"Сега": Министър Данов си приписва чужди проекти

"Труд" описва обсъжданите два варианта за повишаване на възрастта за пенсиониране в зависимост от увеличаването на продължителността на живота, предложени от Националният осигурителен институт (НОИ) в съвета за реформа на осигурителната система. И двете предложения отчитат намерението на управляващите да отменят нарастването на възрастта през 2014 г. За отправна точка и при двата варианта служи удължаването на продължителността на живота за мъже и жени за минал период, а не прогнозни данни.

Първата идея е през 2015 г. възрастта за двата пола да се увеличи с по 4 месеца, докато стигне 61 години за жените и 64 години за мъжете. Оттам нататък се предвижда от 2016 г. възрастта да се повишава всяка четвърта година с по 4 месеца за дамите и с по 2 месеца за силния пол. Това означава, че повишение ще има през 2016-а, 2019-а, 2022-а и 2025 г.

По този начин за периода 2016-2025 г. възрастта за жените ще се увеличи с 18 месеца, а тази на мъжете - с 10 месеца. Така ще се компенсира нарастването на продължителността на живота през 2000-2010 г.

Министърът на инвестиционното планиране си приписа чужди проекти, пише в. "Сега". Хвалбите в дебата за вота на недоверие за 17 подготвени от министерството проекта са се оказали далеч от истината след проверка на журналисти от вестника.

"Кухото Министерство на инвестиционното проектиране, което четвърти месец не може да заработи пълноценно, няма абсолютно никаква заслуга към проектите на Перник и Бяла (Варненско), показва проверката. Миналата седмица от парламентарната трибуна Данов опита да придаде смисъл на ведомството си, като гръмко заяви, че то вече има 16 готови проекта за Перник и един за Бяла. Двудневните опити на "Сега" да получи повече информация за проектите от министъра, както и въпросите към малцината му подчинени в Министерския съвет удариха на камък.

Опитът на Данов да оправдае харченето на парите на данъкоплатниците с проекта на варненската община Бяла е, меко казано, некоректен, защото министърът няма грам заслуга за него. Даже напротив - в момента липсващата му администрация всъщност бави готовия и одобрен от управляващия орган на ОП "Околна среда" проект. Това поставя градчето под риск да загуби парите, пише "Сега".

"Сега" обелязва, че БСП дава нови заявки за бюджетно харчене без покритие, докато погасяването на просрочените дългове на общините към бизнеса за 150 млн. лева се отлага за догодина.

Според публикация в "Капитал дейли" цената на електроенергията е непрозрачна и неустойчива. Новият модел на ценообразуване повишава риска от злоупотреби според анализ на Центъра за изследване на демокрацията.

"Труд" съобщава, че зам.-министърът на правосъдието от времето на тройната коалиция Сабрие Сапунджиева (ДПС) ще се върне на същия пост.

В момента Сапунджиева е член на комисията за конфликт на интереси. Преди това възпитаничката на Лесотехническия университет и юристка от Югозападния университет е била секретар по юридическите въпроси на президента Георги Първанов и член на ЦИК. През 2009 г. стана шеф на правната дирекция в незапочналото работа Бюро за контрол на СРС, а стана юридически съветник на парламентарната група на ДПС.

Под заглавие "Ядем по-евтино от 2012 г., но е с 50% по-скъпо от преди кризата" "24 часа" пише, че цените на основните храни у нас са паднали с 2,3% спрямо декември 2012 г. и са се увеличили с 51,8 на сто от 2005 г. досега. Цените на едро през септември пък сочат, че като цяло млечните и месни продукти са по-скъпи от миналата година, докато много от зеленчуците и плодовете са по-евтини. При млякото и месото цените ще паднат напролет, прогнозира шефът на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Едуард Стойчев.

В интервю за "Стандарт" Цветан Симеонов, председател на Българската търговско-промишлена палата, настоява  минималната заплата да не се превръща в социална помощ. В коментар за дейстивята на правителството той казва: "Притеснява ни това, че в документа "100 мерки за 100 дни" на кабинета на Пламен Орешарски голяма част от тях са свързани с подготвянето на програми, стратегии, сформиране на консултативни съвети и работни групи...

Нещо, на което сме се нагледали и наслушали и показва отново несигурно бъдеще. Голяма част от мерките всъщност са даване на нареждания, които не е ясно дали ще се изпълнят. Отчитат се и неща, които не би трябвало. Например, че са направени заседания с 40 браншови организации и съюзи и тематични консултативни съвети. Какво от това? Ние чакаме резултати".