К онституционният съд на Република България отбелязва 35-годишнината от създаването си с тържествено честване на Деня на българската Конституция във Велико Търново.
Създаването на Конституционен съд става възможно след приемането на 12 юли 1991 г. от Великото народно събрание на Конституция на Република България. В Глава осма тя предвижда създаването на Конституционен съд.
На 30 юли 1991 г. Седмото Велико народно събрание приема Закон за Конституционния съд, с който се създава Конституционният съд (КС) като независим от законодателната, изпълнителната и съдебната власт. На 3 октомври 1991 г. КС е конституиран. Състои се от 12 съдии. Конституционният съд обезпечава върховенството на Конституцията на Република България спрямо законите и другите актове на Народното събрание, както и спрямо указите на президента. Решенията му са окончателни и задължителни за всички, включително за съдилищата, е посочено на сайта на Конституционния съд на Република България.
Ето какво казаха политици и конституционалисти по повод годишнината:
- Президентът Илияна Йотова
Да атакуваш Конституцията означава да атакуваш фундамента на държавата, каза президентът Илияна Йотова. Тя участва в първото от поредица събития за честването на 35-годишнината на Конституционния съд и Деня на българската конституция. Събитието се провежда в музея „Възраждане и Учредително събрание“ във Велико Търново, където на 16 април 1879 г. е приета Търновската конституция.
„Дали се осъзнава, че когато тръгваш да променяш и да дописваш конституционни текстове, посягаш на духа на собственото ни общество, на неговите връзки с историята, с традициите, с правото, с културата ни като народ? Едва ли. Доказва го всеки провален опит Конституцията ни да се натъкне и да се натъкми към страстите на деня, към злободневните сметки на една или друга партия и стремежите на политическо оцеляване на отделни личности, които са дръзнали да застанат над Конституцията", добави държавният глава. Убедихме се, че тези посегателства поглъщат всеки, който неразумно ги прави. Но горчивите плодове от това берем след това всички ние, каза още президентът.
Тя обясни, че последните поправки в Конституцията са с емблематичен и крещящ характер, една немалка част от тях, отхвърлени от Конституционния съд, другите все още съществуващи. Те не само че не работят, не само че затрудняват работата на институциите, но те казват нещо много тревожно, обидно и много вредно на българските граждани, че Конституцията всеки може да я променя както иска, че Конституцията може би пък не ни е чак и толкова важна, че Конституцията няма защо да предполага разделение на власти, заяви президентът Илияна Йотова.
- Председателят на Народното събрание Рая Назарян
Българската Конституция е отправната точка за развитието ни като нация и държава. Тя е гарант за защита на демократичните ценности, на правата на гражданите и на националния интерес в условията на един драматично променящ се пред очите ни и изпълнен с предизвикателства нов свят. Вече повече от три десетилетия българският Конституционен съд е стожер на правовата държава и успешно защитава ценностите на демокрацията и конституционализма, каза председателят на Народното събрание Рая Назарян в приветствието си.
В приветствието си Назарян определи старата столица като символично място, което съчетава „великолепието на българското минало, красотата на настоящето и оптимизма за бъдещето“. По думите ѝ изборът на Велико Търново за домакин на събитието е естествен, тъй като именно там са поставени основите на българския конституционализъм.
Назарян акцентира върху историческата роля на Учредителното събрание, което приема Търновската конституция и дава пример „как се служи на отечеството, как общият идеал обединява и как се отстоява националният интерес“.
Председателят на парламента поздрави организаторите на форума, посветен на 35 години от създаването на Конституционния съд на Република България, и изрази признателност към българските конституционни съдии.
„Днес можем с гордост да кажем, че тази институция отговори на очакванията на обществото и на своите създатели“, заяви Назарян. По думите ѝ българската Конституция остава отправна точка за развитието на страната като нация и държава, а в условията на бързо променящ се свят нейната роля е още по-значима.
В заключение Рая Назарян призова делото на търновските първостроители да остане вдъхновяващ пример и ориентир в усилията за изграждане на утрешна България.
- Председателят на Конституционния съд Павлина Панова
Днешният ден не е само повод за честване, той е напомняне за нуждата от отговорност – отговорност към правилата и правото, отговорност към текста на Конституцията, към гражданите, чиито права Конституцията защитава. Отговорността на Конституционния съд остава да съхранява този ред, каза председателят на Конституционния съд Павлина Панова, която откри с приветствие тържественото честване на Деня на българската конституция във Велико Търново.
„Да се съберем тук не е просто жест към историята, а знак за приемственост“, заяви Панова, припомняйки, че именно в тази зала през 1879 г. българските представители поставят основите не само на управлението, но и на характера на държавата.
