П о повод публично разпространената „Позиция на Управителния съвет на КРИБ във връзка с искания на КНСБ за драстично увеличаване на данъчната тежест върху българския бизнес“ КНСБ подчертава, че предложенията на конфедерацията през 35-те години от нейното учредяване винаги са били публични, аргументирани и отворени за дискусия.
Всички наши предложения, включително насочените към справедливо данъчно облагане, са подлагани на задълбочени обществени и експертни обсъждания от години, тъй като вярваме, че това е демократичният път към защитата на публичния интерес. Призивите за прекратяване на социалния диалог са на противоположната плоскост и будят тревога за погазване на демократичните практики. Дълбоко сме убедени, че всяка тема от обществено значение изисква спокоен, открит и аргументиран разговор. На масата на преговорите и с инструментите на социалния диалог.
Кирил Домусчиев: КНСБ взривява диалога с драстични данъци за бизнеса
Напомняме, че той е основен гарант за социалния мир и стабилност, дава възможност различните интереси да се съчетаят чрез преговори и компромиси. Затова смятаме, че призиви за прекратяване на диалога са контрапродуктивни и не са в интерес на икономиката и обществото.
Когато поставяме теми за публична дискусия, това не е самоцел, а реакция на реални дисбаланси и несправедливости. Данните за нарастващо социално неравенство, различия в доходите и несъразмерна данъчна тежест са добре известни и не могат да бъдат пренебрегвани. Като най-голямата национално представителна организация на работниците и служителите в България, КНСБ има отговорността да поставя тези въпроси в центъра на обществения дебат и да предлага решения, които са справедливи за работещите, устойчиви за икономиката и полезни за обществото.
I. Данъци, осигуровки и публични финанси
В контекста на текущите дебати за данъчната политика КНСБ последователно отстоява позицията си за преструктуриране на данъчната тежест, а не за нейното механично увеличаване. Основната цел на предложенията ни е да се увеличи разполагаемият доход на хората с ниски и средни доходи, тъй като именно тяхното потребление е основният двигател на икономическия растеж.
Паралелно с това предлагаме по-справедливо облагане на парични потоци, които от години остават извън активния икономически оборот – както по линия на доходите, така и на печалбите. Очакваният ефект е допълнителни 6,2 млрд. лв. бюджетни приходи, по-добър баланс между преки и косвени данъци, намаляване на неравенствата и ограничаване на стимулите за укриване на осигуровки, което ще повиши прозрачността в икономиката.
Вместо подобна реформа все по-често се обсъжда повишаване на ДДС от 20% на 22%. Това би натоварило именно работещите хора и крайните потребители онези, които реално поддържат кръгооборота на паричните потоци в икономиката.
КНСБ не предлага увеличение на данъците върху труда. Напротив – чрез разширяване на данъчните облекчения за семейства с деца настояваме за повече разполагаем доход за работещите домакинства. В същото време, поради тавана на осигуровките, осигурителната система в България на практика има регресивен характер – колкото по-висок е доходът, толкова по-нисък е относителният осигурителен дял спрямо този на хората с минимални или средни доходи. Това подкопава справедливостта и солидарността на системата. Затова настояваме максималният осигурителен доход да нараства с темпа на увеличение на средния осигурителен доход. Това е логичен и необходим механизъм за запазване на устойчивостта на съотношенията в системата. В противен случай регресивният ѝ характер се задълбочава още повече.
II. Публичен сектор и държавна администрация
В публичния дебат често се правят неточни обобщения относно размера на държавната администрация. Важно е ясно да се прави разграничение между обществения сектор и държавната администрация. Според официалните данни на НСИ наетите по трудово и служебно правоотношение в България са около 2,3 млн. души. От тях приблизително 500 000 души (22%) работят в обществения сектор. Реалната държавна администрация по Закона за държавния служител обхваща около 98 000 души – 56 000 в централната и 42 000 в общинската и областна администрация. Това означава по един държавен служител на 66 души население.
Броят на държавните служители не нараства, а намалява – от средно около 110 000 през периода 2000–2010 г. до около 98 000 през 2010–2024 г., или с 12 000 по-малко за последните 20 г. Половината от тях работят в общините, където често се сблъскват с недостиг на кадри и обидно ниски заплати. Останалите приблизително 402 000 души в обществения сектор са лекари, медицински сестри, учители, университетски преподаватели, социални работници, изследователи в БАН, библиотекари, културни дейци и други ключови специалисти, от които обществото има реална и постоянна нужда.
