З адължителната застраховка „Гражданска отговорност“ (ГО) е от изключително значение за всеки шофьор, тъй като тя трябва обезпечава финансови вреди при произшествия. Потребители обаче, все по-често ни сигнализират, че застрахователите не изплащат в пълен размер дължимите обезщетения. В резултат на това те са принудени сами да доплащат за възстановяване на повредените си автомобили, въпреки че нямат вина за причинените щети, посочват от Асоциация „Активни потребители“, съобщи pariteni.bg.
Потребителите считат това за несправедливо, защото някой друг е повредил автомобила им, и не трябва финансовата отговорност да се пренася върху невиновния участник в движението по пътищата. Потребителите де факто обедняват, въпреки задължението да се изплати застрахователно обезщетение равно на действително претърпените вреди.
Според сигналите, застрахователите мотивират по различни начини предоставеното ниско обезщетение, като използват за обосновка методиката на оценка на вреди предвидена в наредба и съгласно техни вътрешни правила и считат, че предоставеното обезщетение е достатъчно. Това поражда нуждата да се направи преглед на практиката, за да се установи какви са правата на потърпевшите според Кодекса за застраховането, как да защитят интересите си в такива случаи и кои са отговорните институции, които осъществяват контрол.
Какво представлява застраховката "Гражданска отговорност" и защо е задължителна?
Функцията на ЗЗГО е многослойна, но основната ѝ цел е да покрие отговорността на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица. ЗЗГО не покрива щетите, причинени на превозното средство на застрахования-увреждащ или на неговото имущество, а се фокусира изключително върху вредите причинени на трети лица. С това се осигурява обществената безопасност и се създава среда, в която всички участници в движението имат сигурност, че в случай на ПТП съществува механизъм за възстановяване на причинените им вреди.
Ето защо, застраховка „Гражданска отговорност“ е задължителна и всеки притежател на автомобил и участник в движението има качеството на потребител на тази услуга. Тук се поражда и нуждата на потребителя да бъде възможно най-информиран за неговите права и как може да ги упражни, за да защити своите интереси.
Правото на обезщетение в пълен размер
Общото правило за обезщетение в случай на застрахователно събитие (ПТП) е, че дължимото застрахователно обезщетение е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, но не по-голямо от застрахователната сума (лимита на отговорност), (чл. 386, ал. 2 от КЗ).
Терминът "лимит на отговорност" представя максималната застрахователна сума, която застрахователят ще изплати в случай на застрахователно събитие и служи като предварително определена граница на финансова отговорност на застрахователя /уреден е в чл. 492 от КЗ/. За вреди на имущество, минималният лимит е 1 300 000 евро за всяко събитие, докато за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, лимитът е 6 450 000 евро за всяко събитие. Застрахователите могат да определят и по-високи лимити от минималните по закон.
Според чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, застрахователят по договора за ЗЗГО е задължен съгласно лимита да понесе отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. При настъпване на застрахователно събитие – застрахователят е задължен да обезщети действително претърпените вреди, като за целта се извършва преценка за настъпилите вреди чрез установяване на действителната застрахователна стойност на застрахованото имущество.
За действителна застрахователна стойност се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, а за възстановителна застрахователна стойност стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/.
Следователно, при настъпило застрахователно събитие с увреден автомобил годината на производство е без значение, а нанесените щети трябва да се измерят в реални стойности на пазарен принцип, без да се прилага обезценка на увреденото имущество. Например, бронята на двадесетгодишна кола е претърпяла овехтяване, но за възстановяване на предишното здраво състояние на тази броня ще се изискват същите средства, както и при нов автомобил – ремонт и замяна.
От значение е какви средства ще отнеме да се възстанови предишното състояние на увреденото имущество в следствие на ПТП. Важно е да се напомни, че щети, които не са вследствие на събитието, не подлежат на обезщетение от застрахователя.
Упражняване на право на обезщетение
При настъпване на застрахователно събитие – ПТП без телесни повреди на граждани се съставя двустранен констативен протокол за настъпило ПТП между увреждащия и увредения автомобилист. Ако увреждащия автомобилист откаже да съдейства или има наранени лица се сигнализира полиция, която съставя протокол за ПТП.
На следващо място, задължителна предпоставка е депозирането на писмена застрахователна претенция пред застрахователя на увреждащото лице (чл. 380, ал. 1 от КЗ). Давността за изплащане на обезщетение по ЗЗГО на автомобилистите в България е пет години от датата на пътно-транспортното произшествие (чл. 378, ал. 2 от КЗ). Към писмената претенция трябва да се приложат всички документи – двустранен протокол, протокол от полицията, фактури от сервиз за извършен ремонт (незадължително) и други налични документи. Задължително трябва да се посочи банкова сметка (чл.380, ал. 2 от КЗ) за изплащане на обезщетение.
