„Правим напълно доброволно това, което малко хора в наше време биха направили. Възстановяваме забравени занаяти, песни, ритуали, характерни за самоковско -ихтиманския район. Изработваме плетени колани, бродираме и шием дантели.
Възстановяваме и традиционното за нашия край плетене на кене (шити дантели) и платене на фурке, на които се изработват подреси, използвани за украса на местни забрадки - ресачи.
Навремето са се шиели два вида подреси – едините със сърма – златна и сребърна за украса на празничните шамии и вторите с бял конец, с които украсявали ежедневното облекло. В миналото всяка жена е била забрадена, затова и красивата кърпа е била задължителен елемент от носията.
В нашия край има една поговорка „Хубост къща не върти”, а ние се гордеем с трудолюбивите си и красиви жени”, Бойка Кичукова разказва, връща се, включва някоя от жените в разговора.
Рядко съм срещала по-позитивна и отдадена на идеята жена. Тя е читалищен секретар в Момин проход и заразява с енергия и ентусиазъм всички около себе за възраждането на старините.
„Жените, които участват в дейности към читалището в Момин проход, идват по собствено желание. Всички изделия, които произвеждаме, както са го правили нашите баби са част от носията. Възраждаме забравени практики от бита на всяка българка.
От октомври месец, когато приключвала работата на полето, жената сядала вкъщи и започвала да приготвя облеклото си и това на семейството, както и всичко необходимо за бита.
По нашите земи са се отглеждали основно овце, затова и всичко се изработвало от овча вълна. Първо се остригвали овцете, вълната се носела на реката да се изпере, след това се разчепквала, влачила се на дарак, слагала се на къделя и се предяла.
Нишката се пресуквала, намотавала се и тогава започвала да се тъче. С тези занимания са били заети дните на домакините през зимата. Като излязат за Великден всяка искала нейната носия, кърпа, чорапи да са най-красиви.”
„Забележителни са облеклата и хубостта на селянките по тези места. Те са облечени с бели ризи от дебело платно, но изпъстрени по края с коприна от всякакви краски.
В това облекло те са много хубави и напети" (описание на българките в Ихтиман на етнограф от Митровица, 1591 г.)
Пълният текст на "Ръчно плетени спомени"
