В ранните часове на 27 юли 1955 г. пътническият самолет Lockheed L-049 Constellation (бордов номер 4X-AKC) на израелската национална авиокомпания El Al изпълнява редовен полет от Лондон за Тел Авив с междинни кацания във Виена и Истанбул. На борда се намират 51 пътници от различни националности (сред които граждани на Израел, САЩ, Великобритания и СССР) и 7-членен екипаж.
По време на етапа между Виена и Истанбул, поради гръмотевична буря и повреда в навигационното оборудване, самолетът се отклонява от международния въздушен коридор. Вместо над Югославия и Гърция, машината навлиза непозволено в българското въздушно пространство в района на град Трън.
Реакцията на българската противовъздушна отбрана е незабавна. Двойка изтребители МиГ-15 са вдигнати по тревога със заповед да прихванат и принудят нарушителя да кацне. Преследването продължава на юг по протежение на река Струма. В района на Петрич, малко преди самолетът да напусне границата с Гърция, изтребителите откриват огън по разпореждане на командването.
Самолетът се разпада във въздуха и пада в подножието на възвишението Кожух край Петрич. Всички 58 души на борда загиват.
Дипломатическата буря и признанието на София
Инцидентът незабавно предизвиква силен международен отзвук. Държави като Израел, Великобритания и САЩ отправят остри протестни ноти към правителството в София.
Първоначално българските власти се опитват да оправдаят действията си с нарушаването на държавния суверенитет и сигурността в условията на засилено напрежение от Студената война. Скоро след разследването обаче българското правителство официално признава, че пилотите и командването са действали с „известна прибързаност“ и че не са били изчерпани всички средства за принуждаване на самолета да кацне. София изразява съболезнования и готовност да изплати обезщетения на близките на жертвите.
Въпреки това преговорите за конкретния размер и правното основание на компенсациите забавят процеса, което кара засегнатите държави да потърсят международно правосъдие.
Правният сблъсък в Международния съд в Хага (1957–1959)
През 1957 г. Израел (последван от САЩ и Великобритания) завежда дело срещу България пред Международния съд в Хага (Case Concerning the Aerial Incident of July 27th, 1955). Израелският исков молба настоява за официално осъждане на България за нарушаване на международното право и изплащане на материални щети.
Пред съда се изправят ключови правни фигури:
Шабтай Росен – водещ израелски юрист и дипломат, представляващ ищците.
Проф. Нисим Меворах – изтъкнат български правен учен и дипломат, оглавяващ защитата на България.
Юрисдикционният спор: Член 36(5) от Статута на МС
Основната линия на защита, разработена от проф. Нисим Меворах, не навлиза в същността на самия военен инцидент, а оспорва компетентността (юрисдикцията) на Международния съд да разглежда делото.
Защитата стъпва на следния правен казус:
България е декларирала признаване на задължителната юрисдикция на Постоянния съд за международно правосъдие (ПСМП) още през 1921 г.
С падането на ПСМП и създаването на ООН през 1945 г., член 36(5) от Статута на новия Международен съд прехвърля действащите декларации към новия съд.
България обаче става член на ООН едва през декември 1955 г. – няколко месеца след инцидента край Петрич и години след като ПСМП е престанал да съществува.
Проф. Меворах защитава тезата, че тъй като декларацията от 1921 г. е угаснала заедно с ПСМП преди приемането на България в ООН, тя не може автоматично да бъде подновена чрез член 36(5).
Решението на съда от 26 май 1959 г.
На 26 май 1959 г. Международният съд в Хага постановява своето решение (Judgment on Preliminary Objections). С мнозинство съдът приема аргументите на българската защита и обявява, че няма юрисдикция да разглежда иска на Израел срещу България.
Решението се превръща в прецедент в международното право относно приемствеността на задължителната юрисдикция при приемането на нови държави членки в ООН.
Финална развръзка и извънсъдебно споразумение
Въпреки процедурната победа в Хага, България не се отказва от поетия морален ангажимент. През 1963 г. българското правителство подписва двустранни споразумения с Израел и останалите засегнати държави за извънсъдебно уреждане на спора.
София изплаща компенсации на семействата на загиналите пътници и екипаж, с което казусът е окончателно приключен от дипломатическа гледна точка. Инцидентът над Петрич остава в историята като една от най-тежките цивилни авиационни трагедии от ерата на Студената война и важен урок за процедурните тънкости на международното правосъдие.
Добави ни в предпочитани източници в Google
