Том Хейс - престъпен борсов гений или просто Рейнман?

Т ом Хейс стана първото физическо лице, осъдено във Великобритания след огромния скандал за манипулация на междубанковите лихви ЛИБОР преди няколко години. Той ще лежи в затвора 14 години.

По време на делото срещу него 35-годишният финансов дилър бе обрисуван от обвинението като лидер на глобална конспирация. Защитата му пък твърдеше, че той е маловажен играч, използван за изкупителна жертва от мениджмънта на банка Ю Би Ес (UBS), както и че практиките, за които той е осъден, са широко разпространени на финансовите пазари.

В крайна сметка съдът повярва на прокурорите.

И така, кой е мъжът, наричан Рейнман от колегите си - зъл гений или изкупителна жертва? 

"Блумбърг" разказва историята му, като се позовава на над 200 интервюта с трейдъри, брокери, представители на финансови регулатори, адвокати и мениджъри, както и на хиляди имейли и документи, разкрити по време на делото срещу него. През 2016 г. на базата на всички тези документи ще излезе и книга за скандала, чийто автори са Лиам Вон и Гавин Финч.

Том Хейс, който има синдром на Аспергер (лека форма на аутизъм), е аутсайдер от детските си години. Отраснал в западен Лондон, след развода на родителите си той отива да живее в гр. Уинчестър, Хампшир. Като дете той е обсебен от футбола. Заради странния си характер той често е жертва на хулиганство от страна на свои връстници. Докато учи в университета, той се издържа с нископлатена работа. Преди да се дипломира, той успява да спечели стаж в Ю Би Ес в Лондон.

След като завършва образованието си, започва работа на ниска позиция в отдела за финансови деривати в "Роял банк ъв Скотланд". Заради това, че приготвя чай и върши дребни услуги за своите по-високопоставени колеги, той получава правото всеки ден в продължение на 20 минути да ги разпитва за каквото пожелае.

Финансовият свят очарова Хейс заради ясните си правила, които за разлика от общуването с хора не го затрудняват, и скоро той започва да чете задълбочено за пазари, ценови модели, движение на лихви и всичко, свързано с борсовата търговия.

Странностите на Хейс, както и това, че когато излиза с други банкери вечер, пие само горещ шоколад, му печелят прякора Шоколадовия Томи. Колегите му го наричат Рейнман заради приликите му с героя на Дъстин Хофман от едноименния филм и постоянно му се подиграват. Въпреки това той успява да си създаде приятели и открива, че начинът му на работа е ценен за брокерите, които не се вълнуват къде е учил даден трейдър, стига да им носи сделки.

В крайна сметка става ясно, че именно странностите, които го изолират социално, се превръщат в най-голямата му сила, когато е на работа.

Той става рано, работи по 12 часа на ден, ляга си около 10 ч. вечерта, и понякога става през нощта, за да види как върви търговията. Хейс започва да прави много лихвени суап сделки - рисково инвестиране, в което се търгува с плаващи срещу фиксирани лихвени нива. Най-често тези сделки се правят между професионални трейдъри и банки или хедж фондове. 

За Хейс сложните калкулации, свързани с тези сделки, както и постоянното умствено натоварване, не са проблем. Освен това той открива, че е способен да поема хладнокръвно големи рискове. На пръв поглед странните решения на Хейс демонстрират яснотата, с която той вижда механизмите, движещи финансовите пазари.

Въпреки смесените резултати от работата му в началото, таланта му не остава незабелязан и пред 2004 г. той е поканен да работи в "Роял банк ъф Канада". Там той получава собствен портфейл, фокусиран върху деривативи на японската йена. През 2006 г. Ю Би Ес кани талантливия трейдър на работа.

Банката го изпраща да работи в Токио - голямо повишение, което отразява неговата еволюция - от смучещ какао ексцентрик в трейдър с впечатляваща агресия на пазара.

Както в покера, така и във финансовите пазари, има два типа играчи - предпазливи, които чакат да се сдобият с добра ръка, залагат на нея и се надяват да спечелят, и агресивни, които не могат да се сдържат да не играят във всяко раздаване, като тактиката им е да играят по нервите на опонентите си.

Хейс категорично спада към агресивните играчи. Той търгува постоянно и си изгражда име на рисков играч.

Неговото отиване на работа в Япония се случва точно след като японското правителство вдига лихвите за пръв път от десетилетия и така събужда спящ от години пазар.

Огромната част от финансовите инструменти, с които търгува Хейс, се индексират по ЛИБОР - усреднен лихвен процент, по който банките предлагат негарантирани заеми помежду си в Лондон, и използван като референтен курс за определяне на лихвите по много видове сделки по цял свят.

Наричан най-важното число във финансите, LIBOR е фактор за това дали огромна част от тези сделки ще завършат с печалба.

