"Труд": Не плащаш за здраве, влизаш в затвора

"Труд" извежда под глава: "Не плащаш за здраве, влизаш в затвора".

Неплащането на здравни вноски да се криминализира, т. е. да стане престъпление и за него да се влиза в затвора, уточнява изданието. Такива промени ще бъдат направени в Наказателния кодекс, съобщи Борисов, пише "Труд".

Вноската за пенсия може да се увеличи с 3 процентни пункта и от 16 на сто сега да стане 19 на сто, допълва "Труд" на по-задна страница. Едновременно с това парите от 8 процентна здравна вноска, която няма да се променя, ще отиват всичките в здравната каса.

Сега 2% от тях се трупат в резерва на касата, не се ползват от здравната система и са част от фискалния резерв. Това стана ясно след заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество, уточнява изданието.

"Труд" отбелязва на първа страница, че здравната каса  у нас не може да отказва разрешение за неотложно лечение в държави членки на ЕС на осигурените си граждани.

Тя дължи и направените от тях разходи по правилата на лекуващата държава. Това е обявил съдът на ЕС по българския казус "Елчинов".

Тежки разговори за бюджета за образование очаквал просветният министър Сергей Игнатов през следващите дни, коментира "Труд".

Ще искам 110 млн. лева допълнително, от които 20 млн. лева за университети, обяви той. Още 40 млн. лева му били нужни за провеждане на реформата във вузовете.

Други 50 млн. лв. щели да отидат за "закърпване на дупката" в средното образование, пише изданието.

Орязаните бюджети на медицинските университети са бомба със закъснител, подчертава в коментар за "24 часа" проф. Григор Горчев, ректор на Медицинския университет в Плевен.

"Ако днес държавата няма пари за подготовката на бъдещите лекари, на кого ще поверим здравето си утре. Недофинансирането на учебния процес ще влоши здравеопазването.

В никакъв случай не проумявам тази математика - защо вземат от силните вузове и дават н а други? Подобна политика не е правилна - ще настрои академичните общности една срещу друга", коментира Горчев.

И темата на анализа в "24 часа" е посветена на образованието. Проф. Драгомир Драганов, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски", обобщава коментара си под заглавие: "9000 лв. за обучение на военен, 1900 лв. за студент по физика! Два порочни кръга свалят нивото на образованието ни".

За "Класа" Игнатов допълва: "За заплатите на учителите мога да кажа, че в някои училища може и да се получи намаление, но като цяло сме договорили със социалните партньори да не падат доходите.

Имаме нужда от висококвалифицирани учители, които да са добре образовани, т.е. университетската среда да съответства на днешните условия. Това струва пари".

По думите му парите никога не са достатъчни, но все пак осигуряват една стабилност на системата. Без средства не може да се пристъпи към никаква промяна.

"В сферата на висшето образование ще направим малка промяна, защото една голяма промяна изисква и финансови средства".

Университетите в България са много като брой и затова не дават качеството, което страната заслужава. България не може да си позволи да издържа толкова институции на необходимото ниво, да ги осигури с кадри на необходимото ниво.

Трябва да се реорганизира системата за висшето образование и за науката, твърди в интервю за "Телеграф" проф. Камен Веселинов, ректор на Технически университет в София.

Първият образователен закон на ГЕРБ и голяма гордост на просветния министър Сергей Игнатов отива на пълен ремонт, коментира "Сега".

Конституционният съд обяви за противоконституционни 16 текста от краткия документ от общо 36 члена и 15 преходни параграфа.

Фиаското на закона бе предизвестено и ще доведе до блокиране на кадровата политика на университетите и замразяването на десетки процедури по назначаване на преподаватели.

Бюджетът за 2011 спрямо 2010 г. е по-добър, но това са възможностите, твърди в интервю за "Труд" вицепремиерът и финансов министър Симеон Дянков.

"Да не забравяме най-важното - ние сме дясна политическа сила. Това, че не увеличаваме данъци, предпоставя по-добър икономически растеж в бъдеще.

Преразпределението през бюджета пада през 2011 г., такава е нашата целенасочена политика. По този начин домакинствата ще разполагат с повече пари, които държавата няма да изземва", коментира Дянков.

По думите му в здравеопазването има предпоставки за реформи. "Допълнителните пари там са вид поощрение, за да може 2011 г. да е годината на голямата реформа, 11 години след като са правени за последно някакви промени в този ресор.

