"Поевтиняването" на лекарствата пак ще го платят пациентите, коментира "Сега". В началото на скандала с цените на медикаментите у нас имаше, макар и малка надежда, че от войната между две бизнес и медийни групировки може и да изкристализира смислена дискусия за лекарствената политика.
Тя обаче бързо умря, а последната реакция на здравно министерство не само не вещае нищо добро, но и говори единствено за паника, безпомощност, некадърност и осигуряване на стабилен корупционен риск.
След като от близо година министър Стефан Константинов обяснява, че създадената възможност здравната каса да договаря отстъпки за лекарствата, които плаща, ще доведе до сериозно намаление на цените, най-накрая реалността лъсна - НЗОК е договорила по-ниски цени за 19 от всички 1673 лекарства, които плаща.
Министърът пък няма законово право да договаря цени на лекарства, които се плащат от друга институция. Което значи, че той ще се яви пред компаниите в ролята си на политическо лице.
Вместо да създаде комисия, която работи и регулира пазара по ясни правила, министър Константинов ще се моли на компаниите да му дават отстъпки за известно време, за да запази поста си. С което ще се превърне в техен длъжник. И което чисто и просто значи, че "отстъпките" ще ги платим всички ние.
Трябва да се изгради механизъм за защита на пациента, смята д-р Станимир Хасърджиев, председател на Националната пациентска организация.
В интервю за "Новинар" той припомня, че скоро в публичното пространство се заговори, че едва ли не всички компании ще бъдат принудени да си намалят цените на лекарствата с петдесет процента. Това е напълно невъзможно, защото тези компании няма да си рискуват целия европейски пазар заради ситуацията у нас.
По-скоро компаниите биха се оттеглили от българския пазар, което ще застраши лечението на хиляди пациенти. Има обаче други механизми, за намаляване на разходите за лекарства. Има добре утвърдени практики за договаряне на допълнителни пакетни отстъпки относно лекарствата на компаниите.
Това обикновено се случва и се извършва от здравноосигурителните фондове. Има компании, които директно предлагат цена за пациент, има т.нар. схеми за споделяне на риска, тоест здравноосигурителните фондове заплащат само за онази част от пациентите, които са били излекувани.
Има много начини това нещо да се прави, без да се отразява пряко на цената на лекарството.
Менторите си отиват, протежетата остават, коментира "Труд". Точно 37 дни бяха достатъчни на Росен Плевнелиев да даде заявка, че не иска да е фикус в политиката.
Не е изненадващо, че новоизбраният президент не е доволен от ролята си на фигурант. Изненадващи са по-скоро бързината, с която започна да се еманципира от ментора си, както и с несръчността, с която го прави.
След срещата си с ръководството на БСП в понеделник президентът допусна две грешки. Озъби се на мнозинството в парламента, като му каза, че не приема решенията му и не показа особена компетентност. Да се конфронтираш със собствената си партия е идея, лишена от всякаква логика.
Другата грешка на Плевнелиев е, че демонстрира дефицит на конституционна компетентност и разбиране за същността на демокрацията. Като еманация на суверена парламентът стои над всички институции.
Един човек със сигурност е бил изнервен от поведението на държавния глава. Неговият патрон, неговата ракета носител в политиката - министър-председателят Бойко Борисов. Той винаги е бил чувствителен на тема "вярност". Но Борисов така и не разбра, че в българската политическа традиция отношенията ментор-протеже завършват с конфликт.
Президентът замахна с крилото на пеперуда, е анализът в "24 часа". Самостоятелната легитимност на президента е естествен конкурент на парламент-правителство. Оттук нататък разграничаването е неизбежен процес.
Много хора у нас си представят президента като саксийно цвете. Но реалността е точно обратната. Ролята на президента се оказва изключително динамична.
Например през 2005 г. много хора настояваха Георги Първанов да даде третия мандат на друга партия, не на ДПС. Почти сигурно е, че догодина Плевнелиев ще се изправи пред точно същия избор.
Първо ГЕРБ ще се опита да състави било правителство на малцинството, било в коалиция със сините - и няма да успее. После БСП ще се опита да дойде на власт, вероятно в коалиция с ДПС - и също ще удари греда. И накрая Плевнелиев ще трябва да решава коя е печелившата комбинация.
В този миг той ще определи бъдещето на България до 2017 г. В този миг президентът става суверен. Символичните различия между президента, парламента и правителството днес са само махване с крилото на пеперуда, но утре може да предизвикат земетресение.
Танго на "Дондуков", коментира "Стандарт". Според автора първата работа на Росен Плевнелиев ще бъде публично да се еманципира от правителството и да изработи своя политическа линия и стил на поведение.
