Б ългария настоява в новата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2027 г. да бъде създадена специална възможност за подкрепа на маслодайната роза. Това заяви министърът на земеделието и храните Пламен Абровски по време на заседание на Съвета по земеделие и рибарство в Брюксел, съобщиха от пресцентъра на ведомството. Той представи българското предложение в Регламента за ОСП, където да бъде създаден нов член, който да урежда интервенция „Специално плащане за културата маслодайна роза“, финансирана от бюджета за ОСП.
Абровски: Правителството отпуска €170 млн. за фермерите и лаборатория за розовото масло
„Зад аромата на българското розово масло стоят вековна традиция, уникално българско производство и трудът на поколения розопроизводители – традиция, която имаме отговорност да съхраним и подкрепим“, подчерта министър Абровски. Той изтъкна, че уникалността на българската роза прави уникален и Европейския съюз. По време на заседанието министър Абровски подари на участниците мускалче с българско розово масло – един от най-разпознаваемите символи на българското земеделие и традиции.
Сред другите важни за България въпроси Пламен Абровски открои необходимостта от възможност за продължаване на преходната национална помощ. Страната ни подкрепи документа, иницииран от Румъния, заедно с Кипър, Унгария, Полша и Словакия.
„Отчитайки нарастващите икономически, геополитически и климатични предизвикателства, продължаваме да смятаме, че ОСП трябва да остане силна и стабилно финансирана политика“, каза министър Абровски.
Съветът на ЕС прие позицията на България в защита на розовото масло
В рамките на дискусията българският земеделски министър постави и въпроса за праговете при намалението на плащанията по интервенцията за дегресивно плащане на площ. Министър Абровски уточни, че страната ни подкрепя доброволното прилагане на намаленията и тавана на плащанията, като предлага праговете за дегресивното плащане да се определят от държавите членки съобразно спецификите на структурата на стопанствата.
„Нашето искане е в Регламента за ОСП да се включи възможност за приспадане на разходите за заплати и осигуровки, свързани със селскостопанската дейност, подобно на действащите в момента разпоредби. Това следва да бъде доброволно за държавите членки и обект на национално решение“, посочи още той.
Министър Абровски обърна внимание и на необходимостта бъдещата ОСП да осигури възможности за развитие на напояването и мащабни проекти в областта на хидромелиорациите, включително колективни и териториални системи. По думите му трябва да има и достатъчно гъвкави механизми за бързо програмиране на извънредни мерки при неблагоприятни климатични и други събития.
Той постави акцент и върху необходимостта от гарантирана подкрепа за Системата за знания и иновации в селското стопанство (АКИС), за да се осигури непрекъснатост на съветническите услуги, иновационните мрежи и изпълнението на иновативни дейности. „Сред ключовите въпроси за България остава и осигуряването на подходящ преходен период и ясни правила, които да гарантират непрекъснатост и сигурност при отпускането на директните плащания след 2027 г.“, каза в заключение министър Абровски.
България, Гърция, Румъния и Кипър ще настояват за промени в законодателството на ЕС, свързано с болестите по дребните преживни животни, съобщи по-рано днес министър Абровски пред български журналисти в Брюксел, където пристигна за участие в заседанието на своите колеги от ЕС. Четирите държави ще настояват за европейско обезщетение за вредите от налагането на ограничителни мерки при ликвидиране на болестите по тези животни.
Добави ни в предпочитани източници в Google
