Н а днешния 30 юни 2026 г. се навършват точно 55 години от един от най-черните дни в историята на българския спорт – трагичната смърт на легендарните футболисти на „Левски“ Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков. На същата дата през 1971 г. двамата пътуват към Враца, за да се включат в честванията по случай 50-годишния юбилей на местния футболен клуб „Ботев“. В района на прохода Витиня в Стара планина, управляваният от Гунди автомобил се сблъсква с камион, който неочаквано излиза от страничен път и препречва шосето. След тежкия удар колата се запалва, а двамата заслужили майстори на спорта загиват на място.
- Кои бяха Гунди и Котков?
Георги Аспарухов (Гунди), роден на 4 май 1943 г., остава в историята като една от най-влиятелните фигури в родния спорт. В кариерата си защитава цветовете на „Ботев“ (Пловдив) и „Левски“ (София), като със „сините“ става трикратен шампион на страната и три пъти вдига Купата на България. През паметния сезон 1964/1965 г. той отбелязва 27 гола, печелейки голмайсторския приз, а същата година е избран за Футболист и Спортист №1 на България. Заема престижното осмо място в анкетата за „Златната топка“ на списание „Франс футбол“. За националния тим записва 50 мача с 19 попадения, участвайки на три световни първенства (1962, 1966 и 1970 г.). Посмъртно е обявен за най-добър футболист на България за XX век, удостоен е с орден „Стара планина“ първа степен, а стадионът на „Левски“ днес гордо носи неговото име.
Никола Котков, роден на 9 декември 1938 г., е друга емблематична фигура, оставила ярка диря с екипите на „Локомотив“ (София), „ЖСК Славия“ и „Левски“. През 1964 г. той е коронован като Футболист на годината в България. За националната селекция Котков изиграва 26 официални мача, в които бележи 12 гола, демонстрирайки изключителна техника и неповторим спортен дух.
- Последните мачове на големите магьосници
Архивите на БТА пазят спомена за последните стъпки на двамата големи на зеления килим през юни 1971 г.:
16 юни 1971 г. (Полуфинал за Купата): „Левски–Спартак“ разгромява „Марек“ с 5:0 на препълнения стадион в Перник. Гунди започва като титуляр и изработва първия гол, а Котков влиза като резерва през второто полувреме и оформя крайния резултат с майсторско изпълнение на наказателен удар.
28 юни 1971 г. (Последният мач в живота им): Само два дни преди трагедията, „Левски-Спартак“ побеждава вечния съперник ЦСКА „Септемврийско знаме“ с 1:0 на стадион „Васил Левски“. Мачът, донесъл сребърните медали на „сините“, е изключително динамичен. В 75-ата минута се стига до драматичен момент – след грубо спъване от страна на армееца Пламен Янков, Аспарухов реагира бурно на провокацията, в резултат на което съдията изгонва и двамата от терена. Никой на стадиона не подозира, че това ще бъде последното докосване до топката за деветката на „Левски“.
- Денят, в който България застина в скръб
Новината за смъртта им на 30 юни предизвиква шок в цялата страна. В официалния некролог, издаден от МВР и спортните федерации, двамата са определени като „истински бойци на спортното поле, незабравими другари и любимци“, изпълнили достойно своя дълг пред Родината. Трагедията налага незабавни промени в спортния календар, като насроченият за 3 юли финал за Купата на Съветската армия между „Левски-Спартак“ и „Локомотив“ (Пловдив) е отложен.
На 2 юли 1971 г. представителният стадион в квартал „Подуяне“ едва побира прииждащото море от хора. Десетки хиляди почитатели, спортисти, общественици и висши държавници се стичат на крака, за да отдадат последна почит и да се преклонят пред тленните останки на своите идоли. В траурните слова на ръководителите се подчертава техният висок морал, доблест и огромен патриотизъм, които ще останат вечен пример за младото поколение. С едноминутно мълчание и падане на колене, България изпраща своите синове към вечността.
- Главата на вътрешния министър
Политическият трус след това събитие е неизбежен. Тогавашният министър на вътрешните работи Ангел Солаков (който отговаря и за ДС, и за КДС) допуска това масово събиране, без да го смаже с милиция – нещо повече, той самият е разглеждан като твърде близък до „Левски-Спартак“.
Това вбесява Тодор Живков. На пленум малко след това Солаков е остро разкритикуван за „недопустимото заиграване с шовинистичните настроения“ и за това, че е позволил погребението да засенчи култа към загиналите съветски космонавти. Резултатът е светкавичен: Солаков е свален от поста министър на вътрешните работи.
Катастрофата на Витиня отне живота на две легенди, но също така оголи и един от най-големите страхове на комунистическата власт – че истинските идоли на народа се раждат на терена, а не в кабинетите на Партийния дом.
Добави ни в предпочитани източници в Google