Хейс вече е научил, че изкуството на борсовата търговия включва изграждането на правилна прогноза за близкото бъдеще на базата на непълна и променяща се постоянно информация. Голямата въпросителна за него става каква ще бъде стойността на лихвите утре.

Години по-късно той ще разкаже пред съда, че е имал сънища, свързани с ЛИБОР

Хейс обича страстно работата си и реагира с искрен гняв, когато нещата не се нареждат според плановете му. След първите си няколко седмици в Ю Би Ес в Токио той е на загуба заради грешно залагане за посоката, в която ще се движат краткосрочните лихвени нива.

Въпреки че в последните десетилетия финансовият сектор бе напълно трансформиран от технологиите, начинът, по който се определя ЛИБОР, си е останал един и същ: всеки ден някои от банките в Лондон съобщават на Британската асоциация на банкерите при какви лихви и за какви периоди от време са готови да заемат помежду си основните видове валути. Усреднената стойност от тези комбинации определя нивото на ЛИБОР за деня.

Това ниво влияе на търговията с всякакви видове финансови инструменти по целия свят. То обаче се определя всеки ден от шепа хора.

И така, един следобед в Токио, докато Хейс сипе ругатни заради ситуацията, в която е изпаднал, в разговор с един от брокерите си в Лондон, който му е и приятел, този брокер му предлага да говори със свой колега, който отговаря за изпращането на имейл с прогноза за нивото на ЛИБОР до групата банкери, които го определят. Имейлът би трябвало да е с безпристрастна прогноза, но брокерът приятел на Хейс му казва, че би могъл да повлияе на колегата си и той да понижи прогнозата.

Идеята на този ход е, че може да има по-мързеливи банкери, които да не вложат много труд в определянето на лихвите, а просто да последват прогнозата.

За Хейс този момент е истинско просветление

Той винаги е знаел, че банките определят своя ЛИБОР така, че да не влияят зле върху своите инвестиции, но е смятал, че системата не може да бъде повлияна, защото никоя банка няма голямо индивидуално влияние върху усреднената стойност на лихвата.

Хейс обаче е работил в много банки, има контакти с брокери там, и изведнъж се досеща, че може да повлияе на няколко банки едновременно и така да дърпа конците без никой да осъзнава. Плюс за него е, че, за разлика от мнозинството трейдъри, има добри отношения с брокерите си заради обикновения си произход.

След първия път, в който Хейс изпробва този начин на влияние, идеята как да влияе на пазара трайно се настанява в съзнанието му.

Той прави втори такъв опит, като се обажда на двама брокери. Схемата проработва и той успява да повлияе на лихвите така, че печели стотици хиляди долари.

В следващите месеци той започва да се свързва с хора от други банки, за да търси помощ при манипулирането на пазарните лихви. В някои случаи той се договаря с брокерите да им плаща за влияние върху ЛИБОР. По време на делото си той разказва дори за случай, в който брокер се е съгласил да му съдейства срещу шоколадче "Марс".

За действията на Хейс и обещанията му към брокерите за голяма награда, ако му помогнат, има множество доказателства - имейли, записани телефонни разговори и съобщения.

От Ю Би Еес обаче оспорват версията за развитието на нещата, според която Хейс е мозъкът на огромната злоупотреба. Според говорител на Ю Би Ес нито Хейс, нито Ю Би Ес са измислили начина да се манипулира ЛИБОР. Според вече бившите работодатели на Хейс това е поведение, широко разпространено на финансовите пазари от години.

За Хейс е невъзможно да разбере със сигурност точно на колко се измерва влиянието му върху нивото на ЛИБОР.

Според негови собствени изчисления това влияние е причина за едва около 10% от печалбите му, но в този бизнес това е голяма сума - през 2007 г. той печели за Ю Би Ес 50 милиона долара.

Началото на края е през април 2008 г., когато "Уолстрийт джърнъл" съобщава, че все повече банкери се съмняват в начина, по който британските банки определят лихвите на заемите помежду си.

Според информацията на авторитетното издание банките нарочно обявяват по-ниски лихви, за да скрият от пазара, че са отчаяни за ликвидност.

Статията привлича вниманието на Винс Макгонагъл от американския регулатор на търговията със стокови фючърси. Той се свързва с колегите си от регулатора на фондовите борси в САЩ, както и с колегите си във Великобритания. Финансовите власти в Англия обаче не проявяват интерес към случая. В крайна сметка г-н Макгонагъл и екипът му получават карт бланш да се заемат с това, което ще се превърне най-голямото разследване в историята на агенцията му.

Междувременно схемата на Хейс работи като добре смазана машина. Той става все по-изобретателен и измисля сложни сделки между своите брокери в различните банки, за които те работят, за да им се отплати за услугите. Според "Блумбърг" между септември 2008 г. и август 2009 г. той е осигурил на брокерите, помагащи му във влиянието върху ЛИБОР, печалби от общо 470 хиляди британски лири.

