С лед големия пожар в базата за преработка на отпадъци от опаковки в район „Люлин“, Изпълнителната агенция по околна среда (ИАОС) отчете завишени нива на бензен във въздуха над София. Промяната в метеорологичните условия и спирането на вятъра принудиха властите да предприемат спешни мерки, включително ограничаване на дейностите на открито за деца и ученици.
За да разберем каква е реалната опасност и защо ситуацията изисква повишено внимание, е важно да знаем какво точно представлява бензенът, как се образува при подобни инциденти и как влияе на здравето ни.
Какво представлява бензенът и защо се появи след пожара?
Бензенът (C6H6) е безцветен или бледожълт течен химикал при стайна температура, който има специфична, леко сладка миризма. Той е силно запалим и се изпарява изключително бързо във въздуха.
В индустрията бензенът е основна суровина за производството на пластмаси, найлон, синтетични влакна, каучук, лепила, багрила и почистващи препарати. Той се съдържа естествено и в суровия петрол и бензина.
Защо нивата му скочиха сега?
Когато пластмасови отпадъци, опакоmatrix и други синтетични материали горят при висока температура (какъвто е случаят с пожара в базата за отпадъци), протича процес на непълно изгаряне. При него химическите връзки в пластмасите се разпадат и във въздуха се освобождават огромни количества токсични газове, сред които бензен, въглероден оксид и фини прахови частици. Спирането на вятъра сутринта след инцидента „затисна“ тези газове ниско до земята, пречейки им да се разсеят.
Какви са рисковете за здравето?
Бензенът е класифициран като канцероген от група 1 (доказано канцерогенен за хората) от Международната агенция за изследване на рака (IARC). Вредното му въздействие зависи от концентрацията му във въздуха и продължителността на излагане.
1. Краткотрайно излагане (остро въздействие)
Това е непосредственият риск в момента за жителите на „Люлин“ и съседните квартали, ако дишат замърсен въздух на открито:
Дразнене: Предизвиква дразнене на очите, кожата и дихателните пътища.
Неврологични симптоми: Вдишването на по-високи концентрации води до замайване, главоболие, гадене, сънливост и ускорен пулс.
Дихателни проблеми: Може да причини кашлица и задух, особено при хора с чувствителни дихателни пътища.
2. Дълготрайно излагане (хронично въздействие)
Хроничните рискове се проявяват при излагане на химикала в продължение на месеци или години (например при работници в химическата индустрия). Инцидентни излагания за ден-два рядко водят до такива последствия, но все пак са опасни. Бензенът засяга костния мозък и може да причини анемия или левкемия (рак на кръвта).
Кои са най-рисковите групи?
Организмите на определени групи хора са много по-чувствителни към химическо замърсяване:
Малки деца и бременни жени: Децата дишат по-често от възрастните и поемат повече въздух спрямо телесното си тегло. При бременните токсините могат да повлияят на развитието на плода.
Възрастни хора: С напредването на възрастта способността на организма да детоксикира химикали намалява.
Хора с хронични заболявания: Тези с астма, ХОББ (хронична обструктивна белодробна болест) или сърдечно-съдови проблеми могат да изпитат внезапно влошаване на състоянието си.
Наръчник за безопасност: Как да се предпазим в следващите дни?
Столичната община и здравните експерти съветват да се спазват следните превантивни мерки, докато мобилните станции на ИАОС не отчетат пълно нормализиране на въздуха:
Дръжте прозорците затворени: Всички прозорци у дома и в офиса в засегнатите райони трябва да останат плътно затворени. Ако използвате климатик, настройте го на режим „рециркулация“ (вътрешен оборот на въздуха), за да не вкарва въздух отвън.
Ограничете излизанията: Намалете до минимум престоя на открито, особено сутрин и вечер, когато въздухът е по-тежък и липсва вятър.
Без спорт на открито: Физическото натоварване кара хората да дишат по-дълбоко и учестено, което вкарва повече токсини в белите дробове. Отложете бягането или тренировките навън.
Специална грижа за децата: Спазвайте препоръката на общината и не пускайте децата да играят на двора или по площадките. Детските градини и училищата вече са инструктирани да провеждат часовете само на закрито.
Използвайте пречистватели за въздух: Ако разполагате с домашен пречиствател с HEPA филтър и филтър с активен въглен (именно въгленът улавя газове като бензена), пуснете го да работи на по-висока степен.
Следете данните в реално време: Информирайте се редовно за качеството на въздуха от официалния сайт на Столична община или приложенията за мониторинг, за да знаете кога е безопасно да проветрите.
При поява на симптоми като необичайно главоболие, силно замайване или затруднено дишане, потърсете медицинска помощ и останете на чисто място на закрито.
