Е рата на познатите ни цветни стикери и електронни винетки за леки автомобили бавно, но сигурно отива към своя край. До 2030 г. цяла Европа, включително и България, трябва да премине към коренно различен модел на таксуване на пътищата – плащане според изминатото разстояние.
Промяната, която звучи като далечно бъдеще, всъщност е едва на четири години разстояние от нас, а държавата вече подготвя плановете за този мащабен технологичен и социален преход.
В основата на тази трансформация стои нова европейска директива, която цели да уеднакви правилата за движение по платената мрежа в страните членки. Проф. Олег Асенов от Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) разяснява пред „24 часа“, че макар в момента да се радваме на стабилни цени и нови продукти като еднодневната винетка, моделът „време за ползване“ е на път да бъде заменен от „реално потребление“.
Балансът на цените преди голямата промяна
Към днешна дата българските шофьори не трябва да се притесняват от внезапни скокове в цените. В бюджетните прогнози до 2027 г. не е заложено повишение на стойността на винетките, тъй като страната ни вече е достигнала средноевропейски ценови нива. С пускането на еднодневната винетка на цена от 4,06 евро, България се позиционира в „златната среда“ между държави като Румъния и Унгария.
Въпреки че над 24 600 души вече са се възползвали от новия еднодневен продукт за по-малко от две седмици, експертите напомнят, че на годишна база той не е най-изгодният вариант.
Въвеждането му обаче беше задължителна стъпка към хармонизиране с европейските изисквания, които са първият етап от подготовката за пълната отмяна на винетната система.
Норвежкият модел и бъдещето в смартфона
Най-голямото предизвикателство пред АПИ е как да администрира таксуването на над 3 милиона лични автомобила – задача, която е многократно по-сложна от сегашния контрол върху товарните камиони. В момента България проучва опита на другите европейски страни, като най-впечатляващ и лесен за прилагане изглежда т.нар. „норвежки модел“.
При него не се изискват сложни устройства или посещения в сервизи. Всичко се случва през мобилно приложение, което шофьорът активира при качване в колата. За максимално улеснение се предвижда използването на малки Bluetooth тагове в купето, които автоматично разпознават автомобила и изпращат информацията към телефона.
Водачът трябва единствено да потвърди пътуването с едно докосване на екрана. Тази система работи сателитно и предава данни за изминатите километри директно в централната база данни, без значение дали по пътя има камери или не.
Много шофьори се притесняват за съдбата на съществуващата инфраструктура от камери, в която бяха инвестирани милиони левове. Проф. Асенов обаче уточнява, че те ще запазят своята роля – те и в момента не изчисляват разстоянието, а служат единствено за контрол. В бъдеще камерите ще продължат да проверяват в реално време дали преминаващият автомобил е регистрирал начало на пътуването си в системата.
Две години за адаптация без реални такси
Преходът към плащане на километър няма да се случи „от днес за утре“. Държавата планира изключително важен тестов период, който ще продължи цели две години. През тези 24 месеца системата ще бъде напълно функционална, ще отчита маршрутите и ще генерира виртуални сметки, но хората няма да плащат реални пари.
Този период е жизненоважен, за да може всеки шофьор да прецени как новият модел ще се отрази на семейния му бюджет. Когато хората видят черно на бяло колко им струва всяко излизане извън града, те ще могат да направят информиран избор между личния автомобил и обществения транспорт. Именно това е и скритата цел на европейския законодател – по-бърза трансформация към „зелени“ политики и намаляване на трафика.
Плащане през телефона или битовите сметки
Един от най-чувствителните въпроси е как точно ще се събират парите от физическите лица. Тъй като събирането на вземания от милиони граждани е тежък процес, се обмислят варианти, при които таксата да бъде обвързана с вече съществуваща комунална услуга.
В Норвегия например сумите се начисляват към месечната сметка за мобилен телефон, докато в Белгия се преминава през национален картов оператор (подобен на нашата „Борика“) с възможност за предплащане или малък овърдрафт.
До септември тази година управляващите трябва да получат готовия анализ и да изберат модела, който е най-подходящ за българската реалност. Целта е системата да бъде толкова интуитивна, че дори хора без големи технологични умения да могат да я ползват без затруднения, осигурявайки плавен преход към новата ера в пътуването.
Пътната такса в България, позната като винетка, е обект на постоянни промени и европейски изисквания вече близо две десетилетия. Началото на системата беше поставено през 2004 г., когато с отпадането на пътния данък републиканските пътища преминаха към винетен режим, базиран на време за ползване. До 2005 г. тази система вече обхващаше всички автомобили, като до 2007 г. се очакваше таксите за български и чуждестранни водачи да се изравнят, което е пример за ранно европейско влияние върху местната политика.
През 2013 г. Европейската комисия (ЕК) предложи преминаване към тол такси, базирани на изминато разстояние, вместо времеви винетки, с аргумента, че последните могат да дискриминират чуждестранните шофьори. От българска страна, в края на 2015 г., тогавашният регионален министър Лиляна Павлова обяви увеличение на годишната винетка от 67 на 97 лв. от януари 2016 г., както и по-високи цени за месечните и седмичните стикери. Успоредно с това започна и обсъждането на смесена система, при която тежкотоварните превозни средства да заплащат тол такси, а леките автомобили да останат с винетки.
Важен етап в този преход бе споразумението от април 2016 г. със Световната банка, която пое ангажимент да подпомогне Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) в разработването на електронна тол система. През май 2016 г. министър Павлова обяви подготовката за въвеждане на модерна електронна система за по-голяма справедливост. След серия от дискусии и законодателни промени, през 2018 г. Народното събрание прие изменения в Закона за пътищата, с които официално се въведе смесената електронна система.
Така от 1 януари 2019 г. влязоха в сила електронните винетки за леките автомобили, а от 16 август 2019 г. – и тол таксите за тежкотоварните превозни средства, базирани на изминато разстояние. За контрола и събирането на таксите бе създадено Национално тол управление към АПИ. Впоследствие, в отговор на европейски директиви и обществени очаквания, бяха въведени и краткосрочни електронни винетки, като уикенд и еднодневни. Последните промени предвиждат от 1 март 2026 г. пътните такси да включват компонент, свързан с емисиите на CO2, което ще стимулира използването на по-екологични превозни средства. Този път към европейско уеднаквяване показва как местните решения са неотменимо свързани с по-широкия европейски контекст – местни очи, глобален смисъл.
