Г одината е 1948.
Три години след края на най-унищожителната война в историята на човечеството до онзи момент.
Следите от Втората световна война все още са прекалено изразителни във всяка една сфера на човешкия живот – икономика, политика, природа.
Старият континент понася тежки загуби – човешки и материални, а Европа се превръща в черна сянка на хорската мъка.
Планът „Маршал” е инициатива на Съединените щати, чиято идея е подпомагане на държавите от Западна Европа с цел по-бързо възстановяване в политически, икономически и културен план.
САЩ отделя 17 милиарда долара (равняващи са на около 198 милиарда спрямо курса на долара към 2018г.), които да разпредели между отделните европейски държави.
Стратегията на американската страна е да изгради наново унищожените от войната райони, да модернизира промишлеността, да премахне границите за търговия в рамките на континента, както и да предотврати разпространяването на комунистическата доктрина.
Разпределението на паричните ресурси става според броя на жителите и важността на съответната държава във формирането на една стабилна общоевропейска икономика.
Най-голям дял се полага на Обединеното кралство (26%), следвано от Франция (18%) и Западна Германия (11%). Сред останалите страни, включени в плана „Маршал” са Италия, Португалия, Швеция, Норвегия, Гърция.
Участие в плана „Маршал” е предложено и на СССР, но те отказват и блокират помощите към почти всички страни от Източния блок.
САЩ организират подобни инициативи и в Азия, но те не са част от плана „Маршал”.
Тогавашният американски президент Хари Труман подписва плана „Маршал” на 3 април 1948г. и тази дата се смята за неговото ефективно влизане в сила.
Спорно е до каква степен планът „Маршал” е помогнал за по-бързото възстановяване на европейската икономика. Много експерти твърдят, че през 1948г. то вече е било започнало и е щяло да се реализира и без този „спасителен пояс”.
Историците са категорични, че е грешно да се твърди, че инициативата на САЩ е съживила Стария континент като с магическа пръчица. В периода между 1948 и 1951г. средният растеж на БВП на страните в плана „Маршал” е едва 0,3%.
Разбира се, има и такива, които смятат, че планът, подписан от президента Труман, е бил последната надежда за бърз подем на Европа.
Ето какво казва белгийският историк Херман Ван дер Вее за плана „Маршал”:
„Той дава нов тласък на реконструкцията на западноевропейската икономика и допринася много за реновацията на транспортната система, модернизацията на промишленността, улесняването на търговията в границите на континента”.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още любопитни новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