Разбираемо неговата дейност не може да бъде в противоречие с тази на кабинета, но не бива и президентът да се превръща в ехо на управляващата партия.
Премиерът Бойко Борисов пък ще има повече полза от честен приятел, с когото да спори. Който му казва истината в очите и дори му слага спирачки, когато вижда, че не е прав.
При липсата на реална опозиция на държавния глава ще му се наложи сам понякога да дърпа юздите на управляващите.
Цветанов е медиен Сандокан, сравнението е на Емануил Йорданов, бивш вътрешен министър. В интервю за "Труд" той казва, че в ГЕРБ властва тотална правна неграмотност, те не познават съдебната система, нямат изявени юристи и това им пречи както на законодателната дейност, така и навсякъде в управлението.
Йорданов се притеснява, че дори и ВСС, който не е избран от тях, беше обезличен до неузнаваемост. Шефът на етичната комисия Цони Цонев обяви, че ВСС няма да "влиза във война" с министъра на вътрешните работи по повод искането на десетки съдии ВСС да ги защити от намесата на Цветан Цветанов в съдебната система и нападките му срещу съда.
Когато министър се държи по подобен начин със съда, поведение, което му осигури и статут на подсъдим по наказателно дело за клевета, срещу него би трябвало да застане всеки грамотен юрист.
"Поведението на ВСС е неразбираемо. За съжаление следващият ВСС ще бъде избран от ГЕРБ и се опасявам, че ще е по-страшно", допълва Йорданов.
Драконовски мерки със спорен ефект предлагат от Министерството на земеделието в опит да се справи с нарушенията при производството и търговията с храни, отбелязва на първа страница "Сега".
Преди година ресорният министър Мирослав Найденов прозря, че контролът върху храните е неефективен, а санкциите са повече от ниски. Сега агроминистерството реши да дисциплинира фирмите и предлага завишаване в пъти на част от глобите за нарушения при производство и търговия с храни.
В същото време няма статистика каква част от наложените глоби реално се събират от Агенцията по храните, нито анализ доколко това е повишило качеството на продаваните храни.
Идеята на финансовия министър Симеон Дянков за инвестиране на средства от Сребърния фонд в държавен дълг бе остро разкритикувана в парламента, съобщава "Сега".
Ако бъде прокарана, вероятно това ще стане само с гласовете на управляващите и присъдружните им "независими" депутати. Според СДС, ДПС и БСП това е отчаян и безпринципен опит на държавата да осигури пари за плащането на 1,6 млрд. лв. по еврооблигациите през 2013 г. и е показателно за състоянието на хазната.
От опозицията настояват за изслушване на финансовия министър Симеон Дянков в парламента и за намиране на алтернативни решения за покриване на дефицита.
Акумулираните до момента 1,78 млрд. лв. в Сребърния фонд са неприкосновена част от фискалния резерв.
Инвестирането на Сребърния фонд не е кражбата на века, е позицията на Владимир Малчев, "Бул Тренд Брокеридж", изразена в "Сега".
Смисълът на тези фондове е точно такъв - да се ползват в трудни моменти, посочва авторът. Друг въпрос е не е ли крайно време държавата да си стегне харчовете и редиците на държавната администрация и да спре да трупа дефицити, които постоянно да търси начини да финансира.
Крайно време е да разберем, че Сребърният фонд е просто един дългосрочен ресурс, който трябва да се инвестира съобразно най-добрите практики на портфейлното управление и инвестиции.
Самата му дългосрочност предполага, че той може и трябва да се инвестира много по-смело и е истинско престъпление, че това не се направи през последните няколко години, когато активите у нас и по света се обезцениха драматично.
Сребърният фонд не са "парите на пенсионерите", както обичат популистки да казват политиците, а ресурс на държавата, и трябва да се използва за постигане на определени финансови цели.
Брюксел вече ни върна 225 млн. лв. за пътища, посочва в интервю за "Монитор" министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова.
Тя отчита, че по оперативна програма "Транспорт" са договорени 935 млн. лв. От тях на изпълнителите са разплатени 315 милиона. От последната сума са ни върнати от Брюксел 190 млн. лв.
От ЕС ни се възстановява не цялата платена сума, а само делът на европейското финансиране, който е около 80 процента. За пътните проекти, изпълнявани по оперативна програма "Регионално развитие", имаме бюджет около 500 млн. лв.
Договорената сума е към 300 милиона, а от европейските фондове са платени 35 млн. лв. За тази година имаме достатъчно финансов ресурс, за да плащаме за всички проекти, изпълнявани по оперативните европрограми, уверява Павлова. Общият бюджет за пътните проекти е 1,5 млрд. лв.
