"Дневник": Българите работят най-дълго, но най-малко

Българите отдавна не спазват поговорката "Залудо работи, залудо не стой", пише "Дневник".

По данни на Европейската фондация за подобряване на условията на живот и труд и Евростат те работят най-дълго в ЕС, но произвеждат най-малко.

Основните причини за ниската производителност на труда у нас са фактът, че голямата част от работните места са в сектори с ниска добавена стойност, липсата на инвестиции от държавата и частния бизнес в модерни технологии, малкото квалифицирани кадри и лошата организация в компаниите.

Около 60% от работещите българи са продавачи, шофьори, бармани, сервитьори, охранители, снабдители. В същото време намаляват тези, които произвеждат - оператори на машини, техници, монтажисти.

Слабата производителност на българските работници - едва 41,5% от средната за ЕС, се отразява и на заплатите - 14 пъти по-малки в сравнение с Дания например.

Докладът на европейската фондация затвърждава извода, че заетите в старите страни членки се трудят по-малко, но значително по-ефективно от тези в Централна и Източна Европа.

Ден след като правителството освободи 1800 тона керосин от държавния резерв, за да предотврати кризата в авиацията, министърът на икономиката Трайчо Трайков обяви, че по-нататък компанията "Лукойл авиейшън" трябва да се справи със ситуацията, съобщава "Сега".

Фирмата е от групата на "Лукойл", но е отделно дружество с действащ лиценз и валидни права. Отблокираните от резерва количества керосин ще стигнат за около седмица.

За да стигне горивото до самолетите обаче, ще трябва да бъде продадено през борсата. Икономическият министър подчерта изрично, че държавното гориво ще се използва само в краен случай, а освобождаването му е по-скоро превантивно.

Бензинът няма да мине 3 лева, обещава в интервю за "Стандарт" заместник-шефът на групата на ГЕРБ Валентин Николов. Пазарът на горива е либерализиран, припомня той, не се следи от регулаторни органи.

Поради тази причина цената се налага според търсенето и предлагането. Така че би трябвало този вакуум, който ще се получи поради евентуално затваряне на "Лукойл", да се запълни от внос на горива.

Разбира се, ако се промени кривата на търсенето, цената може да отиде леко нагоре. Цената не може да изпревари тази при нашите съседи.

В Гърция например бензинът е 3 лв., в Румъния - около 2,60 лв. Т.е. цената у нас не може да скочи над 2,60-3,00 лв. Защото е нормално пазарът да бъде запълнен от внос на гориво от съседни страни.

Предели и провали на контрола, коментира "Сега" поредната внезапна драма с митническия лиценз на най-голямото в страната производствено предприятие, бургаския "Нефтохим".

По думите на автора българските власти се държат като завоевател на вражеска държава. Законът не е удобен заслон за оправдание на слабостите в политиката, още по-малко - за укриване на пропуски на администрацията зад законовото върховенство. Законът е само едно средство на политиката.

Ние с право очакваме политиците да приемат такива закони, а администрацията да ги прилага така, че оптимално да са защитени правата на всеки от нас, а в същото време да стимулират бързо развитие на конкурентоспособна икономика - единствената гаранция, че утре българите ще живеем по-добре от днес.

И когато се стигне дотам, че в името на закона трябва да се спре насила производството на значимо за икономиката на страната предприятие, в което хиляди българи изкарват прехраната си, и което дава важна част от националния доход, не може да се види в този акт велик героизъм на митническите власти, а недъг на контролната система. Инфарктните актове са провал на цялата администрация, която ги е допуснала.

Думите "Лукойл" и "монополист" почти винаги са в едно изречение, коментира "Пари". Но спирането на рафинерията в края на миналата седмица разкри, че бездната е още по-дълбока, отколкото знаехме.

Компанията "Лукойл" е 100% монополизирала доставките на керосин за летищата в България и на горивото за влаковете на БДЖ. Летищата са сключили договори само с един доставчик, отдали са собствените си резервоари само на един наемател, доброволно са се превърнали в зависими само от една компания.

