"Сега": Какво идва след ГЕРБ

Какво идва след ГЕРБ, пита се "Сега". Възможни са различни конфигурации в управлението, без нито една да очертава стабилност. Освен това всяко коалиране предполага сериозна доза безпринципност, но това няма да е за първи път.

До края на май лидерската битка в БСП би трябвало да е приключила. Ако Георги Първанов оглави партията, коалиция с ГЕРБ не е напълно изключена, въпреки януарската заявка, че сблъсъкът му с Бойко Борисов предстои.

Прямотата в общуването с народа при единия в съчетание със задкулисното майсторство на втория обещава интересно развитие.

Подобен вариант изключва участието на Меглена Кунева. Тя засега държи отворени опции в ляво и в дясно, но категорично отрече възможността да управлява с ГЕРБ. В управлението обаче може да влезе ДПС. Така отново ще има тройна коалиция.

Ако Сергей Станишев оглави БСП, коалиция с Кунева изглежда по-вероятна. Те вече веднъж са управлявали заедно. Не е изключено парче от властта да се отдели и за ДПС.

По-добре късно, отколкото никога, коментира "Труд". Това е най-краткото поздравление, което кабинетът "Борисов" може да получи за решението си да се откаже от проекта АЕЦ "Белене" след 31-годишната сага.

Сега остава: Това да е окончателното и последно решение и на сегашното, и на следващите правителства. Да отстоим позицията си в Москва и да не позволим да ни извият ръцете в замяна на втория провален проект от "големия енергиен шлем". Най-накрая да решим как да направим бедната на суровини България максимално защитена от чужди апетити.

Борисов загроби АЕЦ "Белене", акцентира "Дума". Ще се наложи България да внася ток и това ще бъде платено само от данъкоплатците, коментира лидерът на БСП Сергей Станишев. Той бе категоричен, че това е най-фаталното решение на правителството.

Най-накрая, коментира "Капитал Daily". За живеещите в държавата отхвърлянето на проекта означава предимно, че няма да живеят във фалирала държава.

Защото ако строежът се беше развил в пълния мащаб, това щеше да натовари страната с поне 10 млрд. евро. Заедно със съпътстващите държавни гаранции те щяха да съборят кредитния рейтинг, което да вкара България в групата на потъващите икономики.

Борисов замени АЕЦ "Белене" с три нови енергийни проекта, пише на първа страница "Сега". Развръзката е изненадваща, тъй като наетият срещу 2,9 млн. чуждестранен консултант все още не е приключил работата си, а правителството периодично се позоваваше на този факт, за да отлага вземането на окончателното решение.

А сега накъде след "Белене", коментира "Стандарт". Днес за нашето общество са по-важни въпросите, които поражда вчерашното решение. А те са много повече от отговорите, които имахме до вчера и ще получим скоро.

На пръв поглед решението изработеният в Русия първи реактор за "Втора атомна" да се доплати, докара и монтира като 7 блок на площадката на АЕЦ "Козлодуй", изглежда логично. Но дали то ще е и финансово най-изгодното за България? Какво ще спечелим или загубим, ако решим да изградим парогазова централа в Белене?

Изграждането на парогазовата централа носи редица плюсове. Тя е с високо КПД и може да играе ролята на гъвкава компенсираща мощност на соларните и ветроенергийните паркове. Само че токът, произвеждан от парогазовите централи, е около 2-2,5 пъти по-скъп от тока, който би произвеждала АЕЦ "Белене".

Много важен е и въпросът кой ще я изгражда. Това трябва да е инвеститор, готов да я построи и експлоатира на пазарен принцип.

Засега основният извод е, че газовото и фотоволтаичното лоби надвиха ядреното. Дано скоро разберем колко точно е сметката, която дълго ще плащаме всички ние.

Цялата граница с Румъния е спорна или може да стане, предупреждава в интервю за "24 часа" Соломон Паси, председател на Атлантическия клуб.

Той посочва, че с румънците има два вида преговори - едните са за демаркацията по река Дунав, другите са за делимитацията на морето. Но след като нямаме още подписан договор, всичко е спорно или може да стане спорно.

