Асен Василев: Оптимист съм, че България ще влезе в еврозоната през 2025 г.

Г олям оптимист съм, че България ще стане следващата държава от еврозоната на 1 януари 2025 г. Това заявява министърът на финансите Асен Василев в интервю за германското издание Die Welt, разпространено от Министерството на финансите.

Василев посочва, че страната ни има второто най-ниско съотношение дълг към БВП в Европейския съюз - 22 процента, както и че в продължение на много години сме далеч под максимално допустимото ниво от 60 процента. Целта за дефицит от три процента по критериите от Маастрихт също не е проблем, отбелязва министърът.

България получи силна подкрепа за еврозоната

Той посочва, че само инфлацията от 5 процента все още е твърде висока. Въпреки това от месеци и при този показател наблюдаваме рязък спад. Допускаме, че инфлацията ще достигне необходимото ниво през юни или най-късно през септември, казва министър Василев.

Асен Василев заявява, че не вижда причина за отлагане на присъединяване на България към еврозоната. 

"Новите евромонети вече се секат и информационните системи на банките са готови. Но, разбира се, това не зависи от нас, това е решение на Европейската комисия и на Европейската централна банка", посочва министърът.

Според министър Василев присъединяването ни към еврозоната отдавна е закъсняло.

"От 1997 г. насам стойността на лева е обвързана с германската марка, а по-късно и с еврото. Индиректно в продължение на много години Европейската централна банка определя нашата парична политика. Но все още нямаме място на масата при вземането на решения. От тази гледна точка с присъединяването на България към еврозоната ние си възвръщаме известна степен на контрол над нашата валута", посочва финансовият министър.

НС прие промените в Закона за БНБ, които уреждат въвеждането на еврото

Той заявява, че основният мотив за въвеждане на еврото е, че нашата вътрешна икономика спестява много пари чрез еврото.

"Днес повече от 60 процента от нашата търговия е с други европейски държави. От друга страна двете различни валути досега са понесли високи трансакционни разходи", отбелязва министърът и обяснява, че те представляват около 1 процент от БВП на България годишно, малко под един милиард евро.

Попитан колко големи са резервите на българите за еврото,

министър Василев отбелязва, че според социологическите проучвания по-голямата част от българите подкрепят присъединяването, а подкрепата в бизнес общността е още по-голяма.

На въпрос за икономическата стабилност на България през следващите години,

Асен Василев казва, че от самото начало увеличението на заплатите е в основата на усилията в областта на икономическата политика.

"Ние осигуряваме по-високи заплати, а работодателите получават държавна помощ за инвестиции, които увеличават производителността на икономиката. Това се изплаща по много начини. От една страна се увеличават данъчните приходи. От друга страна, въпреки рязкото покачване на заплатите, безработицата намалява", казва министър Василев. Той отбелязва, че през 2022 г. за първи път повече работници са се преместили от Европа в България, отколкото от България в Европа. 

КЕВР: Силен фактор в усилията за еврозоната

Попитан къде вижда слабостите на еврото,

Асен Василев посочва, че според него решаващият фактор за бъдещето на еврото е дали всички заедно успяваме да увеличим конкурентоспособността на европейската икономика като цяло.

"Трябва да приведем в ред европейското енергийно пространство. Неприемливо е в Европа да имаме значително по-високи енергийни разходи в дългосрочен план, отколкото в САЩ или Китай. Това е огромен недостатък, който ще окаже влияние и върху общата валута в дългосрочен план", смята Василев.

Той добавя, че Европа се нуждае от комбинация от технологии и източници за производство на енергия, които ще ни направят конкурентоспособни в дългосрочен план. "Инвестираме сериозно във фотоволтаици и вятърна енергия, в нови водноелектрически и помпени централи за съхранение, както и в нови атомни електроцентрали", казва още министърът на финансите.