Пицата бюджет трябва да расте. Но как?

"Представете си една пица, която става все по-малка, а трябва да я разделим на всички." Това казал в неделя вицепремиерът Симеон Дянков на министрите, за да им обясни защо няма да има пари за всичките им желания за харчене.

Другата важна цел на бюджета пък е резюмирана от премиера Бойко Борисов: "Ще извадя страната от кризата." Накратко, пицата да стигне за всички и пицата да започне да се увеличава, пише икономистът Георги Ангелов от Институт "Отворено общество" в "Труд".

Наистина, бюджетът не само трябва да се приспособи към кризата, но също така и да действа антикризисно. Общо взето, това наистина са двете основни цели на един бюджет в рецесия и е радостно, че се осъзнават. Голямото предизвикателство обаче е как и дали ще бъдат постигнати.

Тежкото наследство

Повечето министри продължават да говорят за тежкото наследство и да разкриват нови "скелети в гардероба", дупки в бюджета и сключени договори със задължения, които трябва да се плащат. Да, наистина - полезно е да знаем за наследството и за тези проблеми.

Тежкото наследство обаче не може и не трябва да се превръща в оправдание. Точно обратното - тежкото наследство трябва да е стимул за по-бързи и по-дълбоки реформи, които бързо да подобрят ситуацията.

Колкото по-големи дупки и дефицити се разкриват в бюджета, толкова повече трябва да се затегне коланът. Всяко домакинство и всяка фирма точно това прави по време на рецесия: намалява разходите, за да върже бюджета. Точно това трябва да правят и министерствата.

Не всичко върви гладко в тази посока. За момента само няколко институции са намалили броя на чиновниците с 15%, както е залегнало в целите на правителството.

Отличниците са парламентът, Министерският съвет, Министерството на финансите (включително НАП и митниците). На тях - браво, но останалите защо се бавят? Стига с тези опити да се минава между капките, време е всеки министър да поеме отговорност и да намали бюджета и бюрокрацията си.

Лесното свърши

Логиката на бюджетарите в министерствата е много проста - всяка година те искат огромни увеличения на бюджетите си, за да могат да получат все някакво увеличение.

Сега са подучили новите министри да правят същото, явно без да осъзнават, че сме в рецесия и няма абсолютно никакъв начин да получат каквото и да е увеличение на бюджетите си.

Вместо да пробват старите игрички, министерствата би следвало да се замислят малко по-креативно и ще видят, че има десетки и стотици възможности, които могат да им позволят да осигурят повече средства, без това да товари бюджета.

Ето само няколко идеи:

Еврофондове - наскоро Естония отчете, че е усвоила 99,8% от еврофондовете. Нека и нашите министерства го направят, преди да искат пари от бюджета.

Евросубсидии - нека се осигури пълно изплащане на всички евросубсидии за земеделие и в същото време да се спрат българските помощи за земеделие. Така едновременно и земеделците ще получат значително повече, но и бюджетът ще спести средства.

Частни инвестиции - Словакия започна магистрала за 1 милиард евро с частни инвестиции. Защо ние да не можем?

Ненужни сгради - армията и железниците имат много недвижими имоти, а искат пари от държавата за инвестиции в техника. Да продадат недвижимите имоти и да си купят техника.

Раздут персонал - България е сред първенците по полицаи и военни на човек от населението в ЕС, чиновниците също са много. Решението е: по-малко служители, но с по-високи заплати и по-високи изисквания към работата им.

Бонус за отлагане на пенсионирането - например всеки, който отложи пенсионирането си с 5-6 години, да получава двойна пенсия. Ето как много хора доброволно ще отложат пенсионирането си, дори без вдигане на пенсионната възраст.

Професионалисти за мастодонтите - досега в държавните фирми имаше основно некадърни партийни назначения. Нека да се назначат професионалисти (дори чужденци), които имат опит и могат да изкарат фирмите на печалба. Така, вместо да искат пари от бюджета, те ще внасят в него.

Кредити вместо субсидии - да се пусне система за студентски кредити и част от финансирането на университетите да става така, а не чрез субсидия от бюджета.

Електронно правителство - да се създадат удобни услуги по интернет и да се премахнат гишетата. И т.н. и т.н.

Най-важната част на бюджетната политика всъщност е тя да допринесе за измъкването от кризата. Тук има няколко насоки на действие: избягване на бюджетни дефицити, по-ниски осигуровки, по-добри публични услуги с по-малко бюрократични пречки.

Стабилната бюджетна политика ще допринесе за увеличаване на инвеститорския интерес към страната.

Намалението на осигуровките ще създаде работни места. За да има по-голям ефект обаче, е добре осигуровките да се намалят с 5-6 процентни пункта още в началото на 2010 г. Иначе рискуваме 150-200 хиляди нови безработни.

Нека не забравяме, че България може да е сред първите страни, които ще излязат от рецесията. За да се случи това обаче, бюджет 2010 трябва да стане бюджет на реформите.