- Стоян Мавродиев трябва беше екстрадиран от Сърбия в България след близо две години извън обсега на разследващите органи. След пристигането му прокуратурата ще му предяви обвинението и може да поиска постоянна мярка за неотклонение.
- В центъра на разследването е кредитът от близо 150 млн. лева от ББР към „Роудуей Кънстракшън“, свързван с Румен Гайтански - Вълка. Според прокуратурата заемът е отпуснат при недостатъчни обезпечения и е причинил значителни щети на държавната банка.
- Мавродиев, Гайтански и Иван Георгиев са обвиняеми по делото, но вината им не е установена с влязла в сила присъда. Предстои съдът да прецени има ли нарушения при отпускането на кредита и кой носи отговорност.
След близо две години извън обсега на българските разследващи органи, днес Стоян Мавродиев беше екстрадиран от Сърбия в България. В Белград той беше задържан в началото на юни, след като пристигна с полет от Дубай, а сръбските власти впоследствие разрешиха предаването му на българските власти. След пристигането си в София той трябва да бъде отведен в Националната следствена служба, където обвинението ще му бъде предявено лично, а прокуратурата ще разполага със законовия срок да поиска постоянната му мярка за неотклонение.
С това започва нов етап по едно от най-обсъжданите разследвания през последните години - делото за кредита от близо 150 млн. лева, отпуснат от Българската банка за развитие (ББР) на дружеството „Роудуей Кънстракшън“, свързвано с бизнесмена Румен Гайтански - Вълка. Според прокуратурата заемът е бил предоставен без достатъчно обезпечения и в нарушение на интересите на държавната банка, което е причинило значителни щети. Самият Мавродиев категорично отхвърля обвиненията чрез защитата си и поддържа, че не се е укривал и че ще съдейства на разследването.
Сърбия разреши екстрадицията на Стоян Мавродиев в България
- От адвокат до един от най-влиятелните хора във финансовия сектор
Стоян Мавродиев е юрист по образование. Завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, след което започва работа като адвокат. В началото на професионалния си път се занимава основно с търговско, финансово и корпоративно право - сфери, които по-късно определят и публичната му кариера.
В началото на първото десетилетие на XXI век Мавродиев постепенно навлиза в политиката. През 2009 г. става народен представител в 41-вото Народно събрание от парламентарната група на ГЕРБ. В парламента работи основно по теми, свързани с финансовото законодателство, банковото регулиране и капиталовите пазари.
Това поставя началото на неговото издигане като една от най-разпознаваемите фигури във финансовото управление на държавата.
Случаят „Мавродиев“: Как кредит за 150 млн. лева доведе до арест в Белград
- Начело на Комисията за финансов надзор
През 2010 г. Народното събрание избира Стоян Мавродиев за председател на Комисията за финансов надзор (КФН) - независимият държавен регулатор, който контролира небанковия финансов сектор в България.
Под надзора на КФН попадат:
- застрахователните компании;
- пенсионните фондове;
- инвестиционните посредници;
- фондовата борса;
- колективните инвестиционни схеми;
- капиталовият пазар.
Назначението му идва в период, когато след световната финансова криза България е под натиск да засили финансовия надзор и да хармонизира законодателството си с европейските регулации.
По време на мандата си Мавродиев многократно заявява, че основен приоритет е повишаването на стабилността на финансовата система и защитата на инвеститорите. Управлението му обаче не остава без критики. Част от експертите поставят въпроси за ефективността на надзора върху небанковия финансов сектор, а името му започва все по-често да присъства в политическия дебат.
Въпреки това той остава председател на КФН повече от шест години - един от най-дългите мандати начело на регулатора.
Кой е Стоян Мавродиев? Биография на бившия шеф на ББР
- От финансов регулатор до държавен банкер
След освобождаването си от Комисията за финансов надзор през 2017 г. Стоян Мавродиев поема ръководството на Българската банка за развитие.
На пръв поглед това изглежда логична стъпка. До този момент той вече има дългогодишен опит във финансовото законодателство, банковото регулиране и държавния контрол върху капиталовите пазари.