Край на хвърлянето на храна в боклука, заявява д-р Венцеслава Тасева, заместник изпълнителен директор на Българската агенция по безопасност на храните.

В интервю за "Монитор" тя посочва, че едната от промените в Закона за храните е регламентирането на хранителната банка в България като оператор. Важно е храните от обектите за търговия и от производствени предприятия да се предоставят на хранителната банка и да отидат при нуждаещите се хора, когато се види, че не се продават успешно.

Тази промяна е много важна, за да се избегне бракуването на храни. По-добре е един търговец, като види, че нещо не му върви, да се обади на банката и храната да достигне до българите, които са изпаднали в трудно положение.

В момента храните се изхвърлят по кофите, за съжаление има много бездомни и гладни хора, които бъркат по контейнерите, а когато отпадъците се разпилеят, те се разнасят от кучетата.

По-добре тези хора да отидат до хранителната банка, където ще ги нахранят с нормални продукти, вместо да ровят в боклуците.

Защитата на работниците - идеи с обратен ефект, коментира в "Труд" икономистът Георги Ангелов предложените промени в Търговския закон и Гражданския процесуален кодекс. Според тях всеки работник ще може да иска обявяване на съответното предприятие в несъстоятелност, ако заплатата му е забавена. А вземанията на работниците ще са на първо място в списъка на кредиторите при несъстоятелност.

Ефектът ще е, че и при най-малките затруднения във финансовото състояние фирмите ще започнат масови съкращения, за да избегнат риска от несъстоятелност (стотици хиляди работни места ще си отидат само заради промяната в закона). Най-вероятно ще имаме много повече фирми, срещу които ще започне процедура по несъстоятелност, т.е. много фирми ще бъдат във фалит.

Същото се отнася и до идеята работниците да се наредят на първо място в списъка на кредиторите. Ако това се приеме, резултатът ще бъде, че всички български компании ще бъдат в невъзможност да си осигурят кредити и банково финансиране - т.е. ще имаме още по-голяма загуба на работни места.

По-голямата част от партията стои зад Станишев, казва в интервю за "Класа" Антон Кутев, депутат от "Коалиция за България". Той потвърждава прогнозата си, че по-голямата част и от общинските, и от областните председатели, и от депутатите стоят зад сегашния председател.

Това е начин на мислене в БСП, която обичайно асоциира своя лидер със самото тяло на партията, а атаките срещу него се възприемат като атаки срещу организацията. Нееднократно лидерите са се оттегляли сами и са посочвали наследник.

Случвало се е и да бъдат сменени, но за това са необходими наистина революционна ситуация и дълбока криза. "Моето мнение е, че в БСП изобщо няма такава криза, която да доведе до промяна на председателя по този начин", допълва Кутев.

Трябва пряк избор на председател на БСП, смята Румен Петков, депутат от "Коалиция за България". В интервю за "Класа" той отбелязва, че е дълбоко погрешен стремежът да бъда заклеймен Георги Първанов или която и да е друга кандидатура за председател на БСП.

В една демократична партия състезанието на идеи и на политики, състезанието на личности е нещо естествено. Иначе трябва да бъде записано в устава, че председателят на БСП е такъв, докато той реши. Другото е костовщината, която гледаме в ДСБ.

БСП трябва да е много далеч от такъв сценарий и такъв развой. За съжаление утвърждаването на демократичните принципи като че ли отново е актуален въпрос за БСП.

Хирург съм, ще режа лесно разходи, обещава в интервю за "Труд" новият управител на здравната каса д-р Пламен Цеков. Той се надява да изработят механизъм на отчетност към НЗОК, така че да се вижда какво се случва с парите, които се дават. Не само да следят за медицинските дейности, които болниците изпълняват, но да виждат и финансовата част, каква е икономиката на здравеопазването в самите лечебни заведения.

Трябва да се отчитат разходите, които се извършват за всеки един пациент. Да се знае - колко средства отиват за лекарства, колко за отопление, за да се знае, че отделяните средства се харчат целесъобразно. Подобни практики могат да се постигнат с адекватен, дори превантивен контрол.