Ж ивотът на банскалии е директно свързан с планината - 60% от икономиката на общината е туризъм, ресторантьорство и развлекателно-спортен сектор. Близо 47% от работещите намират препитатие в тези стопански дейности, като дори следващите най-големи работодатели (мебелната индустрия) и селското стопанство имат връзка с местоположението на Банско и Добринище и останалите селища.
Нощувките в община Банско са скочили двойно от началото на кризата през 2008 г. до 2016 г., достигайки над 315 хил. Съответно приходите от тези нощувки нарастват от 16,3 млн. през 2008 г. до 28-29 млн. в периода 2013-2015 – от тях чужденците генерират 1,8 пъти повече приходи, отколкото родните туристи.
Банско пак се вдигна на бунт за втори лифт
Т.е. обратното на това, което виждат някои еколози - трудно можем да кажем, че туристическият бизнес е „във фалит“ заради надуването на някакъв имагинерен балон. Всъщност само през последния сезон е реализиран скок на нощувките с 34% - едва ли има бизнес, който не би желал 1/3 увеличение на оборота си.
Всичко това е контекстът, който никога не чуваме, щом се отвори вечният спор за втори лифт на Банско. Не чуваме, че курортът става все по-популярен, създава просперитет за региона, създава работни места и по този начин задържа население в общината и на практика е модел за това как може да имаме развитие извън големите български градове.
Благодарения на планината и на туризма, в един географски ограничен регион на провинцията в България, имаме малки градчета, които не приличат на печално известния Северозапад.
Британско издание: Банско е сред едни от най-добрите ски курорти в света
За да може да продължи развитието си, курортът Банско е важно да привлича от по-заможните туристи, които, както статистика показва, са основно чужденци.
Със сигурност можем да отблежим, че неща като недовършено строителство и проблеми с обслужването едва ли помагат на една подобна цел и това са проблеми, които самите инвестирали в услуги като зимен спорт и гостоприемство трябва да решат.
В същото време няма и как да си затворим очите пред факта, че никой не иска да прекарва почивката си чакайки 1-2-3 часа на опашка, за да може да се занимава с основното, за което е дошъл - да кара ски. Кой свикнал с австрийските или другите европейски планини, които имат изобилие от лифтове, би желал да дойде на Балканите и да си отвиси, седейки на едно място, през зимата.
Битката между двете страни (за и против строежа) е стигнала до абсурдната ситуация на изчерпване на аргументите по същество. Няма проект за лифт, който да бъде оценен, обсъждан, прекаран през оценки на въздействието, през експертизи на държавните институции и еколозите от неправителствения сектор. Това е така, защото промените в стария и новия план за управление са блокирани политически и съдебно, до ситуация, в която никой инвеститор нищо не може да предложи за разглеждане.
Банско грабна приза “Град с финансова устойчивост"
Ако противниците на лифта искат да продължава с административното блокиране на проектите завинаги, тогава става дума за съвсем друг дебат, не този, който се е водил досега. Можем да го наречем – за или против запечатването на планината в сегашното и състояние.
В него няма да намесваме екологичността на ски зоната, няма да намесваме икономическия смисъл на втория лифт, няма да намесваме въпроса кой и какъв е концесионерът. Всички тези теми са релевантни само, ако някой може изобщо да предложи проект за лифт и зимният туризъм ще се развива. И така е логично, ако сме решили да приключим дотук с човешкото присъствие в планината, няма смисъл да правим заобикалки и да маневрираме – директно си казваме, че това е максимумът развитие, което искаме в Пирин и няма повече хотели, чужденци и нощувки.
Само че, такъв дебат не е воден и не е спечелен от зелените активсти, не може една малка група от хора просто да реши, че това ще е максималният капацитет на курорта и да разиграва банскалии, спортисти и туристи.
Или да престанем със шикалкавенето и позволим изобщо да има предложения за строеж на спортна инфраструктура, или да излезем на истински дебат за и против запечатването на Банско в днешния му вид.
Стоян Панчев е председател на Българско либертарианско общество, асистент в катедра "Публична администрация" в Софийски университет.
*Голяма част от данните са от Икономически профил на община Банско, Институт за пазарна икономика, 2015
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК
