В декларация Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), настоява за широк и неполитизиран обществен дебат, както за изработване на законодателство и алгоритъм на действие при подобни кризи (втора вълна) с оглед предвидимост и минимизиране на неблагоприятните последици, така и за разработване на приоритети за развитие в условията на нова обществена и социално-икономическа глобална среда. Повод за това е и предложеният от Европейската комисия мащабен план за „устойчиво, съгласувано, приобщаващо и справедливо за всички държави членки“ възстановяване с бюджет от 1,85 трилиона евро.
Следва пълният текст на декларацията:
Във връзка с постепенния преход към възстановяване на нормалния житейски ритъм след периода на карантината АИКБ изразява задоволство от факта, че България се справи добре на фона на много от другите страни от европейското ни семейство.
Всички бяхме поставени в необичайна и безпрецедентна ситуация и затова е необходимо да се направи вярна равносметка както на добрите, така и на неудачните решения, с оглед по-голяма адекватност на действията при евентуално повторение на подобно изпитание.
Стриктно спазване на законите и Конституцията.
Пред лицето на непознатата глобална опасност правителството реагира навременно, съобразявайки се с препоръките на СЗО и действията на другите правителства по света. Целенасочено се осигуриха време и средства на здравната система, която тогава изглеждаше, че не беше готова да посрещне неизвестна по интензитет, обем и продължителност заболеваемост. Трябва да се признае, че в България не действаха забрани, до които стигнаха много други правителства в Европа и по света.
Въвеждането на епидемичен режим у нас, а и в повечето страни в ЕС, не отговаряше на изискванията на някакъв местен или на СЗО стандарт за брой заразени на милион население например, както и не се реализира през съществуващата законова уредба, в т.ч. институционално, организационно, ресурсно и времево. Същевременно обявената от СЗО пандемия не отменя местното законодателство за епидемичен режим, но у нас се приложи извънредно законодателство, писано на крак и оспорвано поради това и до момента. Ограничаването на правото на придвижване между областните центрове е нарушение на Конституцията и е спорно дали извънредно положение може да го постановява. Затварянето на парковете и планините е незаконно и вредно за здравето, а при работещ обществен транспорт и метро - е и неуместно.
Създаването на щаб без законова санкция и при съществуващи ясни правила и процедури в националното здравеопазване е неправомерно. Разпалването на страхова психоза е незаконно и вредно за здравето на населението. Прекратяване на работата на Народното събрание е недопустимо и напълно неоправдано.
Категорично човешкият живот е единствен приоритет в подобна обстановка. Но именно това поставя пред изпитание качеството на предприетите мерки – човешкият живот е също толкова важен и след прилагането на съответните решения, както и след привършване на ограничителния режим.
Адекватност и подготвеност на здравната система.
Очакваме, че здравната ни система е вече много по-подготвена за посрещане на подобни и нови бедствия. Медицинският персонал, ангажираните с осигуряване на необходимите средства, както и разбирането и търпението на гражданите, заслужават високо признание и благодарност.
Кризата обаче открои системните проблеми в здравеопазването ни, които бяха видни и преди нея. Фокусирани върху материална база, координация на действия, формулиране на протоколи, дефицита на адекватни предпазни средства и спазването на правилата за защитеност на медицинския персонал, на практика системата ни на здравеопазване блокира по всички останали случаи, различни от Covid-19, а лечението им бе сериозно занемарено, стигна се до прекратяване на детски и женски консултации, трансплантации, планови операции, ранна диагностика и профилактика.
Докато в нито един момент не бяха използвани едновременно дори и 5 % от апаратите за обдишване и налични болнични легла за заразени с COVID-19, преустановяването на регулярната медицинска дейност недопустимо изложи на риск здравето на хората. Аргументът, че е възможно претоварване на болниците, е неправомерен, а се оказа и неверен. Прякото копиране на откъслечен чужд опит е нерелевантно.
Обобщавайки, натрапва се разочарованието в обществото, че въпреки все по-засиленото финансиране (ръст от над три пъти за десет години) здравната ни система е с все по-ниска ефективност.
Компенсация на затворените дейности и услуги и антикризисни мерки в икономиката.
Когато държавата принудително затваря производства и услуги, следва автоматично да се приложат мерки за запазване на заетостта с компенсаторен характер – т.е. всеобхватно, дори и поради ограничен ресурс да е непълно.
Такъв бе и е европейския принцип и действие. България изостана, подходи едностранно, не отчете факта, че победата на фронта се осигурява от тила. Въпреки настойчивите призиви на работодателските организации, изпълнителната власт не проведе навременен и ефективен диалог с бизнеса, забави се с мерките, допусна редица неефективности.
Поглед към бъдещето.
Да, светът се променя, формулират се нови приоритети, включително и по отношение на икономически, здравни и социални политики. Именно това трябва отговорно да започнем да работим и на национално ниво.
АИКБ предлага, без да губим от погледа си необходимостта от продължаване на усилията за подобряване обезпечеността и работата на здравната система, да съсредоточим умения, ресурси и време за възстановяване на икономиката от претърпените щети, за извличане на необходимите изводи и за целенасочени действия с цел подобряване позициите на българската икономика в глобалното икономическо и обществено-политическо пространство, което без съмнение ще претърпи сериозна трансформация.
АИКБ настоява за широк и неполитизиран обществен дебат, както за изработване на законодателство и алгоритъм на действие при подобни кризи (втора вълна) с оглед предвидимост и минимизиране на неблагоприятните последици, така и за разработване на приоритети за развитие в условията на нова обществена и социално-икономическа глобална среда. Повод за последното ни дава и предложеният от Европейската комисия мащабен план за „устойчиво, съгласувано, приобщаващо и справедливо за всички държави членки“ възстановяване с бюджет от 1,85 трилиона евро.
