К лючовото предизвикателство както тази година, така и догодина ще бъде възстановяването на икономиката, е заявил в интервю за агенция Блумбърг премиерът Пламен Орешарски, цитиран от пресслужбата на Министерски съвет. (Вж. статията)
Министър-председателят е отбелязал, че очакванията за следващата година са да има по-висок растеж от настоящата, като в бюджета е записан темп от 1,8%. Фактори за това са по-високото вътрешно търсене, както и малко по-високото външно търсене, което ще даде възможност за растеж на износа.
"Прогнозираме по-високо ниво на преки чуждестранни инвестиции и като цяло по-високо ниво на инвестиционната активност вътре в страната.
В последните две години вътрешните и външните инвестиции са на много ниско равнище, така че има потенциал в това отношение", е заявил премиерът. Попитан за прогнозите за чуждестранни инвестиции, той е посочил, че цифрата в Закона за бюджета е малко под 2 млрд. евро. "Надявам се тази сума да бъде надхвърлена", е изтъкнал Орешарски. Според него може да се очаква повишение на външните инвестиции при туризма, някои подсектори на машиностроенето и инфраструктурата. "Като инвестиционни намерения има достатъчно, но нека не избързваме и да видим кои от тях ще станат реалност", е отбелязал министър-председателят. Той е изразил надежда, че добрите, макар и крехки, външни сигнали през второто полугодие на тази година във водещи европейски икономики ще се развият през идната година. Според него това допълнително ще подпомогне процесите на икономическо възстановяване. "Сегашният нисък темп или практическа стагнация е до голяма степен в резултат и на лошото представяне на европейските икономики от първата половина на годината от една страна, а от друга - на политическия цикъл вътре в страната", е добавил премиерът Орешарски.
Попитан за "Белене", той е заявил, че проектът е на стадий анализ и преценка -
на първо място за дългосрочните нужди от електроенергия на нашата страна и региона, както и на възможностите да бъде привлечен стратегически външен инвеститор. "Страната няма възможности да строи със собствени средства, така че е ключово наличието на стратегически западен инвеститор", е добавил премиерът. Той е обърнал внимание на непоследователната политика на предишното правителство по отношение на цялата енергетика, се отбелязва в прессъобщението. На въпрос за 7-ми реактор на АЕЦ "Козлодуй" министър-председателят е заявил, че се работи и по този въпрос. "Не сме прекратили дейността, тъй като считаме, че има място да се разработва и такъв вариант. Стадият е предварителен", е пояснил Орешарски.
Помолен да изтъкне
важно постижение на кабинета за изминалите няколко месеца от началото на мандата,
министър-председателят е отбелязал постепенното възстановяване на инвестиционния климат. "Освободихме страната от страха. Мисля, че това се отразява в по-висока инвестиционна активност. Надявам се да го видим като тенденция и в макроикономически план следващата година", е казал премиерът. Той е изтъкнал облекчението на административните тежести, по-регулярното възстановяване на ДДС, разплащането на заварени задължения към бизнеса и най-важното - отказът от ползване на репресии спрямо стопански активните хора в България.
Според министър-председателя хоризонтът на управление ще бъде определен от самото правителство и резултатите от дейността му. "Колкото са по-добри те, колкото по-бързо успяваме с мерките за възстановяване на икономиката и оттук - стъпки към подобряване на доходите и стандарта на живот на българските граждани, толкова по-дълъг ще бъде и хоризонтът.
Ние работим със стандартния хоризонт от 4 години,
а в отделни случаи не се работи с хоризонти, а с цели, мерки и инструменти", е казал премиерът Орешарски. Той е бил категоричен, че смяната на правителства не трябва да предизвиква изкривяване на цели, когато те са достатъчно добре дефинирани и доказали се като работещи в полза на обществения интерес.
По отношение на
миграционния натиск,
министър-председателят е изтъкнал, че страната ни очаква европейска солидарност. "За следващата година се надявам да бъдем в по-голяма степен облекчени, като си давам ясна сметка, че разходите, които правим, винаги ще останат по-големи спрямо сумите, които ще ни бъдат възстановени", е подчертал премиерът. По думите му разходите догодина вероятно ще надхвърлят 22 млн. евро. "В движение разширяваме капацитета и тестваме институциите как по-бързо могат да се справят с процедурите, отнасящи се до бежанците", е добавил той. Според премиера по темата трябва да се работи с обществото като цяло.
"Има страхове. За съжаление има и търговци на страхове,
които вътре в страната насаждат противоречиво отношение към бежанците. Убеден съм, че в крайна сметка българските граждани ще намерят себе си, както винаги исторически са го правили. Важно е нашата държава, както в исторически план го е правила, да покаже хуманно отношение към такава човешка трагедия", е подчертал министър-председателят пред Блумбърг.
"За следващата година планираме голяма емисия еврооблигации от порядъка на поне 1 млрд. евро,
която ще бъде необходима за рефинансиране на дълга", е казал още министър-председателят. Той е напомнил, че ще трябва да посрещнем големи плащания по дълга през януари 2015 г. Тогава излизат в падеж емитираните през 2002 г. глобални облигации в щатски долари. "Наред с това предвиждаме регулярен интензитет на вътрешни емисии, също за рефинансиране на дълга и за финансиране на дефицита. Като отчитате, че дефицитът е около 1,5 млрд. лева, приблизително толкова ще излезе нетната емисия на дълг, а за брутната емисия - към нея трябва да добавим и излизащите в падеж емисии, на които ще бъде направено превъртане", е допълнил премиерът. Той е изтъкнал, че заемът от 360 млн. евро ще се използва за рефинансиране на дълга и за финансиране на дефицита до края на тази година.
"Изцяло оставаме в лимитите на дълга, които бяха гласувани в Закона за бюджета преди актуализацията му",
е подчертал министър-председателят. На въпрос за облигациите на БЕХ, премиерът Орешарски е казал, че голяма част от тях ще се използват за рефинансиране на стари дългове, както и за инвестиционни разходи.
"В енергетиката е важно да освободим предпоставките за експорт. Надяваме се това да донесе повече парични постъпления на енергийния сектор като цяло. Готвим регулация на ВЕИ-тата (възобновяемите енергийни източници) на базата на добри практики, които вече съществуват в европейски страни", е изтъкнал министър-председателят.
Във връзка със Споразумението за партньорство премиерът е отбелязал: "Надявам след бележките от ЕК да можем да стартираме разговори, така че да финализираме документа. Средствата отдавна са договорени, още през февруари, в размер на около 7 млрд. евро. Много важно е как те ще бъдат разпределени, така че да се максимализира ефектът от тях. Ще поставим като приоритет конкурентноспособността във всичките й аспекти. Това отговаря в значителна степен и на основните цели на кабинета за икономическо възстановяване".
По темата за мораториума за земята, министър-председателят е заявил, че е имало седемгодишен период, който е достатъчен и по-нататъшен мораториум не е практически възможен и не е целесъобразен от гледна точка на общите принципи на функциониране на общността.
