"Карали са ги да пият алкохол, държали са ги гладни и са пробивали носовете им, за да прекарват вериги през тях".
Това е само част от ужаса, който са преживели танцуващите мечки, спасени в парка в Белица.
Паркът е защитено място в България, което осигурява шанс за нов живот за спасените кафяви мечки. Той е съвместен проект между Фондация Брижит Бардо и Четири Лапи, и отваря врати през 2000 година. Повечето от мечките настанени там са бивши „танцуващи мечки“ от България, както и няколко от Сърбия и Албания. Освен тях, паркът приютява и мечки, пострадали от човешка намеса - отглеждани в плен или при неблагоприятни условия.
"Истината е, че мъжките мечки в парка са кастрирани. Направихме го, защото нашата цел не е да продължаваме популацията им, а искаме да им осигурим спокойни мигове до края на живота им. Тези животни са иззети като бебета, били са подлагани на ужасяващи мъки и не познават дивата природа. Поради тази причина парка ще приюти всички мечки, които са тормозени, но като починат всички, паркът ще затвори врати. Възможно е да бъде използван за грижи за други животни", споделиха пред Vesti.bg от Парка за танцуващи мечки в Белица.
Към май 2025 г. най-възрастният жив обитател на Парка за мечки край Белица е Светла, която е на 37 години. Тя е сред първите обитатели на парка и е известна със своята дълга хибернация. През зимата на 2023–2024 г. Светла е заспала зимен сън още в края на октомври, като това е характерно за нея и предходни години.
Въпреки напредналата си възраст, Светла продължава да се радва на спокойна и защитена среда в парка, където получава необходимите грижи и внимание. Нейната история е пример за успешната реадаптация на бивши танцуващи мечки в условия, близки до естествената им среда.
Интересното е, че в дивата природа кафявите мечки обикновено живеят между 20 и 25 години, а в защитената среда на парка, с подходящи грижи и медицинско наблюдение, някои от тях достигат значително по-голяма възраст. През 2025 г. в парка живеят общо 15 мечки, всички спасени от плен или лоши условия.
"Всички посетители се радват на мечките и си мислят, че живеят прекрасен живот. За съжаление действителността не е такава. Често може да се забележи как животните обикалят в кръг или се движат неадекватно, дори и в зоопарковете. Това не е заради техен инстинкт. Истината е, че спасените от мъки животни изпадат в много силен стрес заради случилото се и това е техния начин да тъгуват", споделят от Парка за мечки.
По думи на служителите животните са били измъчвани по няколко начини.
Изваждане на зъби и нокти
За да станат „по-безопасни“ за хората, много от мечките са били осакатявани – често им се вадели кучешките зъби, а понякога и ноктите.
Пробиване на муцуната с метален пръстен
В муцуната им се пробивало дупка, в която се поставял железен пръстен. Към него се закачало въже или верига, чрез която мечката била дърпана и контролирана. Това причинявало силна болка при всяко дърпане.
"Докато хората си мислят, че мечките танцуват заради музиката, реалността е съвсем различна. Болката от дърпането на веригите през носовете им е била толкова силна, че те са ставали и са правили най-различни движения", с ужас разказват от парка.
Използване на нажежени повърхности за "обучение"
Освен заради веригите, „танцът“ се постигал и чрез ужасяващо мъчение – мечките били карани да стъпват върху нагорещени метални плочи, докато звучала музика (най-често гайда или тъпан). Когато горещината ги карала да подскачат от болка, това изглеждало като танц. В ума на мечката музиката се свързвала с болка и тя „танцувала“ по команда.
Глад, изолация и лоши условия
Животните били държани на къси вериги, често в клетки или вързани на поляни, без подходяща храна, вода или медицински грижи. Психическият стрес, социалната изолация и физическите наранявания били ежедневие.
"Историите на мечките са толкова силни, че много от посетителите в парка остават без думи. Освен "танцуващите", спасени са такива и от частни домове. Една от тях бе намерена в постройка до хотел. Собственикът му искал да притежава екзотични животни затова си купил мечка и лъв, които експлоатирал", споделят от парка.
Най-силните и най-трогателни истории на обитателите Парка за танцуващи мечки в Белица:
Славка – майката, която не се предaва
Славка е една от първите спасени мечки. Прекарала над 20 години в робство. Била държана на верига край пътя за развлечение на туристи. Музика, болка и глад били ежедневието ѝ. Най-ужасното – когато раждала малки, те ѝ били отнемани веднага след раждането, за да бъдат продавани или обучавани като „танцьори“.
Когато пристига в парка, Славка е напълно травмирана – обикаля в кръг непрекъснато, не реагира на околния свят. Но с години грижи и свобода тя започва да се променя – за първи път се къпе в езеро, разхожда се сред дървета.
Мария – сляпата танцьорка
Мария е мечка, ослепена умишлено – за да не се бунтува, да бъде „по-покорна“. Собственикът ѝ използвал не само нагорещени плочи, но и пръчки с шипове. Когато я спасяват, тя е в ужасяващо състояние – с разкъсана кожа около муцуната, изгубено зрение и сериозни рани.
И въпреки всичко – тя е една от най-нежните мечки в парка. Учи се да се ориентира по звуци, миризми и усет. Днес живее спокойно в специално пригодена зона с много звукови ориентири. Мария се наслаждава на слънце, вода и – любимото ѝ – пъпеш.
Добри – боецът с изтръгнат език (1987–2023)
Добри е пример за жестокост, граничеща с немислимото. За да не ръмжи и да не плаши хората, му изтръгнали езика. Също така са му изпилени зъбите и повреден слухът. Бил е хранен с хляб и бира – основната диета на много танцуващи мечки.
Когато идва в парка, е скептичен, агресивен, дори опасен – никога не е познавал добрина. Но с времето, когато разбира, че хората тук не го бият, не го принуждават, той започва да се отпуска. Въпреки че до последния си дъх не можел да ръмжи и трудно се хранил, Добри е символ на това, че всяко същество заслужава втори шанс.
Стефан и Рада – любовта сред дърветата
Стефан и Рада не са били заедно преди пристигането си в парка, но там се намират. Има нещо много човешко в тях – разхождат се заедно, спят близо, къпят се в едно и също езеро. Никой не ги е принуждавал – просто се избраха. И са неразделни от години. Това е една от най-редките, но вълнуващи истории за емоционална връзка между две животни, които са минали през ада, но са открили нещо хубаво след него.
Сладък живот за мечките в Белица
В Парка за танцуващи мечки край Белица животът тече спокойно и вкусно. Обитателите му се радват на редовно хранене и специално внимание от страна на служителите. Хранят се по три пъти на ден – сутрин, обед и вечер – а менюто им е не само питателно, но и направено с много любов.
Сред любимите им храни се нареждат медът, рибата, пъпешът, орехите и динята. Всяко хранене е истински празник, но най-голямото изкушение идва под формата на десерт.
"За да ги поглезят, служителите приготвят специална замразена „торта“ – подбират най-различни плодове, поливат ги с мед и поръсват с орехи, след което ги замразяват. Това лакомство не само ги разхлажда в топлите дни, но и предизвиква истински възторг сред мечешките обитатели", заключиха пред Vesti.bg от парка в Белица.