Но именно периодът начело на ББР впоследствие ще се превърне в най-оспорваната част от неговата кариера.
За разлика от търговските банки, Българската банка за развитие е създадена със специална обществена мисия. Основната ѝ задача е да подпомага малкия и средния бизнес, иновациите, регионалното развитие и стратегически инвестиции чрез държавно финансиране. Банката работи със средства, гарантирани от държавата, което поставя особено високи изисквания към управлението на риска и отпускането на кредити.
Именно през този период започват да се отпускат няколко особено големи корпоративни кредита, които години по-късно ще се окажат в центъра на общественото внимание.
Най-големият от тях е заемът за близо 150 милиона лева, който впоследствие поставя началото на разследването срещу Стоян Мавродиев.
Белград връща Стоян Мавродиев в София
- Българската банка за развитие - държавната банка с мисия да подпомага бизнеса
Когато през 2018 г. Стоян Мавродиев застава начело на Българската банка за развитие (ББР), институцията вече има ключова роля в икономическата политика на държавата. За разлика от търговските банки, които работят с цел реализиране на печалба за своите акционери, ББР е създадена със специална обществена мисия.
Според Закона за Българската банка за развитие и официалната ѝ политика, основната ѝ задача е да подпомага развитието на малките и средните предприятия, да улеснява достъпа им до финансиране, да насърчава износа, иновациите и инвестициите, както и да подкрепя стратегически проекти от значение за икономиката. Банката е изцяло държавна собственост, а принципал е министърът на иновациите и растежа. През годините тя разполага с държавни гаранции и достъп до финансиране от международни институции като Европейската инвестиционна банка и Банката за развитие на Съвета на Европа. Това се посочва на официалната интернет страница на ББР.
Именно заради тази специфична мисия дейността на ББР традиционно е обект на засилен обществен интерес. Всяко отклонение от основната ѝ функция, подкрепата за малкия и средния бизнес, неизменно поражда въпроси дали държавният ресурс се използва по предназначение.
- Големите корпоративни кредити
Още преди края на мандата на Стоян Мавродиев начело на банката започват да се появяват критики за концентрацията на значителен финансов ресурс в ограничен брой големи корпоративни клиенти.
Темата придобива особена публичност през 2021 г., когато след парламентарните избори служебното правителство назначава ново ръководство на ББР. Новият изпълнителен директор тогава обявява, че значителна част от кредитния портфейл на банката е концентрирана в малък брой големи дружества, като според публично оповестените данни осем компании са получили кредити за над 946 млн. лева - сума, която представлява сериозна част от общия корпоративен портфейл на институцията, се посочва в публикация на БНР.
Тези разкрития предизвикват широк обществен дебат дали държавната банка изпълнява законовата си функция. Последват проверки от компетентните институции, включително Българската народна банка, Министерството на икономиката, Комисията за противодействие на корупцията и прокуратурата.
- Кредитът за „Роудуей Кънстракшън“
Сред всички проверявани сделки една постепенно се откроява като най-мащабна.
Става дума за кредит в размер на близо 150 млн. лева, отпуснат от ББР през 2019 г. на дружеството „Роудуей Кънстракшън“. Компанията публично беше свързвана с бизнесмена Румен Гайтански - Вълка.
Според прокуратурата именно този заем е нанесъл особено големи имуществени вреди на държавната банка. Обвинението твърди, че при отпускането му не е била извършена достатъчно задълбочена оценка на риска и че предоставените обезпечения не са били достатъчни, за да гарантират защитата на публичния ресурс. Разследващите поддържат тезата, че така е бил застрашен интересът на ББР като държавна финансова институция, се посочва в материал на NOVA.
В основата на обвинението стои твърдението, че длъжностни лица в банката са нарушили служебните си задължения, като са одобрили кредита при условия, които не осигуряват достатъчна защита на банката. Именно заради това прокуратурата квалифицира случая като престъпление по служба с особено тежки последици.
Това са твърдения на обвинението, които предстои да бъдат проверени в съдебен процес. Към момента няма влязла в сила присъда, която да установява вина на когото и да било от обвиняемите.