В действителност държавната администрация представлява около 4,2% от всички наети, което е около пет пъти по-малко от общия брой заетите в обществения сектор и по-нисък дял спрямо много европейски страни. В Централна и Северна Европа този показател е между 6 и 7%. България се намира в т.нар. „златна среда“ по отношение на броя на държавните служители, което ясно опровергава твърденията за „раздута администрация“. Допълнителните данни за динамиката на средната работна заплата показват ясно изразен ръст както в частния, така и в обществения сектор: първо тримесечие 2025 г. спрямо първо тримесечие 2024 г. – 11,7% ръст в частния сектор и 9,2% в обществения; второ тримесечие 2025 г. спрямо второ тримесечие 2024 г. – 13% ръст в частния сектор и 13,7% в обществения.
Нека не забравяме, че в международен план над 100 държави вече прилагат минимален глобален корпоративен данък от 15%. Средната ставка на данък печалба в ЕС е 22%, а в Еврозоната – 27%, което ясно показва, че българската система е значително по-ниско натоварена спрямо повечето европейски икономики.
III. Социален диалог и колективно договаряне
За да има реален ефект върху доходите и условията на труд, данъчната и осигурителната политика трябва да върви ръка за ръка със силен и ефективен социален диалог. Колективното договаряне е резултат от дългогодишни усилия и преговори между работниците, служителите и работодателите. То е баланс между интересите на двете страни и не може да бъде пренебрегвано или подценявано с лека ръка. В европейски план социалният диалог и колективното трудово договаряне са приоритет – институциите на ЕС последователно насърчават тяхното разширяване и подкрепят процеса чрез политики и конкретни препоръки към държавите членки.
КНСБ е озадачена от заявеното намерение на КРИБ да „приоритизира други синдикати при колективното трудово договаряне“, тъй като това противоречи на Конституцията, европейските и международните конвенции и директиви, както и представлява натиск върху работодателите и посегателство върху правото на работниците сами да избират своето представителство. Свободата на сдружаване и колективното договаряне са основни права и не подлежат на пренареждане според интереси. КНСБ винаги е защитавала както обществения, така и реалния сектор, а колективното договаряне на ниво предприятия и браншове е ключово за хората и бизнеса и не бива да се превръща в инструмент за организационни противопоставяния.
IV. Подкрепа от КНСБ за бизнеса в кризисни периоди
Важно да се подчертае, че КНСБ винаги е била активен и отговорен социален партньор, включително по отношение на подкрепата за бизнеса в кризисни и преходни периоди. През последните години, особено след 2021 г., цените на електроенергията в Европа и в България нараснаха рязко вследствие на външни фактори – скок в цените на природния газ, ограничени доставки и глобални енергийни шокове. Това доведе до сериозен натиск върху разходите на предприятията, особено в енергоемките отрасли, и до риск от загуба на конкурентоспособност и фалити.
Още през 2021 г. КНСБ подкрепи исканията на бизнеса и заедно постигнахме въвеждането на компенсации за небитовите потребители при цена над 110 лв./MWh. През 2022 и 2023 г. подкрепихме продължаването на механизма, включително чрез законодателни промени. По оценки, за периода 2022–2024 г. бизнесът е получил над 6 млрд. лв. компенсации, които предотвратиха масови фалити в периоди на екстремно високи цени.
КНСБ активно подкрепя и участва в редица програми за инвестиции и трансформация на икономиката чрез Фонда за справедлив преход на обща стойност над 1,26 млрд. лв.
В допълнение, мярката „60/40“, предложена от КНСБ в периода на пандемията, бе сред най-успешните инструменти за запазване на заетостта.
Всички тези примери ясно показват, че КНСБ не противопоставя работници и работодатели, а действа като партньор в трудни моменти, когато са нужни общи решения в полза на икономиката и обществото.
V. Покана за диалог
КНСБ ще продължи да изпълнява своята роля – да защитава интересите на работещите чрез открит, аргументиран и конструктивен диалог.
В този дух в този дух КНСБ кани КРИБ и всички национално представителни работодателски организации и КТ „Подкрепа“ на задълбочен разговор по тези и други ключови теми, защото само чрез отговорен социален диалог и съвместни действия можем да бъдем реално полезни за развитието на икономиката и за устойчивото бъдеще на България.
