Пеле,HetiVilággazdaság, Будапеща:
Свободата на печата трябва да бъде сдържана
От няколко дни унгарците, сърфиращи в интернет, могат да се насладят на един отвратителен порнографски монтаж, показващ Ана мария Шалай (Annamária Szalai), председателката на унгарския медиен съвет (NMHH), създаден с новия закон, полята със струя сперма, изливана от фалос.
Изображението, качено на доста сайтове, е придружено с надпис: Не се паникьосвайте, копелета, можем да правим каквото щем, като имаме чуждестранен доставчик.
Подразбиращото се послание към властите е ясно: каквото повикало, такова се обадило.
Медийният съвет изпрати писмо на index.huр, първия сайт, който публикува инкриминираното изображение, в което се казва, че то накърнява честта на председателката, че то е непристойно, неблагоприлично и отвратително. И ви приканваме да премахнете този линк от нашия информационен сайт.
Въпросното изображение може все още да се види по сайтовете. Явно създателите на закона са зле преценили възлаганата на съвета задача: невъзможно е да се контролира Мрежата, освен може би при диктатура. И кой знае още колко!
Какво ни засягат поредиците от нелепости и глупости в някои блогове? Важното е, най-вече за малолетните, да премахнем насилието и непристойностите от предаванията, излъчвани в най-гледаното време от обществените и комерсиалните канали - както се прави в други страни.
Ако съветът успее да създаде респект към правилата относно часовите пояси и наказва каналите, които нарушават регламентацията, общественото мнение ще е благоразположено към него.
Друга област, в която авторът на тези редове намира за оправдано налагането на тежки санкции, е подбуждането към омраза - към цигани, евреи и хомосексуалисти.
След падането на Стената някои известни интелектуалци твърдят, че, в името на демокрацията и на пазарната икономика, трябва да понасяне речта на омразата в медиите.
Ако съветът успее да затвори устата на екстремистките гласове, които сега изобилстват в медиите, той ще получи одобрението на интелектуалните кръгове, които в момента гледат на новия закон с подозрение и недоверие.
По публикации във в. "Култура" (kultura.bg)
Източник: kultura.bg
Последвайте ни