Българските държавни железници са сключили също договор само с тази компания, а на всичкото отгоре този договор забранявал на БДЖ изобщо да използва други доставчици на гориво.

Сигурността на цялата транспортна система на България е доброволно предадена в ръцете на една руска компания. Кризата с "Лукойл" започна да разкрива как през последните години държавата се е увивала в пипалата на октопод.

Ва банк за "Лукойл", коментира "Стандарт". Премиерът Бойко Борисов влезе "ва банк" в играта с "Лукойл".Зае страната на закона и заяви: "Връщане назад няма". Ходът е силен. Принципен. Точен. Получи одобрение за него дори и от най-върлите си противници.

За първи път министър-председател се изправя срещу най-мощната фирма в България, която при това се управлява от един от най-близките му приятели. Правителството демонстрира, че няма да се огъне в отстояването на държавните интереси. Решението на кабинета може да не е политическо, но безспорно ще има политически последици.

Ако държавата удържи и не възникне криза за горива, Борисов получава изключително сериозни бонуси. Вече няма кой да застане срещу него, смятат наблюдатели. Големият залог е вторият мандат за ГЕРБ.

Един от най-обнадеждаващите сигнали за българския бизнес в последно време идва от жилищния сектор. Там има съживяване и лек ръст на сделките, казва в интервю за "Класа" Васил Симов, икономист, изпълнителен директор на СИБАНК и шеф на Софийската стокова борса.

По думите му подобни тенденции говорят за раздвижване на цялата българска икономика, защото тя е свързана до голяма степен със строителството на жилищни сгради.

Напоследък се отчита и съживяване на търговията с плодове и зеленчуци, което също показва, че икономиката ни върви напред. Земеделието също показва обнадеждаващи резултати. През летния период секторите туризъм и селско стопанство е логично да бъдат най-водещи.

Реколтата от зърно например е много добра тази година, а що се отнася до туризма, той винаги е бил силно перо в българската икономика.

В по-общ план, България трябва да насочи усилия към развитието на енергийния сектор, който е високообемен в левово изражение, а мечта за всяка държави естествено си остават телекомуникациите и секторите на новите технологии.

"Стратегията е ясна - да наложим България като целогодишна дестинация с приоритет културен и балнеотуризъм. С превръщането на културните паметници в туристически атракции това ще се случи", казва в интервю за "24 часа" Иво Маринов, заместник-министър на туризма.

Той посочва, че според държавата, и според бизнеса, сезонът е по-добър от миналото лято. Данните за януари-юни сочат, че броят на чуждестранните туристи е повече със 7%, а на тези, които идват специално за почивка, ръстът е 9,1%. Приходите от туризма спрямо миналата година са повече с 5,2%.

Целта на ДПС остават предсрочни избори, заявява в интервю за "Труд" депутатът от ДПС Йордан Цонев. И обяснява: "Ние с всички сили се стремим ГЕРБ да не разширява политическото си участие, защото смятаме, че начинът, по който държавата се управлява от Бойко Борисов, е вреден за България.

ДПС има една стратегическа задача - да предизвика предсрочни парламентални избори. Реализацията на тази стратегическа задача предполага увеличаване на позициите на ДПС в местната власт. Но едновременно с това да не допусне ГЕРБ да разшири влиянието си в общините и да влезе в президенството", категоричен е Цонев.

Президентски избори в два тура по формулата "всички срещу ГЕРБ" очакват управляващите, пише "Сега".

Прогнозата направи заместник-председателят на ПГ на мнозинството Валентин Николов. Той подчерта, че ако кандидат за държавен глава е премиерът Бойко Борисов, ще победи още на първи тур.

"Проблемът е, че няма как да го клонираме", коментира депутатът. И тъй като самият Борисов отрекъл, а Николов нямал причини да не му вярва, най-вероятно претендентът ще е друг. "Поради тая причина ние се готвим и за балотаж", призна депутатът.