По думите ѝ Търновската конституция е акт на политическа смелост, който поставя България сред модерните европейски държави чрез въвеждането на принципи като разделение на властите, парламентарно представителство и защита на основните права. В същото време тя отбеляза, че документът отразява ограниченията на своята епоха, тъй като не предвижда съдебен контрол върху законите.
Идеята за конституционен контрол обаче не е чужда на българската правна мисъл. Още в края на XIX и началото на XX век водещи юристи поставят въпроса за ролята на съда при тълкуването и прилагането на Конституцията. Въпреки това реален механизъм за такъв контрол се появява едва с Конституцията от 1991 г.
„Тогава се дава отговор на въпроса кой следи дали принципите на държавата се спазват“, посочи Панова и подчерта, че създаването на Конституционния съд е качествено нов етап в развитието на българската държавност.
В изказването си тя акцентира върху ролята на съда през последните 35 години – не само като институция, която прилага Конституцията, но и като фактор за изграждане на конституционна култура. Според нея съдът гарантира баланса между властите и защитава основните права на гражданите, като поставя граници пред законодателната и изпълнителната власт.
„Демокрацията не е управление на мнозинството без граници“, заяви Панова и допълни, че върховенството на Конституцията изисква ясни правила, безпристрастност и дистанция от политическата конюнктура.
Особено внимание беше отделено на принципа на правовата държава. Конституционният съд последователно отстоява разбирането, че властта трябва да се упражнява в рамките на Конституцията и в съответствие със закони, които защитават човешкото достойнство, свободата и справедливостта.
В речта си тя предупреди и за рисковете пред съвременната демокрация. Според нея в условията на бързи политически и технологични промени често възниква изкушение да се търсят бързи решения за сметка на правовия ред.
Председателят на Конституционния съд отбеляза, че през последните 35 години институцията е изградила трайна практика в защита на правовата държава, независимостта на съдебната власт и основните права на гражданите. Тя подчерта, че конституционният контрол не е политически акт и съдът не замества законодателя, а проверява дали упражняването на властта съответства на Конституцията.
Панова предупреди, че конституционният ред рядко се разрушава внезапно. По думите ѝ това често става постепенно – чрез приемане на малки изключения, прекалено гъвкаво тълкуване на принципите и оправдаване на нарушенията с временни обстоятелства.
В изказването си тя акцентира и върху европейското измерение на конституционализма, като посочи, че участието на България в общото правно пространство изисква ясна национална конституционна идентичност и активен институционален диалог.
Тя постави и ключов въпрос за демократичната култура: дали мнозинството е готово да се съобразява с ограниченията, наложени от Конституцията. „Тя не е само израз на волята на мнозинството, а и негово ограничение“, подчерта председателят на съда.
В заключение Панова призова за отговорност към правото, към Конституцията и към гражданите, чиито права тя защитава. Според нея именно тази отговорност е основата, върху която може да се съхрани и развива българската държавност.
„Конституционализмът изисква не само знания, но и характер“, обобщи тя.
- Кметът на Велико Търново инж. Даниел Панов
Кметът на Велико Търново инж. Даниел Панов призова за единство и конституционно признание на града като историческа столица в приветствието си по време на тържественото честване на Деня на българската конституция в старопрестолния град.
Панов отправи послание за повече държавност, приемственост и обединение около националните каузи. "Търновската конституция е достижение на целия български народ, с което трябва да се гордеем. В историята остават хората, които умеят да обединяват, да съграждат, а нашите деца заслужават да живеят в стабилна и силна държава", каза още той.
В приветствието си Панов подчерта символиката на старата столица като място, в което са положени основите на възстановената българска държава. По думите му именно във Велико Търново България се утвърждава като демократична и правова държава чрез приемането на първия основен закон – Търновската конституция.
Панов благодари на Конституционния съд за избора годишнината от създаването на институцията да бъде отбелязана именно във Велико Търново. Според него това е признание както за историческата роля на града, така и за усилията той да бъде утвърждаван като духовен и национален център на българското.
В словото си кметът отправи и критики към обществената среда през последните месеци. Той заяви, че вместо решения често се наблюдават „зрелища“, които създават напрежение и разделение. По думите му местната власт очаква повече стабилност и работещи институции, тъй като общините са изправени пред сериозни предизвикателства.
„Животът продължава. Нужно ни е доверие в държавата и в способността ѝ да се грижи за всеки български гражданин“, подчерта Панов. Той добави, че това може да бъде постигнато не чрез противопоставяне, а чрез приемственост, традиции и обединение около важните за страната цели.