Ние знаем, че от януари до юли се натрупаха около 125 млн. лв. задължения в болниците и бяхме казали, че през първото тримесечие на 2011 г. ще се разплатим.

Миналата седмица обаче президентът на Евростат, който беше в България, потвърди нашите данни, че за второто тримесечие българската икономика вече има растеж.

Нашите прогнози се сбъдват и това означава, че в края на годината ще имаме повече приходи, следователно може тези 65 млн. лв. да ги платим сега".

Позицията на председателя на Българската стопанска камара Божидар Данев е изразена в интервю за "Стандарт".

Данев твърди, че спокойно можем да прогнозираме, че голяма част от бизнеса ще потъне в сивия сектор, ще намалеят инвестициите, безработицата ще се увеличи.

Така ще се натовари бюджетът на Националния осигурителен институт. Оттам ще се намалят приходите в бюджета. "Нашата прогноза е, че актуализираният бюджет за тази година категорично няма да се изпълни", подчертава Данев.

"Стандарт" отразява и контраинтервю с Димитър Манолов, вицепрезидент на "Подкрепа". На въпроса дали ще се увеличи сивата икономика след повишаването на осигурителната вноска, Манолов казва:

"Това са пълни глупости. Мога да докажа с лекота, че след намаляването на осигурителните вноски сивата икономика се повиши в пъти. Това показват данните на  статистиката, не го твърдя аз".

По думите му се очаква от увеличението на вноската в НОИ да влязат 700 милиона допълнително. Това ще намали дефицита и ще  помогне много на бюджета.

"Финансовият министър Симеон Дянков греши - износът има доста силно влияние върху икономика като българската. И какво правим, ако прогнозата за ръст през 2011 г. не се сбъдне?", пита в коментар за "Сега" Георги Ангелов, старши икономист в Институт "Отворено общество".

"В бюджет 2011 има перо "резерв", но сумата е минимална, а и голяма част от нея всъщност не е никакъв резерв, защото предварително е решено, че ще бъде похарчена за магистрала "Люлин".

Вицепремиерът Дянков твърди, че министерството му е направило такъв анализ и той показва, че независимо дали икономическият растеж е 0,2 или 3,6%, прогнозата за приходите ще се сбъдне.

Логиката е, че икономическият растеж идва от износа, а износът не генерира приходи в бюджета, защото не плаща ДДС", обяснява Ангелов.

Темата на "24 часа" информира на първа страница, че фонд "Земеделие" ще има нов началник, засега временен. На управителен съвет ведомството ще избере заместник на Калена Илиева, която се очаква да роди в петък, уточнява изданието.

От три месеца напрежението там расте заради забавеното усвояване на европарите по програма за развитие на селските райони. 2305 европроекта за 1,2 млрд. лв. са били отхвърлени за 1 г., показват данни представени на заседание на комитета по наблюдение на програмата.

Още 331 кандидати за субсидии са оттеглили заявките си, а хиляди стари се проверявали по пет, десет пъти.

Не искам да влизам в полемики с политици, цифрите говорят сами и показват какво става във фонд "Земеделие", заявява пред "24 часа" шефката на ведомството Калина Илиева. Те били официални и можели да бъдат проверени, ако някой се съмнява в тях.

Възможни са промени в нормативната база, както и в устройствения правилник на фонда, казва в интервю за "24 часа" земеделският министър Мирослав Найденов.

"Искаме в рамките на наличния ресурс да оптимизираме дейността. Вариант е и да се прехвърлят част от отговорностите на регионално ниво, за да има по-голяма оперативност. Очакванията на обществото са усвояването на еврофондовете да се подобри".

В интервю за "Новинар" Антон Кутев, депутат от БСП, отбелязва, че няма да сменят лидера си Сергей Станишев на предстоящия партиен форум.

Банките отново ще повишат лихвите, за да компенсират загубите от законови разпоредби в интерес на потребителите, пише на челна страница "Сега".

Това стана ясно от изказвания на шефове на трезори на банков форум.

"Причината е, че финансовите институции, а не кредитополучателите понасят тежестта на кризата, а и банковите закони защитават предимно клиентите, не и трезорите", каза шефът на Пощенска банка Асен Ягодин, цитиран от изданието.

Ако банките изпълнят заканата си, това ще удари отново по коректните клиенти.