В целия свят театрите се борят с комерсиализацията, а у нас това е държавна политика. Думите са на големия български драматург Константин Илиев по повод липсата на победител във втория конкурс за сатирична комедия „Алеко Константинов", обявен от едноименния театър.
Всичко се свежда до краткото изречение „Няма пари“, а
ако по-малко се краде, ще има и по-добър български театър
категоричен е Илиев, който е и председател на журито.
Той сравни атмосферата в българските театри с тази на конкурсите тип „Мис Мокра фланелка“.
По думите му
българският театър върви по модела на лошия булеварден театър
пълен със секс и изневери.
Това, че конкурсът е на името на патрона на театъра, според инициаторите му е доста задължаващо. Днес се навършват 153 години от рождението на Алеко. По едно симптоматично съвпадение на тази дата е роден и големият Георги Калоянчев, който, ако не беше ни напуснал преди три години, днес щеше да навърши 91.
Във второто издание на конкурса участваха 52 пиеси от 51 автори (миналата година - 42 пиеси от 39 автори). Журито е състав: Константин Илиев – председател, и членове Юрий Дачев, Николай Младенов, Ина Шкарова и Никола Вандов.
Те не присъдиха наградата „Алеко Константинов”, но дадоха три поощрения за пиесите „Безпътния влак” от Магда Борисова, "Началник” от Крум Зарков и „На тъмно” от Сабина Василева.
Първите двама автори са юристи по образование
а третият работи като сценарист и редактор.
Като цяло, тази година преобладават пиесите, в които хората са в междублоково пространство, разказа Константин Илиев. Миналата година героите масово бяха вкарвани в кръчмата, и винаги имаше поп.
Съжалявам журито, което трябваше да прочете 30 графомански текста
каза директорът на Сатирата Здравко Митков.
Преценката на Юрий Дачев пък е, че голяма част от текстовете са писани от хора, които никога не са ходили на театър и/или нямат драматургични познания.
Константин Илиев е драматург, белетрист, преводач. Завършил е немска филология в Софийския университет и е специализирал театрознание в Хумболтовия университет - Берлин, където защитава докторска дисертация върху драматургията на Фридрих Дюренмат. От 1995 г. е главен драматург на Народния театър "Иван Вазов", автор е на редица пиеси, романи, преводи.
