"Труд": Коалиция между орлетата и гнилите домати

Р�и �ионалният министър Лиляна Павлова е сред най-бламираните от мнозинството на ГЕРБ в парламента министри, коментира "Сега".

Откакто пое поста в края на миналата година, Павлова и екипът й внесоха промени в някои от най-важните закони в ресора им. Но реформите бяха обречени дори само заради това, че се правят в края на мандата, когато резките движения не са за предпочитане.

Повечето от законопроектите вече минаха безуспешно през парламента, други предстоят да се обсъждат в момента на второ четене. Резултатът - най-революционните изменения в законите, касаещи регионалната политика, които трябваше да решат забатачени с години проблеми, остават само добро пожелание на вносителите.

Депутатите от ГЕРБ не посмяха да ги прокарат, за да не накърнят нечии интереси, а и за да не пораждат излишно настроения срещу себе си. Текстовете бяха поокастрени и позаоблени от мнозинството, така че да не променят съществено сегашното статукво. Така важните поправки останаха за друг път.

"Труд" коментира уличните протести напоследък. Социалният съюз между старите дисиденти и новите недоволни млади е естествен, доколкото и едните, и другите оценяват прехода като провал, а новия ред като несправедлив.

"Политическа коалиция между "орлетата" и "гнилите домати" може сериозно да застраши крехкото предимство на властта по пътя към преизбирането й. При улични протести в предизборна ситуация образът на магистралите ще бъде стъпкан в марша на недоволните, които обаче няма да гласуват или ще разпилеят гласа си по различни опозиционни политически групи. И накрая Бойко Борисов ще спечели - много недоволи, но ниска избирателна активност, висока тежест на партийния апарат, репресия над опоненти и голямо влияние на ресурсите на управлението.

Обратно, Борисов ще загуби, ако се сблъска челно с политическа коалиция, която представлява и обединява протестните настроения. Достатъчно за тази коалиция ще е да се организира и заяви като алтернатива, да излъчи напред лицата, които улицата вече е излъчила. И двата варианта обаче днес изглеждат далечни", пише вестникът.

"Няма да се роди нов Крали Марко за вота", казва в интервю за "Стандарт"политологът Евгений Дайнов. По думите му единственият пробив, който би могъл да бъде направен в политическата система, е някой да успее да мобилизира онези хора, които не се чувстват представени. Тези хора, които ходят по протести, окупираха Орлов мост и се вдигнаха срещу шистовия газ. Това са хората под 40-годишна възраст. Ако някой успее техния глас да го вкара в парламента, може да се получи пробив. Но да дойде поредният Крали Марко на бял кон - няма да стане.

Дайнов очаква на изборите социалистическата партия да вземе реално повече гласове от ГЕРБ. Всички усещат, че в държавата върви цяла поредица от подмени. Приемат закони, за да си обслужват приятелите. Пазарната икономика беше подменена с монополни съглашения и картели със съответното извиване на ръце. Законите работят за близки техни приятели, а не за всички нас. Демокрацията е подменена с лични договорки на Бойко Борисов. В същото време европейската и българската криза работи в полза на БСП. Но Дайнов се съмнява в способността на БСП да сформира правителство като резултат от вота.

След проваления избор на Венета Марковска за съдия в Конституционния съд "филмът" е на път да се повтори и при номинираната от СДС и подкрепена от ГЕРБ Галя Гугушева, която в момента е зам.-началник на апелативната спецпрокуратура. В правната комисия в парламента, където Гугушева трябва да бъде изслушана следващата сряда, е постъпил сигнал за съмнения за пране на пари от фирми, свързани със семейството й. Писмото е подписано от пловдивския адвокат и преподавател в СУ и УНСС Петър Ванев. То е придружено с дебела папка с документи.

Шефът на правната комисия Искра Фидосова обясни пред "Сега", че депутатите са изпратили писма до Висшия съдебен съвет и инспектората му, с които настояват сигналът да бъде проверен. Фидосова бе категорична, че няма да се разчита само на обясненията на кандидатката.

