Д нес започват тържествата по повод 143-тата годишнина от избухването на Априлското въстание, като кулминацията им ще бъде утре в Клисура, където ще присъства и президентът Румен Радев, предава NOVA.
Тази вечер в Копривщица, където Тодор Каблешков пише своето „Кърваво писмо”, ще има възпоминателна заря.
Априлското въстание заема важно място в съзнанието на всеки българин, независимо от каквито и да било странични фактори. Априлското въстание е събитие, което се помни и почита и до днес, защото то, макар и с трагичен край, е малката искра, която се разпространява из цяла Европа и води до дългоочакваната свобода.
Със смъртта на Апостола през 1873г. в Българския революционен комитет настъпва криза, защото той губи своят лидер и обединител.
Времената са бурни и колебливи, а народите на Балканския полуостров започват един по един да се надигат и да организират бунтове, въстания, революции.
Едва ли е учудващо, че именно в този дух, обхванал региона, и на фона на дълбоката криза в БРЦК, начело на Българския революционен комитет застава не кой да е, а Христо Ботев.
Христо Ботев се ражда през 1848г., която в световната история е позната като „Годината на революциите”. Съдбата сякаш умишлено подбира годината, в която да се роди един от най-отличителните български революционери, който впоследствие ще се превърне в национален герой.
Ботев влага цялата си енергия в своя най-висш идеал – да види родината свободна, но неистовото му желание за революция на моменти му пречи и замъглява разума му.
Българският революционер подценява липсата на време и ресурси и организираното от него Старозагорско въстание от септември 1875г. се проваля.
Срамът от случилото се и нападките, които получава впоследствие, го подтикват да се оттегли, като по този начин има повече време да анализира последните събития.
В края на 1875г. група млади и ентусиазирани младежи сформират Гюргевския революционен комитет. Те са решени да организират ново въстание, с по-мащабни размери. Българските земи са разделени на окръзи и започва подготовка чрез разговори с местните и набавяне на ресурси.
Прогресът в различните окръзи не е равномерен и повечето от тях не смогват с убеждаването на хората, че си заслужава да се вдигнат на бунт. Не са много онези, които вярват, че българите сами могат да се справят с една империя, доказала мащабите на своята армия през вековете.
Четвърти окръг, който обхваща населените места в Родопите и Средногорието, действа най-организирано и на събранието на комитетите в местността Оборище на 14 април, се обсъжда крайния план за въстанието и е решено то да избухне на 1 май.
По вина на извършено предателство въстанието избухва по-рано от планираното – на 20 април (стар стил). Копривщица, Панагюрище, Стрелча и Клисура са едни от първите села, в които хората въстават.
Априлското въстание е кърваво и зверски потушено. Сведения за това откриваме и в архиви от Западния свят, където обществата са потресени от случилото се в България.
В подкрепа на българския народ тогава се изказват редица личности с авторитет в различни сфери на публичния живот – Уилям Гладстон, Лев Толстой, Дмитрий Менделеев, Виктор Юго.
Историята никога няма да забрави и американския журналист Макгахан, който разказа на света за лицето на ужаса в българската действителност.
България губи едно от най-важните лица на своето революционно движение във Врачанския Балкан, но успява да накара света да обърне поглед към Балканите и по този начин да извоюва своята свобода.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитно съдържание последвайте страницата ни в Instagram.
