Р азбира се, че това е шега. Засега. И, разбира се, че това не е невъзможно да се случи на таланта, който според мнозина е най-успешният български актьор.
Ованес Торосян работи върху шест представления едновременно, а през 2015 г. има седем филма с негово участие. И всичко това след набор от заглавия, за които всеки 29-годишен актьор в България може само да мечтае - „Източни пиеси“, „Тилт“, „Аве“, „Джулай“, „Отчуждение“, „Каръци“, „Съдилището“, „Аз съм ти“...
В „Септември в Шираз“ (2015) пък е редом до Ейдриън Броуди, където, макар и орязан, има шанса да стане част и от световното кино.
Подобен бекграунд, натрупан за броени години, е гаранция, че новините около Ованес Торосян тепърва предстоят и, нищо чудно, един ден да са свързани с имена като Де Ниро.
С Ованес говорим за „Каръци“ и каръците, за киното като цяло, за режисьорите, за бъдещето във и на България, за семейството и общосемейните творчески планове, за младостта, за музиката, театъра и самоуважението, което е основа на това да бъдеш уважаван и от останалите.
Даниел Димитров: Да започнем с „Каръци“, където Вашият герой казва, че един ден в речника срещу думата `карък` ще пише `човек, роден в България`. Какво би могъл да направи всеки от нас, за да не се случи това? И не е ли твърде късно да се променяме? Въобще, как Ви се е струва държавата сега?
Ованес Торосян: Човек сам се нарочва за карък, когато не вярва в себе си и на хората около себе си. А човек трябва да повярва.
Според мен
българите не са каръци
Не знам защо не се радват за това, че живеят тук и че са българи. Скоро, преди една или две години, ходих да снимам филм в Холандия. Оказа се, че там хората дават адски много пари за опазване на природата. В Япония се разправят с някакви цунамита. На други места се разправят със земетресения, докато в България няма нищо такова. Само дето банани не растат. Иначе разбрах наскоро, че и нар расте. Маслини растат...
Така че аз не виждам причина в България някой да се мисли за карък. Много трябва да се радват хората, че точно тук са родени и че са българи. Имат си море, всичко си имат.
Даниел Димитров: Като говорим за България и бъдещето, все още ли мечтаете за къщичка на топло място и край вода?
Ованес Торосян: Разбира се, няма да е лошо човек да има къщичка край вода, на топло място. Да, защо не. Но засега мисля да остана тук, в България. Защото съм млад и имам енергия, с която мога да заразя и други млади и нещо да се случи. Най-лесното е да бягаш.
Даниел Димитров: Казвате, че от 6-и клас знаете, че искате да сте актьор. Какво друго знае за себе си човек на тази възраст?
Ованес Торосян: Ами, знаех, че
трябва да бъда уникален
И че точно тогава е моментът, в който – по повод каръка – трябва да избереш дали да си карък или да не си.
Даниел Димитров: Тогава ли се решава това, на тази възраст?
Ованес Торосян: Да, при мен тогава се случи. Тогава се записах в една школа и реших, че трябва да съм актьор.
Даниел Димитров: Младостта проблем ли е за Вас – в работата, в живота, в България въобще?
Ованес Торосян: Не, не е проблем. Даже напротив – плюс е.
Трябва да се възползваме от това, че сме млади
Младите не трябва да бързат да порастват. После, като остареем, ще е другото хубаво. Всяка възраст си има хубави моменти и работи. Аз не бързам да остарявам ... Радвам се на това, което съм в момента, и се възползвам максимално, защото повече няма да бъда на тази възраст.
Даниел Димитров: Т.е. младите хора нямат причина да се оплакват?
Ованес Торосян: Напротив, трябва да се радват, че имат енергия.
Даниел Димитров: България присъства ли в плановете Ви за бъдещето и в мечтите Ви?
Ованес Торосян: Да, тук съм, тук е родена дъщеря ми, жена ми е българка, така че засега – тук. Имам някакви планове да работя в чужбина, но не и да живея. Но това зависи – ако ми предложат много хубава работа за много пари. Всеки един би отишъл да се пробва. Не съм обвързан толкова много към България, понеже не съм българин,
тук сякаш съм на гости
Така че нямам този проблем с носталгията. Но със сигурност, ако замина, ще изпитвам някаква носталгия.
Даниел Димитров: Казвате, че обмисляте кинопауза, защото „Не искам да съм някаква ламя, която поглъща всичко по пътя си“. Каква хапка не бихте отказал?
Ованес Торосян: Зависи от хапката. Ако има ягодка отгоре. Разбира се, ако е хубава ролята и предлагат хубави пари...
Даниел Димитров: Роля в какъв сериал или реклама не бихте отказал? Само в такъв тип продукции не сме Ви виждали още.
Ованес Торосян:
Бих отказал на сериал, който е безсмислен
и няма како да разкаже.
За мен най-важен е екипът, който прави сериала. Това трябва да са хора, които си разбират от работата. Защото, ако едно от звената не разбира работата си, и всичко останало се разпада. Второто важно нещо е идеята за сериала, разказът в него. Важни са партньорите ми, режисьорът. Паричките също са важни.
От нашите сериали ми харесва „Под прикритие“, защото там има една формула, която работи вече много сезони. Т.е. там има измислен ход, който държи този сериал да не се разпада. Актьорите ми харесват. От чуждите сериали харесвам „Офисът“ и „От местопрестъплението“.
Даниел Димитров: А в реклама бихте ли участвал?