В интервю за "24 часа" Яне Янев, председател на РЗС, заявява, че партията няма да гласува за Галя Гугушева. Първият аргумент е от професионално естество - може ли човек, който цял живот е бил прокурор, да стане конституционен съдия? РЗС смята, че не може човек с общ успех от държавните изпити 3,67 да претендира за подобен пост. Самата процедурата по номинирането на Галя Гугушева е опорочена от крамолите вътре в старата десница. Не може изборът на конституционен съдия да бъде плод на вътрешнопартийни раздори, отбелязва Янев.

"Предвижда се затвор за укриване на осигуровки", е озаглавено интервюто в "Монитор" с Менда Стоянова, председател на бюджетната комисия в НС. Идеята е дошла от страна на профсъюзите.

"Тя беше обсъдена с представителите на Националния съвет за тристранно сътрудничество и беше възприета като една мярка, която би довела до по-сериозно спазване на дисциплината във връзка с правилното начисляване и плащане на осигуровките. Затова подготвихме текстове за промяна на Наказателния кодекс, които са аналогични на тези за укриване на данъци.

В законопроекта на Наказателния кодекс сме предвидили тогава, когато осигуровките са начислени върху по-ниска от действително получаваната от работника заплата, т.е. има класически случай на укриване на заплата и на осигуровки, служителят да не носи наказателна отговорност за това, че се е подписал под официален трудов договор за сума, по-малка от тази, която реално получава. Идеята е отговорността да се носи от работодателите, чиято най-често е инициативата за тези злоупотреби", обяснява Стоянова.

Ако човек се вгледа в списъка на проектите, спечелили конкурса на фонд "Научни изследвания", има вероятност да реши, че някои от тях са наброски на студентски курсови работи, коментира "Стандарт". При това - слаби курсови работи, които професорът най-вероятно би върнал за доразвиване поради пълната им липса на връзка с науката.

Рецензентите на фонда обаче не са направили това, а са решили, че във времена, когато парите за научни изследвания и без това са кът, именно това са проучванията, които ще измият лицето на българската наука пред света. Така например фирми, които се занимават с опаковане на музейни експонати, се сдобиват с близо 300 бона. Да не говорим пък за това, как създаване на виртуална изложба може да погълне цели 280 бона. Каква наука се крие зад проект със заглавие "Срещу кризата в образованието", което напомня по-скоро на зле организиран и формулиран семинар за учители. Със сигурност ще има фирми, за които въпросната субсидия е като печалба от тотото - ще си стъпят на краката, ще развъртят дейност. Но от това науката ни няма да стане по-добра.

"Има ли резерв за коледни добавки към пенсиите", коментира в "24 часа" Лъчезар Богданов, "Индъстри уоч". Според него на бюджета не трябва да се гледа като касичка с пари, от които се взема, когато има, и не се плаща, когато няма. Важният въпрос е доколко наистина има икономии, а не просто отлагане на разходите - ако е второто, то действително пари за добавки няма.

Преизпълнението на приходите се дължеше на резкия скок на цените на енергоносителите и храните през лятото - по-висок ДДС. Ако сега има стабилизиране или спад, приходите отново ще спаднат или поне няма да растат. А в крайна сметка трябва да се постави въпросът, дори бюджетният дефицит да се окаже по-малък от допустимия, добавките за пенсиите ли са най-належащият проблем на обществото в момента?

С 51 млн. лв. повече от предвиденото ще са събраните пари от здравните вноски на българите до края на годината. Това са съобщили за "Труд" депутати от две опозиционни партии. "Ние обаче не можем да похарчим тези пари. Всичко над приходите, заложени в бюджета ни, трябва да отиде във фискалния резерв", коментира управителят на здравната каса д-р Пламен Цеков. От опозицията контрираха, че законът за бюджета на касата за 2012-а година позволява средствата да се харчат за здраве. Парите отиват във фиска, но от тях няма да бъде похарчена и стотинка, коментираха от финансовото ведомство.