„Детството ми мина в китния Смолян. Имах eдин учител по рисуване и география. В часовете по география беше забелязал, че някой краде тебеширите. Като разбра кой е „крадеца” ми зашлеви една плесница, а момчето до мен скочи и ме защити с думите: „Знаете ли какви работи прави той от тебеширите!”
Така започва пътят в занаята на един от най-добрите пловдивски майстори златари – Христо Райдовски, с няколко откраднати тебешира и една плесница. Докато бузата на момчето още е зачервена от шамара, учителят разглежда направените от тебешир фигури и съветва родителите му да го запишат в художествено училище заради таланта, който не бива да се похабява.
„Завърших техникум по художествени занаяти в София и имах невероятния късмет да се уча от най-добрите прeподаватели.Като се изучих най-добрият човек и учител – Манук Ракобян, ме посъветва да се установя в Пловдив и да потърся майстор златар, за да ме посвети в занаята. Имаше само един, арменецът Ончо Саркисян. Отидох при него, а той ме посрещна с думите: „Абе момче, аз колко години на майстора само банички съм му носил, ти идваш и искаш веднага да започнеш.”
Не се спогодихме с него и трябваше да започна работа в "Тракийско творчество", правех модели за конфекция, а през 70-а работех в "Битови услуги", занимавах се и с гравюра. Докато през 1975 година отворихме в Стария Пловдив улица на занаятите. Сбъдна се мечтата ми. На тази улица са минали двайсет години от живота ми и сега си мисля: още два пъти да се родя, едва ли ще имам такъв късмет да попадна точно на това място.
През всички тези години съм правил какви ли не модели, обичам нестандартни неща, сам измислям проекта и го изработвам. Затова и клиентите така ме научиха и идваха при мен с най-странни поръчки. Поръчвали са ми да изработя пръстен с буре и грозд върху него за собственик на винарска изба. Друг интересен модел беше за собственика на цирк Балкански – Александър Балкански. И до днес, като видят хората снимките, се чудят как може да има такава ювелирна и прецизна изработка.
Беше преди години, пристига Александър Балкански и носи два нокътя от лъв да ги обкова и един връх от бивник на слон да направя ключодържател от него. Седнах, мислих, чудих се, исках да направя нещо интересно. Тогава реших, направих от лъвските нокти слонски глави със златен обков и рубинчета за очи, а от бивника изработих циркова арена и върху нея подредих един слон, един кон, мечка и тюлен. Това е една от поръчките, с които се гордея.”
„За съжаление отиват си занаятите, всичко се заменя от машините, от компютрите. Аз работя ръчно, научих и сина си, но е трудно. Никога от никого не съм крил занаята. Защо да го правя? Този, който го носи, можеш само да забавиш, ако не му покажеш, но той пак ще успее“. (Пълният текст „Златните ръце на майстора“)