Ованес Торосян: Бих, но не за
кренвирши и тоалетна хартия
Даниел Димитров: Казвате, че за Вас е много важен екипът в една продукция. Работил сте с всички известни български режисьори, с изключение на Александър Морфов и Теди Москов. Можете ли с по една дума да определите режисьорите, с които сте работил? Явор Гърдев?
Ованес Торосян: Готин, умен човек.
Даниел Димитров: Камен Калев?
Ованес Торосян: Хитър режисьор.
Даниел Димитров: Ивайло Христов?
Ованес Торосян: Първото, което ми идва, е точен режисьор.
Даниел Димитров: Лилия Абаджиева?
Ованес Торосян:
Душичка
Даниел Димитров: Играете във филми, които могат да бъдат определени като успешни. Какво според Вас пречи на създаването на един добър съвременен филм, в който няма мизерия и кръв. В последните години след Love.net май не е правен втори опит.
Ованес Торосян: Тематиките са въпрос на вкус и на мнение. Наоколо ни заобикаля мизерия и може би затова повече се снима мизерията. Т.е., ако искаме да снимаме някакъв романтичен филм, трябват много пари. Много по-евтино е да снимаш в Перник или Кремиковци, отколкото да създаваш друга среда.
Даниел Димитров: Значи всичко отново опира до парите?
Ованес Торосян: Според мен - да.
Даниел Димитров: Много често говорите за
шесто чувство и интуиция
Интуитивността помага ли в средата, в която живеем – не само в работата, но и в живота?
Ованес Торосян: Специално на мен ми помага. Аз се доверявам на интуицията си. Ако нещо не ми харесва, не се завирам в него. Но ако имам добро предчувствие и усещане, значи всичко е наред.
Даниел Димитров: По интуиция ли приехте да напишете музиката за спектакъла "Да бъда или не?“
Ованес Торосян: Аз имам любов към музиката. От 12-и клас правя музика. Стигнах обаче до един етап, в който трябваше да реша с какво да се занимавам -
музика или актьорство
Защото това, което правя в музиката, не е професионално. Имам 2-3 неща, които смятам, че съм нацелил, всичко друго са някакви опити.
Затова избрах актьорството, а музиката ми е хоби. И понеже Митко (Димитър Стефанов - режисьор на представлението - бел.ред.) знаеше, че имам интерес към музиката, беше притиснат от обстоятелствата и трябваше бързо да се реши въпросът с музиката. Първоначално аз не му обещах, че ще свърша нещо, тъй като не се занимавам професионално с това. Казах му, че ще се опитам. Успях обаче за една седмица да направя музика, коригирахме тук-таме и ето ти премиера.
Даниел Димитров: Ще ни направите ли и други музикални изненади?
Ованес Торосян: Засега няма нищо на хоризонта. Тук-таме в мои представления като режисьор пускам моя музика, без да го обявявам. Защото става малко много – хем актьор, хем режисьор.
Ще заприлича на претенция
Ето защо в „Мечтата на Наташа“ пишеше „Музика - налице“. Затова в бъдеще могат да се прокраднат още мои идеи, но няма да ги обявя.
Даниел Димитров: А като изпълнител на музика има ли шанс да Ви видим?
Ованес Торосян: Като музика винаги съм се увличал от рапа. И винаги съм искал да направя някаква рап песен. Имам някакви опити, но са домашни. И така, някой ден си мечтая да избухна с някоя зла рап песен. Но и на това ще му дойде времето.
Даниел Димитров: За какво бихте пял в тази песен?
Ованес Торосян: Ето това е проблемът. Няма да са глупости, защото глупости и сега мога да седна да измисля, но не искам. А може и някога да се появя с някаква пълна глупост. Засега изчаквам вдъхновението да ме осени, за да се отдам на тази творческа част от себе си. И
клипът ще е много зъл също
Даниел Димитров: В театър „Реплика“, в пиесата "Историята на Роналд, клоуна на Макдоналдс" на Родриго Гарсия играете с брат Ви Тигран Торосян и съпругата му Ивет Лазарова-Торосян, и техния син Давид Торосян, както и с Вашата половинка – актрисата Милена Ерменкова, която все още не е Торосян.
Ованес Торосян: Но скоро ще стане.
Даниел Димитров: Това ли е максимумът от клана Торосян, който може да видим в една постановка?
Ованес Торосян: Не. Може да участва и дъщеря ми, и баща ми. Аз имам идея да направя
пиеса с майка ми и баща ми
Питах ги, те са съгласни, така че всичко е въпрос на време. Пиесата е „Столовете“ от Йожен Юнеско. Тъй като и двамата не говорят добре български, а пиесата е абсурдна, ще се получи нещо хубаво.
А в „Реплика“ подготвяме ново представление - „Подземни чайки“. Не играя вътре (смее се). Иначе в момента играя в „Състояние на нацията“.
Даниел Димитров: Има ли нещо, което би изненадало българската публика, която ще Ви гледа в „Септември в Шираз“? Там играете с Ейдриън Броуди.
Ованес Торосян: Специално за мен - не, защото
бая са ме орязали в този филм
Даниел Димитров: А защо се е получило така?
Ованес Торосян: Ами, така е решил режисьорът. Но не съм орязан само аз. Цели сюжетни линии са орязани.
Даниел Димитров: Как се чувствате в такива случаи?
Ованес Торосян: Нямам проблеми с това, защото срещата с Ейдриън Броуди беше много важна за мен. Видях това, което правеше на терен и това, което се вижда на екран, и си направих някакви равносметки. Моите мотаници също бяха полезни. Т.е. аз нямам проблем с орязването. Това е нормално, защото е процес.
Автор: Даниел Димитров