По това време Хейс вече е доста известен във финансовите среди и получава предложения за работа както от "Голдън Сакс", така и от "Ситигруп". Той отказва работата в "Голдън Сакс", защото се притеснява, че не е достатъчно добър да работи там, но приема офертата на "Ситигруп".

През 2010 г. разследването на американските власти стига до запис от телефонен разговор между мениджъри в британската банка "Барклис", които открито обсъждат как да повлияят на определянето на ЛИБОР.

Записът води до началото на криминално разследване, водено от американското министерство на правосъдието. В крайна сметка това принуждава и британските власти да се намесят.

Американските власти връчват призовки за документи и разпити на служители в общо 16 банки.

Една от тези банки е Ю Би Ес, чиито адвокати започват собствено разследване от централата в Цюрих, а името на Том Хейс веднага изпъква на фона на останалите.

Още с отиването си в "Ситигруп" Хейс впечатлява един от служителите там, отговорен за определянето на ЛИБОР нивата на банката, с откритите си опити да му влияе. Боркерът предупреждава колегите си за практиките на новия трейдър и впоследствие всички опити на Хейс да влияе върху тях остават безплодни. Освен това и старите му съюзници започват да му обръщат гръб заради носещите се слухове за разследване на американските власти.

За кариерата на Хейс настъпват лоши времена. 

В края на юни - особено неуспешен месец в "Ситигруп", той отново се опитва да повлияе на нивата на междубанковите лихви чрез един от брокерите си, но не успява и губи милиони.

Следващия месец Хейс бива разпитван повече от 12 часа от адвокати на банката и един ден, когато отива на работа, е повикан на среща с мениджърите на "Ситигруп", които му казват, че го разследват от месеци, знаят за практиката му да манипулира лихвени нива, както и че е уволнен.

Той обаче ги обвинява, че са не по-малко замесени от него и иска да знае колко пари ще получи, за да не разгласява нищо за случая. В крайна сметка от "Ситигруп" му отказват да му дадат повече пари, но му казват, че може да задържи бонуса от 3 млн. долара, който е получил при наемането си.

След уволнението си от "Ситигруп" младият мъж се опитва да подреди живота си. Той се връща в Англия и се жени за Сара Тай - корпоративен адвокат. Семейството си купува къща, а през 2011 г. се ражда първото им дете.

През декември 2012 г. обаче Хейс е арестуван. Няколко дни по-късно той научава от телевизията, че американските власти му повдигат криминални обвинения и искат екстрадицията му, както и че Ю Би Ес е глобена с 1,5 милиарда долара за манипулиране на LIBOR от китайския си клон.

След като се съветва с адвокатите си, Хейс решава, че единствения начин да избегне затвор в САЩ е като стане информатор на британските власти. За да остане по-близо до семейството си, той решава да направи пълни самопризнания, за радост на разследващите във Великобритания, които са закъснели с включването си, но вече мечтаят за осъдителни присъди. В продължение на няколко месеца Хейс изповядва "греховете си".

През юни на следващата година са му повдигнати обвинения и от съда във Великобритания. Той е идентифицирал пред разследващите около 20 души, за които казва, че са му съучастници, включително доведения си брат.

Постепенно облекчението на Хейс, че няма да лежи в американски затвор, е изместено от гняв - по време на разследването той има достъп до хиляди документи, от които става ясно, че манипулирането на междубанковите лихви е широкоразпространена практика.

За него не е ясно защо единствено той трябва да понесе последствията от това. През октомври той решава, че ще пледира невинен по всички обвинения.

Много бивши брокери и трейдъри потвърждават, че манипулирането на ЛИБОР е широко разпространена практика от над десетилетие.

След избухването на скандала пред 2012 г. медии като "Ройтерс" и "Файненшъл таймс" публикуват свидетелства за злоупотреби на пазара, които стигат назад във времето до 1991 г. Според анализатори обаче финансовите власти в САЩ и Великобритания не искат да разследват толкова назад във времето, защото така ще разкрият собственото си бездействие.

Преди месец британският съд осъди Хейс на 14 години затвор. В момента той обжалва присъдата си.

През октомври ще започнат дела срещу шестима от брокерите, свързани с него, по обвинения, че са повлияли на нивата на ЛИБОР. До момента скандалът е довел до глоби за няколко огромни финансови корпорации на стойност 10 милиарда долара. Над 100 брокери и трейдъри, замесени в скандала, вече не работят във финансовата индустрия.

Британските власти заявяват неофициално, че в следващите месеци ще има още обвинени.

За момента обаче няма повдигнати обвинения на нито един високопоставен банкер, също както беше и след скандала със спекулациите на "Уолстрийт", довели до световната финансова и икономическа криза от 2009 г.