- Кои са обвиняемите
По това дело прокуратурата повдигна обвинения на трима души.
Първият е бившият изпълнителен директор на ББР Стоян Мавродиев, който според обвинението е допуснал отпускането на кредита при неизгодни за банката условия.
Вторият е бизнесменът Румен Гайтански, известен с прякора Вълка. Според държавното обвинение той е подбудител към престъплението.
Третият обвиняем е Иван Георгиев, представлявал дружеството „Роудуей Кънстракшън“, който според прокуратурата е съучастник в схемата.
И тримата отхвърлят обвиненията срещу себе си, а вината им не е установена с влязъл в сила съдебен акт.
Вижте в нашата галерия: Обискират имоти на Румен Гайтански
- Екстрадираха Стоян Мавродиев в България: От финансовия елит до международното издирване
Историята около кредита от близо 150 млн. лева на Българската банка за развитие постепенно се превръща от икономически спор в едно от най-следените наказателни производства в България, пише БНТ.
След поредица от проверки и събиране на доказателства прокуратурата започва разследване за начина, по който е бил отпуснат заемът към „Роудуей Кънстракшън“. Според държавното обвинение при отпускането на кредита са били нарушени правила за управление на банковия риск и са настъпили значителни финансови последици за държавната банка.
През август 2024 г. прокуратурата съобщава, че са привлечени като обвиняеми Стоян Мавродиев, Румен Гайтански - Вълка и Иван Георгиев. Обвиненията са свързани с отпускането на кредита от ББР, като прокуратурата посочва, че става дума за престъпление, довело до значителни имуществени вреди.
Тогава започва и процедурата по издирване на Мавродиев, който не се намира на територията на България.
Акция "Кредит": Повдигнаха обвинения на Гайтански и Мавродиев
- Изчезването от публичното пространство
След като прокуратурата предприема действия по разследването, Стоян Мавродиев остава извън България.
В публичното пространство се появяват различни информации за местонахождението му, включително твърдения, че се намира в Обединените арабски емирства. Междувременно българските власти предприемат действия за международното му издирване.
Процедурата включва издаване на европейска заповед за арест и международно издирване чрез каналите на Интерпол.
Целта на тези процедури е обвиняемото лице да бъде установено и предадено на държавата, която води наказателното производство.
- Арестът в Белград
След години на неизвестност Стоян Мавродиев е задържан в Сърбия.
Според информацията на българските власти той е установен в Белград, след като пристига с полет от Дубай.
Задържането му поставя началото на нова процедура, тази по екстрадицията.
При подобни случаи съдът в държавата, в която лицето е задържано, трябва да прецени дали са изпълнени законовите условия за предаването му на страната, която го търси.
Процесът включва проверка на документите, основанията за издирване и спазването на международните стандарти за защита на правата на обвиняемия.
- Екстрадицията - връщане в България след близо две години
След решението на сръбските власти Стоян Мавродиев трябва да бъде предаден на България.
С връщането му започва нов етап от наказателното производство.
След пристигането си той трябва да бъде предаден на компетентните български органи. Следват процесуални действия - разпити, предявяване на обвинението и евентуално искане за определяне на мярка за неотклонение.
Предстои съдът да прецени има ли основания за задържането му под стража или друга мярка.
- Какво предстои по делото
Случаят „ББР – Роудуей Кънстракшън“ все още не е приключил.
Предстои съдът да разгледа по същество:
- дали кредитът е бил отпуснат в нарушение на банковите правила;
- дали са настъпили вреди за Българската банка за развитие;
- има ли причинна връзка между действията на конкретни длъжностни лица и евентуалните щети;
- носи ли някой наказателна отговорност.
Ключова роля ще имат експертизите, документите от кредитното досие, решенията на органите на банката и показанията на свидетелите.
- Казусът разгледан от финансови журналисти
В интервю за NOVA финансовите журналисти Стефан Антонов и Петър Илиев коментираха, че случаят не трябва да бъде разглеждан единствено като отделен кредитен казус, а като част от по-големия дебат за решенията, довели до отпускането на стотици милиони левове към ограничен брой компании.