Застрахователят е длъжен да регистрира датата на всяка заведена претенция, както и да регистрира датата на последващо депозиране на документ по претенцията и да удостовери всяко от тези обстоятелства поотделно или под опис пред лицето, заявило претенцията (чл.106, ал. 2 от КЗ). Ако застрахователят не заведе претенцията, това е основание да се подаде сигнал до Комисията за финансов надзор, като за целта на доказване на това правонарушение е желателно да ви откажат в присъствието на свидетел.
Срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване (чл. 496, ал. 1 от КЗ). Застрахователят може да изиска допълнителни доказателства при необходимост, която не е била явно при завеждане на писмената претенция, и не по-късно от 45 дни от завеждането на претенцията. Застрахователят не може да иска доказателства, с които потребителят не може да се снабди, както и доказателства несъотносими към спора.
Застрахователят трябва в срок до 15 работни дни (чл.108, ал.1 от КЗ) от представянето на всички доказателства (и не по-късно от три месеца – чл.380, ал. 1 от КЗ) по писмената претенция да определи и изплати размера на обезщетението или да даде мотивиран отговор по предявената претенция, когато не е установил основанието за плащане или размерът на вредите не е бил напълно установен. Застрахователят може да откаже да се произнесе по основателността на претенцията за обезщетение (макар да е рядка хипотеза), когато не е представен протокол за ПТП (двустранен или протокол от органите на реда) или друго удостоверение от органите на МВР (чл.496, ал. 3 от КЗ).
Застрахователят е задължен в своя мотивиран отказ ясно и точно да посочи фактическите основания, които обосновават приложимостта на конкретната хипотеза, при която е допустимо отказване на плащане на обезщетение.
При ЗЗГО по правило не се предвижда „доверен сервиз“, както е при някои полици „Каско“. ГО покрива отговорността на застрахования към трети лица, а не ремонта на автомобила на увреденото лице (както е при Каско). Някои застрахователни компании може да предложат съдействие с конкретни сервизи, когато се касае за отстраняване на щети по автомобила на увреденото трето лице. Въпреки това съществува възможност при съгласие между застрахования и застрахователя вредите да бъдат отстранени от доверен сервиз, тогава също в рамките на 15 работни дни от представянето на всички доказателства застрахователят трябва да издаде възлагателно писмо до сервиза. Ремонтът трае в рамките на разумен за изпълнението срок, освен ако е договорено друго със застрахователя. (чл. 108, ал. 7 от КЗ)
Отговорност на увреждащото лице
Принципно увреждащото лице не носи финансова отговорност при настъпило застрахователно събитие, като разбира се има изключения от това. Изключение се прилага когато застрахователното събитие е:
- умишлено причинено или
- извършено под въздействието на алкохол или под въздействието на наркотични вещества или при отказ от проверка за употреба на подобни субстанции
- при възникнала повреда по време на движение и неотстраняване на тази повреда, която впоследствие предизвиква ПТП, или
- увреждащото лице е напуснало мястото на произшествие без неотложна причина, когато е било задължително идването на органите за контрол на движението, или
- е предизвикал ПТП при извършване на престъпление по смисъла на Наказателния кодекс - е управлявало МПС без правоспособност или е с временно отнето свидетелство за правоспособност
В тези случаи застрахователят дължи заплащане на щетите, но има право на регресен иск срещу увреждащото лице в пълен размер – в този смисъл чл.500 от КЗ.
Важно е да се знае, че застрахователят е отговорен пред увреденото лице, дори когато увреждането е извършено умишлено от увреждащото лице. В този случай застрахователят може да търси отговорност от увреждащото лице (чл. 432, ал. 3 от КЗ).
Застрахователят не е ангажиран да изплати обезщетение при настъпили екологични вреди; вреди по време на акт на тероризъм или война и вреди причинени от МПС превозващо радиоактивни материали или химически или други материали, представляващи повишена опасност; вреди, причинени при използването на моторно превозно средство за участие в състезания, при условие че спазването на правилата за движение по пътищата не е задължително за участниците в състезанието. Застрахователите също не са длъжни да заплащат обезщетение за вредите, произтичащи от загуба или унищожаване на пари, бижута, ценни книжа, всякакви видове документи, марки, монети или други подобни колекции. Това може да се извлече от разпоредбата на чл. 494 от КЗ.
На причинителят на увреждането не се дължи възстановяване на вредите на автомобила, на негово имущество или на член на неговото семейство.
Какво се случва, ако увреждащият автомобилист не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“
Увредени лица от автомобилисти без ЗЗГО трябва да отправят своята писмена претенция към Гаранционния фонд чрез своя застраховател, като следват същия ред, по който предявяват писмена претенция пред застрахователя.
Гаранционният фонд в България е институция, създадена за целите на защитата на интересите на гражданите при ПТП, особено в случаите, когато виновникът за инцидента няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" (ГО) или застрахователят на увреждащото лице е в състояние на несъстоятелност.
