В доклад на Съюза за граждански свободи за Европа (Liberties) се посочва, че България е една от петте държави „демонтажи“ – заедно с Италия, Хърватия, Румъния и Словакия – които „умишлено подкопават върховенството на закона във всички негови аспекти“.
Докладът е създаден от коалиция от организации, защитаващи гражданските свободи и е споделен с The Guardian преди публикуването си.
За България докладът разглежда как са започнати антикорупционни разследвания срещу видни политически опоненти на правителството, докато съществуват дългогодишни схеми – като изхвърляне на строителни отпадъци в Столична община, пише The Guardian.
В Унгария, която отдавна е класифицирана като „електорална автокрация“, изследователите установяват „значителна регресия“ във върховенството на закона през 2024 г. Натискът върху неправителствени организации и медии се е засилил след създаването на унгарската служба за защита на суверенитета, която разполага с широки правомощия да разследва унгарци, активно участващи в обществения живот.
„Демократичната рецесия в Европа се задълбочи през 2024 г.“, се казва в изявление на Liberties. Докладът подчертава как съдебните системи се подлагат на политическа манипулация, правоприлагането срещу корупцията е слабо, прекомерно се използват бързи законодателни процедури, а тормозът на журналисти и нарастващите ограничения върху мирните протести са се увеличили. „Без решителни действия ЕС рискува още по-нататъшна демократична ерозия“, заключава докладът, който е съставен от 43 правозащитни организации в 21 държави-членки на ЕС.
Liberties започна това годишно наблюдение през 2019 г., за да допълни докладите на Европейската комисия за върховенството на закона, които имат за цел да послужат като демократична проверка на състоянието на държавите-членки на ЕС. Шестте доклада на неправителствената организация показаха „тревожното продължаване на нарушенията на върховенството на закона в целия Европейски съюз“, заяви Виктор Казай, старши експерт по върховенството на закона в Liberties. „Всички основни аспекти на върховенството на закона срещат все по-сериозни проблеми през последните няколко години“, добави той, като подчерта, че опитите на ЕС да обърне спада са били „разочароващо ограничени“.
„Най-тревожната категория държави“ бяха „демонтажниците“, заяви Казай, като посочи правителства, които предприемат стъпки за подкопаване на върховенството на закона.
В Италия изследователите подчертаха как правителството на Джорджия Мелони предложи „безсрочни правомощия“ за министерството на правосъдието над прокурорите, което би довело до увеличаване на политическия контрол върху съдебната система. Италианските сътрудници също отбелязаха „безпрецедентни нива на намеса в обществените медии“, като например отмяната на „антифашисткия манифест на автора Антонио Скурати“ и дисциплинарното дело, образувано срещу водещия на токшоуто, в което той трябваше да произнесе речта.
В Словакия са отчетени червени знамена за множество промени, въведени от правителството на националистическия популист Роберт Фицо, включително премахването на длъжността на централния прокурор и законопроект за чуждестранни агенти в стил „Русия“, който ще изисква НПО да бъдат етикирани като „организации, подкрепяни от чужбина“, ако получат повече от 5000 евро (4200) извън страната.
В Хърватия целостта на съдебната система беше поставена под въпрос след назначаването на Иван Турудич за главен държавен прокурор, съдия с тесни връзки с управляващата партия Хърватски демократичен съюз (ХДС). Европейската прокуратура се оплака от системни трудности при „спазването на върховенството на закона“ в Хърватия, след като службата на Турудич изглежда оспори правото на Европейската прокуратура да разследва предполагаем случай на измама с бюджетни средства на ЕС.
В Румъния последните президентски избори показаха как TikTok може да издигне малко известен ултранационалист до победа, докато законопроектът за осигуряване на независимостта на обществената телевизия и радио продължава да тъне в парламента от 2021 г.
Авторите на доклада също така предупредиха, че „ролевите демокрации“, включително Франция и Германия, в Северозападна Европа, не са имунизирани срещу проблеми.
Във Франция изследователите предупредиха за нарастващото използване на процедурата по член 49.3 за прокарване на решения без гласуване, както и за увеличаващите се ограничения върху свободата на изразяване, въведени преди Олимпиадата или за противодействие на чужда намеса.
В Германия изследователите похвалиха по-строгите правила, предназначени за борба с „въртящите се врати“, при които висши служители поемат работа в сектори, които наскоро регулирали. Но те изразиха загриженост относно „прекомерни и непропорционални“ отговори на пропалестински събития, включително цензуриране на пропалестински гласове или отказ на влизане на влизане на бившия гръцки министър на финансите Янис Варуфакис, който беше поканен да говори на подобно събитие. Миналия април полицията затвори това, което би било тридневна палестинска конференция в Берлин, опасявайки се, че ще даде платформа на антисемитски възгледи.
Полша, която се опитва да възстанови независимостта на институциите, беше посочена като предупреждение. Коалиционното правителство, водено от Доналд Туск, се стреми да възстанови съдебната независимост и медийния плурализъм, но се сблъсква с конфликт с президента Анджей Дуда, който е свързан с предишната управляваща партия, както и със сложността на премахването на компрометираните институции. Полша „илюстрира, че справянето с компрометираната независимост на институциите е изключително предизвикателно и крехко начинание“, заяви Liberties.
Неправителствената организация призовава Европейската комисия да засили мониторинга върху страните-членки на ЕС, като го свърже с отпускането на средства от ЕС, както и да предприеме ускорени правни действия за нарушения на върховенството на закона.