Като символ на това единство кметът посочи надписа „Съединението прави силата“, който се намира в читалище „Надежда“ във Велико Търново и по-късно е поставен върху сградата на Народното събрание в София.
Панов определи като кауза Велико Търново да получи и конституционно признание като историческа и духовна столица на България. По думите му обществото може да се обедини около тази кауза. Той поздрави юристите, представителите на институциите и всички граждани по случай празника, като пожела здраве и силна българска държава, съхранила свободния дух и достойнството на народа.
- Служебният министър-председател на Република България Андрей Гюров
Днешният ден по особен начин съчетава паметта за възстановяването на българската държавност и за приемането на Търновската конституция, една от най-напредничавите за времето си, с 35-ата годишнина от създаването на Конституционния съд като изразител и основен гарант на новото конституционно устройство, установено с Конституцията от 12 юли 1991 година, каза в приветственото си слово служебният министър-председател на Република България Андрей Гюров.
Това не е ден, в който просто отбелязваме исторически дати и институционални факти. Това е ден, в който си даваме сметка за нещо по-голямо. За принадлежността ни към европейското цивилизационно развитие, за избора ни да бъдем европейска демокрация, за стремежа ни да бъдем, по думите и завета на Васил Левски, равни с другите европейски народи, допълни Гюров.
Струва си именно днес да си припомним, че България избира Европа още в първите дни след своето освобождаване от Османската империя и че този избор беше потвърден отново след освобождаването ни от тоталитарния комунизъм с приемането на Конституцията от 12 юли 1991 година. И Търновската конституция, и Конституцията на демократичните промени след 1989 година, изразяват един и същ дълбок стремеж на българския народ – да живее в свободно и справедливо общество, основано на разумни правила и честно правосъдие в общество, в което никой не стои над закона, в общество, в което правото защитава свободата и достойнството на всеки. Пътят, който България измина след Освобождението и възстановяването на своята държавност, беше труден и изпълнен с тежки предизвикателства, каза още служебният министър-председател.
И вероятно трябва честно да признаем, че не успяхме напълно да достигнем всички високи цели, които Българското възраждане постави и които намериха своя израз както в Търновската конституция, така и в тази от 1991 година. Може би най-ясният знак за това е, че и днес, повече от 35 години след началото на демократичния преход, основният проблем на българското общество продължава да бъде усещането за липса на справедливост. Че правото не винаги се прилага обективно, че идеалът за истинска правова държава все още не е осъществен докрай. И ако някой се съмнява в това, достатъчно е да погледне назад последните 10, дори 15 години от развитието на страната ни. Казвам това не за да звуча мрачно в празничен ден. Казвам го, защото вярвам, че има, но в такива дни трябва да бъдем честни със себе си, уточни Гюров.
Той изрази надеждата си, че дори когато има решения по отношения, по които можем да бъдем критични, Конституционният съд ще продължи да стои на висотата на своята мисия и отговорност. Защото без такъв гарант една държава лесно може да поеме по пътища, които нямат нищо общо с идеалите на възраждането, нито с надеждите за свобода и демокрация, които белязаха времето след 10 ноември 1989 година, отбеляза служебният премиер.
Гюров се обърна и към младите хора, избрали правото за свой професионален и житейски път, и посочи, че са избрали достойна професия, но са приели и едно огромно предизвикателство – да доказват всеки ден, че думите, които определят правото като изкуство за доброто и справедливото, все още носят истински смисъл. Именно те ще бъдат сред хората, които могат да превърнат Българи в справедлива, добре уредена и достойна държава, посочи той. На всички млади юристи, както и на всички, които празнуват днес, искам да пожелая – не спирайте да придавате смисъл на призванието да бъдеш юрист, каза Андрей Гюров.
- Съдия Марио Димитров от Върховния административен съд
Конституционният съд утвърди своята ключова роля като пазител на върховенството на Конституцията, защитник на правовата държава и на основните права на гражданите. Със своята дейност той допринася за стабилността на демократичните институции и за утвърждаването на конституционните ценности в българското общество, каза съдия Марио Димитров от Върховния административен съд (ВАС).
В словото си той поздрави конституционните съдии по случай 35-годишнината от създаването на Конституционния съд на Република България и изрази признателност към членовете на институцията и нейната администрация за проявените професионализъм, независимост и отдаденост през годините.
От името на съдиите от Върховния административен съд съдия Димитров пожела на конституционните съдии здраве, сили и вдъхновение да продължат да отстояват принципите на Конституцията и да укрепват доверието в българската държавност.
В заключение той призова магистратите да бъдат смели, свободни, мъдри и независими и да отстояват с чест и достойнство името на конституционните съдии.