Според тях ключовият въпрос е не само дали по конкретния заем има нарушение, а как са били вземани решенията за най-големите кредити на държавната банка и дали при тях е имало влияние извън чисто икономическата логика.
По думите на Петър Илиев сред най-коментираните кредити от периода на управление на Мавродиев са два.
Първият е заемът към дружеството „Свети Георги“, създадено за събиране на вземания, което през 2019 г. получава финансиране от около 75 млн. лева.
Според Илиев този кредит е бил определян като проблемен, но към момента все още се обслужва, макар и трудно.
Вторият и значително по-голям кредит е този към „Роудуей Кънстракшън“, отпуснат за придобиването на „Пътстройинженеринг“ – дружество, свързвано с Румен Гайтански.
Според Илиев заемът не е бил формално необезпечен, но въпросът е бил в реалната стойност на обезпечението. По думите му впоследствие се оказало, че стойността на активите е значително по-ниска от размера на предоставеното финансиране, а кредитът е бил провизиран и отчетен като загуба за банката.
В разговора по NOVA Стефан Антонов поставя акцент не толкова върху самия размер на кредита, а върху начина, по който е било структурирано обезпечението.
По думите му моделът напомня на определени практики, познати от случая с Корпоративна търговска банка (КТБ), при които проблемът не е единствено в отпускането на средства, а в качеството и реалната стойност на гаранциите зад тях.
Антонов посочва, че основен актив в придобиваното дружество е била концесия, която впоследствие е била прехвърлена, което според него е поставило под въпрос реалната стойност на обезпечението.
Според журналиста структурата на кредита е позволила известно време той да изглежда редовен, тъй като е включвал гратисен период за погасяване.
Другият голям въпрос, който двамата журналисти поставят, е свързан с концентрацията на кредитен ресурс в малък брой компании.
По думите на Стефан Антонов първоначалната идея на Българската банка за развитие е била основно да подпомага бизнеса чрез кредитни линии към търговските банки, а не да се превръща в институция, която директно финансира големи корпоративни клиенти.
Той посочва, че през годините значителна част от директното кредитиране е била насочена към ограничен брой икономически групи. По негови данни още преди 2013 г. около 75% от директните кредити са били концентрирани в 20 икономически групи, а през 2017 г. този дял е достигнал 99%.
В същото време Антонов уточнява, че самата концентрация на кредити в определени компании не означава автоматично нарушение.
Според него ББР е имала значителна ликвидност и освен подкрепа за малкия бизнес е имала задача да подпомага и стратегически отрасли от икономиката. Въпросът е дали конкретните кредити са били отпускани при достатъчно добра оценка на риска.
Темата за т.нар. „политически кредити“ също е част от дебата около ББР.
Според Петър Илиев подобно определение може да се използва за заеми към компании, които имат пряка или косвена връзка с влиятелни политически фигури, независимо дали средствата са били използвани за реална стопанска дейност.
Двамата журналисти отбелязват, че управлението на държавната банка винаги е било свързано с решения на изпълнителната власт, тъй като държавата е собственик на институцията и участва в назначаването на органите ѝ на управление.
Това обаче не означава автоматично доказано нарушение, а поставя въпроса за необходимостта от прозрачност и контрол при управлението на публичен ресурс.
В интервюто беше обсъдена и перспективата пред наказателното производство срещу Стоян Мавродиев.
Петър Илиев посочва, че при подобни случаи доказването на престъпление по служба или длъжностно присвояване е сложно, тъй като прокуратурата трябва да установи конкретни действия, причинна връзка и евентуално лично облагодетелстване или участие в схема за неправомерно разпореждане със средства.
Стефан Антонов поставя въпроса дали разследването не трябва да обхване по-широк кръг от големи кредити в историята на ББР – не само един конкретен заем.
Според него при отпускането на големи кредити решенията преминават през няколко нива – кредитни експерти, анализатори на риска, управителни органи и надзорен съвет.
