С АЩ изпратиха толкова много военни кораби в Карибския басейн, че едва ли става дума само за борба срещу наркомафията. Венецуела е на нокти, съобщи Deutsche Welle.
Какво иска Доналд Тръмп и докъде ще стигне ескалацията?
Самолетоносачът "Джералд Форд", чиято цена е 13 милиарда долара, е най-скъпият боен кораб в света. Колосът е с дължина над 330 метра и по нареждане на американския президент Доналд Тръмп пое курс към Карибско море. Там "Джералд Форд" с разположените на борда му десетки изтребители и хеликоптери ще подкрепя вече намиращите се в региона кораби и военни части.
Основен противник, съгласно официалните изявления, са международните наркокартели, които с лодките си извършват контрабанда на дрога към САЩ. Наскоро Тръмп сравни картелите с т.нар. "Ислямска държава". От август насам САЩ са избили десетки хора на Карибите, без да представят доказателства за техни връзки с наркобизнеса. Правозащитниците изпитват съмнения към законността на този подход.
Американският Конгрес обаче не налага ограничения на Тръмп – републиканците в Сената блокираха един проектозакон на демократите, предвиждащ съвместното решаване на въпросите, свързани с военните удари срещу картелите.
"Това е голяма акция – не сме виждали подобно нещо отдавна. И ако е операция срещу наркомафията, е по-голяма от всичко, което сме виждали досега", казва пред ДВ Кристофър Хернандес-Рой от Центъра за стратегически и международни проучвания. Мнозина се питат дали армадата е насочена наистина само срещу нарколодките. На юг от Карибите нервността нараства.
Какви са всъщност намеренията на Тръмп?
Вниманието е насочено най-вече към богатата на петрол Венецуела. САЩ отдавна отправят остри критики към тамошния президент Николас Мадуро и твърдят, че е спечелил последните избори благодарение на измами. През август Тръмп удвои сумата за главата на Мадуро до 50 милиона долара – двойно повече, отколкото навремето за Осама Бион Ладен. САЩ смятат, че Мадуро е начело на наркокартел, в който са включени и военни от армията на Венецуела. В средата на октомври Тръмп разреши и тайна операция на ЦРУ във Венецуела.
"Определено може да се предположи, че извън борбата с наркомафията има и политически причини за администрацията на Тръмп да организира това заплашително военно присъствие", посочва пред ДВ политологът Саша Ломан от Фондация "Наука и политика". Очевидно мащабите надхвърлят войната с дрогата. "Същевременно обаче не е особено ясно до каква степен цел на атаките е режимът."
Вероятно като страничен ефект Тръмп би могъл да приеме отстраняването на Мадуро, предполага Ломан. Според него със сигурност най-голяма роля играят суровините, които играят голяма роля за по-нататъшното форсиране на технологичната надпревара, особено с оглед на Китай. "Наред с нефта Венецуела притежава и големи залежи от злато, желязо, боксит и колтан. В средата на октомври "Ню Йорк Таймс" написа, че Тръмп е отправил предложение на Мадуро за привилегирован достъп до ресурсите.
Как реагира Латинска Америка?
Самият Мадуро обвинява САЩ във "враждебна провокация срещу Венецуела и сериозна заплаха за мира на Карибите". Той се представя за гарант на мира, но и говори за "не по-малко от 5000" ракети с малък обсег, с които разполагала неговата армия. Освен това Мадуро нареди учения за защита от инвазия по крайбрежието.
Отскоро в санкционния списък на САЩ е и Густаво Петро, президентът на съседна Колумбия, към когото САЩ също отправят обвинения в сътрудничество с наркокартелите.
"Съмнявам се, че латиноамериканските страни ще реагират единно", казва пред ДВ Марсела Донадио, изпълнителен секретар на Латиноамериканската мрежа за сигурност и защита RESDAL. "Регионът не само е разединен, но и всяка страна има да се бори с много вътрешни проблеми."
Бразилия например е съсредоточила вниманието си към постигането на ново митническо споразумение със САЩ. Тръмп разкритикува остро бразилското правосъдие във връзка с присъдата на първа инстанция срещу бившия президент Жаир Болсонаро за опит за държавен преврат и наложи високи наказателни мита.
Марсела Донадио се надява на съвместна посредническа инициатива от силни страни като Чили, Мексико и Бразилия. "Тъй като вътрешните последствия от евентуална интервенция във Венецуела биха били огромни: наложено отвън правителство няма да е най-доброто политическо решение."
Да започнеш война и да останеш "президент на мира"?
Доналд Тръмп иска да получи Нобеловата награда за мир. Освен това е дал обещание да не се замесва повече в "безкрайни войни". Но как в такъв случай самозваният "президент на мира" изобщо може да оправдае политически подобно военно присъствие?
Политологът Саша Ломан припомня, че близкият до Тръмп активист Чарли Кърк се бе изказал доста положително за започващата акция на Карибите малко преди да бъде убит. А това означава, че не е сигурно, че привържениците на Тръмп са против, смята Ломан. "Поне докато не се е стигнало до изпращането на сухопътни войски или друга военна намеса", добавя той и обяснява, че в лагера на Тръмп така или иначе има подкрепа за външнополитическата концепция, смятана за ново издание на Доктрината "Мънро" от 1823 година. Джеъмс Мънро, петият президент на САЩ, обявява тогава своите хегемониални претенции спрямо западното полукълбо, особено спрямо Северна и Южна Америка. В новия вариант на Тръмп доктрината е наречена "Дънро".
Според Саша Ломан "Дънро" предвижда нов подход към съседите на САЩ. "Тук вече не става дума да се държат чуждестранните влияния далеч от западното полукълбо, а почти с имперски жест да се увеличи влиянието на САЩ там, особено в Латинска Америка, да се възнаграждават лоялните политически лидери и да се наказват онези, които се бунтуват и критикуват."
